Деяния 16
1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Paulo kabhele bho ahidili Derbe ni Litra; na langayi, pala pajhe ni mwanafunzi jhaakutibhweghe Timotheo, ndo kijana jhaahogoliki ni mabhu ghwa Kiyahudi ambajhe ndo muumini ni dadi munu ndo mgiriki.
2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,
Bhanu bha listra ni Ikonia bhan'shuhudili kinofu.
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.
Paulo andondeghe ili asafiriajhi nakhu, hiyo akantola ni kun'tahiri kwa ndabha jhe bhammanyili kujha dadimuni ndo Mgiriki.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
Bho bhilota bhap'elili ku miji nikuhomesya malaghisu ku makanisa ili kughatii malaghisu aghu ghalembibhu ni mitume ni bhasee okhu Yerusalemu.
5 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
Efyo makanisa ghaimarishibhu mu imani ni bhabhaamini bhajhongesiki kwa idadi khila ligono.
6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
Paulo ni bhajhinu bha kalota firigia ni Galatia kwani Roho ghwa K'yara abhabesili kuhubiri lilobhi okhu ku lijimbo lya Asia.
7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.
Bho bhakaribili Misia, bhajaribu kulota Bithinia, lakini Roho ghwa Yesu abhabesili.
8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.
Kwa hiyo bhakapeta Misi bhakajhida mpaka mji bhwa Troa.
9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
Maono ghan'tokili Paulo pakilu, bhajheleni munu ghwa Makedonia ajhemili, akan'kuta ni kujobha, “Muhidayi mutulaidilayi choni Makedonia.”
10 И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Paulo bho abhwene maono, mara tukakia ndala kulota Makedonia akimanya kujhe K'yara atukutili kulota kubhahubilila injili.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,
Hivyo twabhokili kuhoma Troa twalotili moja kwa moja Samothrake, ni ligono lyalafwatili twafikili mji bhwa Neapoli.
12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
Kuhoma apu tukalota Filipi ambaghyo ndo moja ghya mji bhwa Makedonia, mji muhimu mu wilaya ni utawala bhwa Kirumi ni kutama magono kadhaa.
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.
Ligono lya sabato twalotili kwibhala kulango kwa njela jha kiholo sehemu ambajho tudhanieghe kubeta kujha ni mahali pa kubhombela maombi. Twatamili pasi ni kulongela ni bhamama bhabhahidi pamonga.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
N'dala mmonga he akutibhweghe Lidia, n'hemelesajhi ghwa zambarau, kuhoma ku mji bhwa Tiatira, jha ikamwabudu K'yara atupelikisi. Bwana anfunguili muoyo bhwa muene ni kubheka maanani malobhi ghaghajobhibhu ni Paulo.
15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.
Baada jha kubatisibhwa, atusiili ni kujobha, “Kama munibhwene kujha nene na mwaminifu kwa Bwana, basi nikabhasihi mujhingilayi ni kutama kwa nene.”Atusihili kweli.
16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
Ikajha kwamba, bhotwilota mahali pa kus'oka, n'dala mmonga jheajhe ni pepo lya utambuzi abhone ne ni tete. Andetili Bwana ghwa muene faida simehele kwa kubashiri.
17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
N'dala ojho akan'kesya Paulo pamonga ni tete, akajha ipiga kelele ni kujobha, “Abha bhagosi ndo bhatumishi bha K'yara jha ajhe mbaha, bhabhikabhatangasila muenga habari jha wokovu.”
18 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
Abhombi naha kwa magono ghamehele, lakini Paulo akajha adadili ni litendo e'lu, ageuki kunyuma ni kun'jobhela pepo'”Nikuamuru kwa lihina lya Yesu umhokayi mugati mwa muene.” Niliene likabhoka ni kundeka mara moja.
19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.
Mabwana bha muene bho bhabhuene jha kujha tumaini lya faida jha bhene libhokili, bhabhakamuili Paulo ni Sila ni kubhabunisya mu soko mbele jha bhenye mamlaka.
20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
Bho bhabhafikisi kwa makuhakimu bhakajobha, “Bhagosi abha Bhayahudi na bhisababisya ghasia mbaha mu mji bhwitu.
21 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.
Bhimanyisya mambo ambagho sio sheria tete kughapokela wala kughakesya kama Warumi.”
22 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
Umati ukabhajhinukila kinyume, Paulo ni Sila, mahakimu bharanuli nghobho sya bhene ni kubhafula ni kuamuru bhatobhibhwayi fiboko.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
Baada jha kubhatobha fiboko fimehele, bhakabhasopa mu ligereza ni kuamuru askari bha gereza kubhalenda kinofu.
24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
Baada jha kupokela amri ejhu, askari bha gereza abhasopili mu kichumba kya mugati mu gereza ni kubhakonga magolo gha bhene pa sehemu pa bhabhekibhu.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
Bwakati wa kiru kya manane Paulo ni Sila bhakajha bhisoka ni kujhemba nyembu sya kunsifu K'yara, khoni bhafungwa bhangi bhakajha bhipelekesya.
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
Ghafla kwatokili litetemeko libhaha ni misingi ghya gereza ghyatikisiki, miliangu ghya gereza ghikadenduka, ni minyororo ghya bhafungwa bhoha jhalegesibhu.
27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
Mlinzi ghwa gereza akajhumuka kuhoma mulogono ni kubhona miliangu ghioha ghya gereza jhidendulibhu; hivyo akatola upanga bhwa muene maana alondeghe kwikoma kwandabha afikilireghe bhafungwa bhoha bhatoniiki.
28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
Lakini Paulo akapiga kelele kwa sauti mbaha, akajobha, “Usikidhuru kwa ndabha twebhoha tujhele mahali apa.
29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
Mlinzi ghwa gereza akas'oka taa siletibhwayi ni kujhingila mugati mu gereza manyata, akajha itetemeka ni kutila akabhabinila Paulo ni Sila,
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
ni kubhapisya nje jha gereza ni kujobha, “Bhaheshimibhwa, niketakiki ili nibhweijhi kuokoka?
31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.
Na bhene bhakan'jobhela, “Umwamini ajhi Bwana Yesu nabhi wibetekuokoka pamonga ni nyumba jha jhobhi.”
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
Bhajobhi lilobhi lya Bwana kwa muene pamonga ni bhanu bhoha bha pa nyumba jha muene.
33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.
Mlinzi ghwa gereza akabhatola ke'ru khela ni kubhasambisya sehemu sya bhalamele, muene pamonga ni bhanu bha panyumba pa muene. Mara bhakabatisibhwa.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
Akabhaleta Paulo ni Sila kunyumba jha muene ni kubhatengela kyakulya. Ni muene ajhele ni furaha mbaha pamonga ni bhanu bha panyumba jha muene kwandabha bhamwamini K'yara.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
Bho jhilikili pamusi, mahakimu bhatumili ujumbe kwa mlinzi jhola ghwa gereza bhakajobha, “Bharuhusu ajhi bhanu bhala bhalotayi.”
36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
Mlinzi ghwa gereza akan'julisha Paulo juu jha malobhi aghu jha kujha, “Mahakimu bhaghisi ujumbe kujha nibharuhusuajhi mulotayi: hivyo mupitayi kwibhala na mulotayi kwa amani.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
Lakini Paulo akabhajobhela, “Bhatutobhili hadharani, bhanu ambabho ndo Bharumi bila kutuhukumu na bhaamuili kutusopa mu ligereza; halafu henu bhilonda kutupisya kwa siri? Lepi jhibhwesekana lepi, bhene bhahidayi kutupisya mahali apa.”
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;
Bhalinzi bhakabhajulisya mahakimu juu jha malobhi aghu, mahakimu bhatilili sana bhobhamanyili kujha Paulo ni Sila ndo Bharumi.
39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
Mahakimu bhakahida ni kubhasihi bhapitayi, na bhobhabhapisili kwibhala pa gereza, bhabhesokili Paulo ni Sila bhakapita kwibhala kubhoka mu mji obhu.
40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
Kwa hiyo Paulo ni Sila bhakapita kwibhala pa gereza bhakahida kunyumba jha Lidia. Paulo ni Sila bho bha mbwene ndogo bhabhi bhabhapelimu muoyo ni kisha kubhoka mu mji obhu.
