Деяния 16

1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

Then came he to Derbe and Lystra: and, behold, a certain disciple was there, named Timotheus, the son of a certain woman, which was a Jewess, and believed; but his father was a Greek:

2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,

Which was well reported of by the brothers that were at Lystra and Iconium.

3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.

Him would Paul have to go forth with him; and took and circumcised him because of the Jews which were in those quarters: for they knew all that his father was a Greek.

4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.

And as they went through the cities, they delivered them the decrees for to keep, that were ordained of the apostles and elders which were at Jerusalem.

5 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.

And so were the churches established in the faith, and increased in number daily.

6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;

Now when they had gone throughout Phrygia and the region of Galatia, and were forbidden of the Holy Ghost to preach the word in Asia,

7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.

After they were come to Mysia, they assayed to go into Bithynia: but the Spirit suffered them not.

8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.

And they passing by Mysia came down to Troas.

9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.

And a vision appeared to Paul in the night; There stood a man of Macedonia, and prayed him, saying, Come over into Macedonia, and help us.

10 И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.

And after he had seen the vision, immediately we endeavored to go into Macedonia, assuredly gathering that the Lord had called us for to preach the gospel to them.

11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,

Therefore loosing from Troas, we came with a straight course to Samothracia, and the next day to Neapolis;

12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.

And from there to Philippi, which is the chief city of that part of Macedonia, and a colony: and we were in that city abiding certain days.

13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.

And on the sabbath we went out of the city by a river side, where prayer was wont to be made; and we sat down, and spoke to the women which resorted thither.

14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.

And a certain woman named Lydia, a seller of purple, of the city of Thyatira, which worshipped God, heard us: whose heart the Lord opened, that she attended to the things which were spoken of Paul.

15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.

And when she was baptized, and her household, she sought us, saying, If you have judged me to be faithful to the Lord, come into my house, and abide there. And she constrained us.

16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.

And it came to pass, as we went to prayer, a certain damsel possessed with a spirit of divination met us, which brought her masters much gain by soothsaying:

17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.

The same followed Paul and us, and cried, saying, These men are the servants of the most high God, which show to us the way of salvation.

18 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.

And this did she many days. But Paul, being grieved, turned and said to the spirit, I command you in the name of Jesus Christ to come out of her. And he came out the same hour.

19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.

And when her masters saw that the hope of their gains was gone, they caught Paul and Silas, and drew them into the marketplace to the rulers,

20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,

And brought them to the magistrates, saying, These men, being Jews, do exceedingly trouble our city,

21 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.

And teach customs, which are not lawful for us to receive, neither to observe, being Romans.

22 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.

And the multitude rose up together against them: and the magistrates rent off their clothes, and commanded to beat them.

23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;

And when they had laid many stripes on them, they cast them into prison, charging the jailor to keep them safely:

24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.

Who, having received such a charge, thrust them into the inner prison, and made their feet fast in the stocks.

25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,

And at midnight Paul and Silas prayed, and sang praises to God: and the prisoners heard them.

26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.

And suddenly there was a great earthquake, so that the foundations of the prison were shaken: and immediately all the doors were opened, and every one’s bands were loosed.

27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.

And the keeper of the prison awaking out of his sleep, and seeing the prison doors open, he drew out his sword, and would have killed himself, supposing that the prisoners had been fled.

28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.

But Paul cried with a loud voice, saying, Do yourself no harm: for we are all here.

29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;

Then he called for a light, and sprang in, and came trembling, and fell down before Paul and Silas,

30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?

And brought them out, and said, Sirs, what must I do to be saved?

31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.

And they said, Believe on the Lord Jesus Christ, and you shall be saved, and your house.

32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.

And they spoke to him the word of the Lord, and to all that were in his house.

33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.

And he took them the same hour of the night, and washed their stripes; and was baptized, he and all his, straightway.

34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.

And when he had brought them into his house, he set meat before them, and rejoiced, believing in God with all his house.

35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.

And when it was day, the magistrates sent the sergeants, saying, Let those men go.

36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.

And the keeper of the prison told this saying to Paul, The magistrates have sent to let you go: now therefore depart, and go in peace.

37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.

But Paul said to them, They have beaten us openly uncondemned, being Romans, and have cast us into prison; and now do they thrust us out privately? no truly; but let them come themselves and fetch us out.

38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;

And the sergeants told these words to the magistrates: and they feared, when they heard that they were Romans.

39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.

And they came and sought them, and brought them out, and desired them to depart out of the city.

40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.

And they went out of the prison, and entered into the house of Lydia: and when they had seen the brothers, they comforted them, and departed.