Деяния 16
1 О И като видя видението, веднага потърсихме случай да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Guero arriua cedin Derbera eta Lystrara: eta huná, discipulubat cén han Timotheo deitzen cenic, emazte fidel baten seme, baina, aita Grec-baten.
2 О И като ги изведоха при градските съдии рекоха: Тия човеци са Юдеи и много смущават града ни,
Huni testimoniage on ekarten ceraucaten Lystran eta Iconion ciraden anayéc.
3 Него Павел пожела да води със себе си, затова взе та го обряза поради юдеите, които бяха по ония места; понеже всички знаяха, че баща му беше, грък.
Haur nahi vkan du Paulec harequin ioan ledin, eta harturic circoncidi ceçan hura leku hetan ciraden Iuduacgatic: ecen baçaquiten guciéc haren aita nola Grec cen.
4 И като ходеха по градовете, предаваха им наредбите определени от апостолите и презвитерите в Ерусалим, за да ги пазят.
Eta hirietan iragaiten ciradela iracasten cituzten hetangoac Ierusalemen ciraden Apostoluéz eta Ancianoéz eguin içan ciraden ordenancén beguiratzen.
5 Така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден се умножаваха числено.
Bada Eliçác fedean confirmatzen ciraden, eta contua egun guciaz emendatzen cen.
6 И апостолите преминаха Фригийската и Галатийската земя, като им се забрани от Светия Дух да проповядват словото в Азия;
Guero iraganic Phrygia eta Galatiaco comarcá, debetatu içan ciraden Spiritu sainduaz hitzaren Asian predicatzetic:
7 и като дойдоха срещу Мизия, опитаха се да отидат във Витиния, но Исусовия Дух не им допусна.
Ethorri ciradenean Mysiara, enseyatzen ciraden Bithiniara ioaiten: baina etziecén permetti Spirituac.
8 И тъй, като изминаха Мизия слязоха в Троада.
Baina Mysia iraganic iauts citecen Troasera.
9 И яви се на Павла нощя видение: един македонец стоеше и се молеше, казвайки: Дойди в Македония и помогни ни.
Eta visionebat gauaz aguer cequión Pauli, baitzen hunela, Macedoniaco guiçon-bat presenta cedin haren aitzinean othoitz eguiten ceraucala eta erraiten, Iragan adi Macedoniarat eta aiuta gaitzac.
10 И като видя видението, веднага потърсихме [случай] да отидем в Македония, като дойдохме до заключение, че Бог ни призовава да проповядваме благовестието на тях.
Eta visionea ikussi vkan çuenean, bertan enseya guentecen Macedoniara ioaiten, seguratzen guenela ecen Iaunac deithu guentuela hæy euangelizatzera.
11 И тъй, като отплувахме от Троада, отправихме се право към Самотрак, на утрешния ден в Неапол,
Partituric bada Troastic, chuchen ethor guentecen Samothracera, eta biharamunean Neapolisera.
12 и оттам във Филипи, който е главният град на оная Македония, и Римска колония. В тоя град преседяхме няколко дни.
Eta handic Philipposera, cein baita Macedonia quoartereco lehen hiria, eta da colonia. Eta egon guentecen hiri hartan cembatrebeit egun
13 А в събота излязохме вън от портата край една река, дето предполагахме, че става молитва; и седнахме та говорихме на събраните там жени.
Eta Sabbath egunean ilki guentecen hiritic campora fluuio bazterrera, non içaten ohi baitzén othoitzá: eta iarriric minça guenquinztén hara bildu içan ciraden emaztey.
14 И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, продавачка на морави платове, слушаше; и Господ отвори сърцето й да внимава на това, което Павел говореше.
Eta Lydia deitzen cen Thiatira hirico emazte escarlata saltzale Iaincoa cerbitzatzen çuen batec ençun guençan: ceinen bihotza Iaunac irequi baitzeçan, Paulez erraiten ciraden gaucén gogoatzeco:
15 И като се кръсти тя и домът и, помоли ни, казвайки: Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седете. И принуди ни.
Eta batheyatu içan cenean bera eta haren familia, othoitz ceguigun, cioela, Baldin estimatu baduçue Iaunagana fidel naicela, sarthuric ene etchean, çaudete. Eta bortcha guençan.
16 И един ден, като отивахме на молитвеното място, срещна ни една мома, която имаше предсказвателен дух и чрез прокобяването си докарваше голяма печалба на господарите си.
Eta guertha cedin gu othoitzara guendoacela, nescato Pythonen spiritua çuembat aitzinera ethor baitzequigun: ceinec irabaci handia emaiten baitzerauen bere nabussiey, asmatzez.
17 Тя вървеше подир Павла и нас та викаше, казвайки: Тия човеци са слуги на всевишния Бог, които ви проповядват път за спасение.
Haur Pauli eta guri iarreiquiric, oihuz cegoen, cioela, Guiçon hauc Iainco subiranoaren cerbitzari dirade, ceinéc saluamenduco bidea denuntiatzen baitraucute.
18 Това тя правеше много дни наред, А понеже твърде дотегна на Павла, той се обърна и рече на духа: Заповядвам ти в името на Исуса Христа да излезеш от нея. И излезе в същия час.
Eta haur eguin ceçan anhitz egunez: baina gaitzituric Paulec, eta itzuliric erran cieçón spirituari, Manatzen aut Iesus Christen icenaren partez horrenganic ilki adin. Eta ilki cedin ordu berean.
19 А господарите и като видяха, че излезе и надеждата им за печалба, хванаха Павла и Сила та ги завлякоха на пазаря пред началниците.
Orduan haren nabussiéc çacussatenean ecen hayén irabaci sperancá galdu cela, hatzamanic Paul eta Silas, eraman citzaten merkatuco plaçara Magistratuetara.
20 И като ги изведоха при градските съдии, рекоха: Тия човеци са юдеи и смущават града ни,
Eta hec presentaturic Gobernadorey, erran ceçaten, Gende hauc trublatzen duté gure hiria Iudu diradelaric:
21 като прповядват обичаи, които не е позволено на нас, като Римляни, да приемаме или да пазим.
Eta denuntiatzen dituzté recebi ez beguira ditzagun sori eztiraden ordenançác, ikussiric ecen Romano garela.
22 На това, народът купно се подигна против тях, и градските съдии им разкъсаха дрехите и заповядаха да ги бият с тояги.
Eta oldar cedin communa hayén contra: eta Gobernadoréc hayén arropác çathituric mana ceçaten, açota litecen.
23 И като ги биха много, хвърлиха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния началник да ги варди здраво;
Eta anhitz çauri eguin cerauecenean eçar citzaten presoindeguian, manamendu eguinic geolerari, segurqui hec beguira litzan:
24 който като получи такава заповед, хвърли ги в по-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
Ceinec halaco manamendua harturic eçar baitzitzan presoindegui çolán, eta hayén oinác hers citzan cepoaz.
25 Но по среднощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха,
Eta gauaren erdian Paulec eta Silasec othoizten eta laudatzen çuten Iaincoa: eta ençuten cituzten estecaturic ceudenéc.
26 внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха и веднага всички врати се отвориха, и оковите на всичките се развързаха.
Eta subitoqui lur ikaratze handibat eguin cedin, hala non iharros baitzitecen presoindegui fundamentac: eta bertan irequi citecen bortha guciac, eta gucién estecailluac lacha citecen.
27 И началникът, като се събуди и видя тъмничните врати отворени, измъкна ножа си и щеше да се убие, мислейки, че затворниците са избягали.
Orduan iratzarturic geolerac çacusquianean presoindegui borthác irequiac, ezpatá idoquiric bere buruä hil nahi çuen, vstez presoneréc ihes eguin çutén:
28 Но Павел извика със силен глас, думайки: Недей струва никакво зло на себе си, защото всички сме тука.
Baina Paulec oihu eguin ceçan ocengui, cioela, Eztaguioala deus minic eure buruäri: ecen guciac hemen gaituc.
29 Тогава началникът поиска светила, скочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
Orduan hura argui galdeguinic oldar cedin barnera, eta ikara çabilala egotz ceçan bere buruä Paulen eta Silasen oinetara.
30 и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
Eta hec campora idoquiric dio, Iaunác, cer eguin behar dut saluatu içateco?
31 А те казаха: повярвай в Господа Исуса (Христа), и ще се спасиш, ти и домът ти.
Eta hec erran cieçoten, Sinhets eçac Iesus Christ Iauna baithan eta saluaturen aiz hi eta hire etchea.
32 И говориха Господнето учение на него и на всички, които бяха в дома му.
Eta minça cequizquión Iaincoaren hitzaz hari, eta haren etchean ciraden guciey.
33 И той ги взе в същия час през нощта та им изми раните; и без забава се кръсти, той той и всичките негови.
Eta harc hec harturic gauaren ordu hartan berean ikuz cietzén çauriac: eta batheya cedin hura eta harenac guciac bertan.
34 И като ги заведе в къщата си, сложи им трапеза; и, повярвал в Бога, зарадва се с целия си дом.
Eta bere etchera eramanic, mahaina eçar ciecén: eta aleguera cedin, ceren bere etche guciarequin sinhetsi vkan baitzuen Iaincoa baithan.
35 А когато се разсъмна, градските съдии пратиха палачите да рекат: Пусни ония човеци.
Eta eguna ethorri içan cenean Gobernadoréc igor citzaten sargeantac, erran leçaten, Eyec congit guiçon horiey.
36 И началникът съобщи думите на Павла, казвайки: Градските съдии са пратили да ви пуснем; сега, прочее, излезте и си идете с мир.
Orduan geolerac conta cietzon hitz hauc Pauli, cioela, Igorri dié Gobernadoréc erraitera, congit eman daquiçuen: orain beraz ilkiric çoazte baquerequin.
37 Но Павел им рече: Биха ни публично без да сме били осъдени, нас, които сме Римляни, и ни хвърлиха в тъмница; и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те нека дойдат и ни изведат.
Baina Paulec erran ciecén, Publicoqui açotatu gaituzten ondoan, iugemendu formaric gabe, Romano garelaric, egotzi vkan gaituzte presoindeguira: eta orain ichilic campora egoizten gaituzte? ez balimba: baina beréc ethorriric idoqui gaitzate.
38 И палачите съобщиха тия думи на градските съдии; а те като чуха, че били Римляни, уплашиха се;
Eta repporta cietzén sergeantéc Gobernadorey hitz hauc: eta beldur citecen, ençunic ecen Romano ciradela.
39 и дойдоха та ги помолиха да бъдат снизходителни, и като ги изведоха поканиха ги да си отидат от града.
Eta ethorriric othoitz citzaten, eta idoquiric supplica cequiztén ilki litecen hiritic.
40 А те, като излязоха от тъмницата, влязоха у Лидини, и, като видяха братята, увещаха ги, и си заминаха.
Orduan ilkiric presoindeguitic sar citecen Lydia baithan: eta ikussiric anayeac, consola citzaten hec, eta parti citecen.
