Деяния 15
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.
But certain persons who had come down from Judaea tried to convince the brethren, saying, "Unless you are circumcised in accordance with the Mosaic custom, you cannot be saved."
2 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
Between these new comers and Paul and Barnabas there was no little disagreement and controversy, until at last it was decided that Paul and Barnabas and some other brethren should go up to consult the Apostles and Elders in Jerusalem on this matter.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.
So they set out, being accompanied for a short distance by some other members of the Church; and as they passed through Phoenicia and Samaria, they told the whole story of the conversion of the Gentiles and inspired all the brethren with great joy.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
Upon their arrival in Jerusalem they were cordially received by the Church, the Apostles, and the Elders; and they reported in detail all that God, working with them, had done.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
But certain men who had belonged to the sect of the Pharisees but were now believers, stood up in the assembly, and said, "Yes, Gentile believers ought to be circumcised and be ordered to keep the Law of Moses."
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.
Then the Apostles and Elders met to consider the matter;
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
and after there had been a long discussion Peter rose to his feet. "It is within your own knowledge," he said, "that God originally made choice among you that from my lips the Gentiles were to hear the Message of the Good News, and believe.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
And God, who knows all hearts, gave His testimony in their favour by bestowing the Holy Spirit on them just as He did on us;
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
and He made no difference between us and them, in that He cleansed their hearts by their faith.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?
Now, therefore, why try an experiment upon God, by laying on the necks of these disciples a yoke which neither our forefathers nor we have been able to bear?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
On the contrary, we believe that it is by the grace of the Lord Jesus that we, as well as they, shall be saved."
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
Then the whole assembly remained silent while they listened to the statement made by Paul and Barnabas as to all the signs and marvels that God had done among the Gentiles through their instrumentality.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:
When they had finished speaking, James said, "Brethren, listen to me.
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.
Symeon has related how God first looked graciously on the Gentiles to take from among them a People to be called by His name.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
And this is in harmony with the language of the Prophets, which says:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
"'"Afterwards I will return, and will rebuild David's fallen tent. Its ruins I will rebuild, and I will set it up again;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,
In order that the rest of mankind may earnestly seek the Lord--even all the nations which are called by My name,"
Says the Lord, who has been making these things known from ages long past.' (aiōn g165)
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
"My judgement, therefore, is against inflicting unexpected annoyance on those of the Gentiles who are turning to God.
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.
Yet let us send them written instructions to abstain from things polluted by connexion with idolatry, from fornication, from meat killed by strangling, and from blood.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
For Moses from the earliest times has had his preachers in every town, being read, as he is, Sabbath after Sabbath, in the various synagogues."
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
Thereupon it was decided by the Apostles and Elders, with the approval of the whole Church, to choose suitable persons from among themselves and send them to Antioch, with Paul and Barnabas. Judas, called Bar-sabbas, and Silas, leading men among the brethren, were selected,
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
and they took with them the following letter: "The Apostles and the elder brethren send greeting to the Gentile brethren throughout Antioch, Syria and Cilicia.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, ] без да са приели заповед от нас,
As we have been informed that certain persons who have gone out from among us have disturbed you by their teaching and have unsettled your minds, without having received any such instructions from us;
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
we have unanimously decided to select certain men and send them to you in company with our dear friends Barnabas and Paul,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
who have endangered their very lives for the sake of our Lord Jesus Christ.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
We have therefore sent Judas and Silas, who are themselves bringing you the same message by word of mouth.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
For it has seemed good to the Holy Spirit and to us to lay upon you no burden heavier than these necessary requirements--
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
You must abstain from things sacrificed to idols, from blood, from things strangled, and from fornication. Keep yourselves clear of these things, and it will be well with you. Farewell."
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
They, therefore, having been solemnly sent, came down to Antioch, where they called together the whole assembly and delivered the letter.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
The people read it, and were delighted with the comfort it brought them.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
And Judas and Silas, being themselves also Prophets, gave them a long and encouraging talk, and strengthened them in the faith.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
After spending some time there they received an affectionate farewell from the brethren to return to those who had sent them.
34 Но Сила видя за добре да поседи още там.
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
But Paul and Barnabas remained in Antioch, teaching and, in company with many others, telling the Good News of the Lord's Message.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
After a while Paul said to Barnabas, "Suppose we now revisit the brethren in the various towns in which we have made known the Lord's Message--to see whether they are prospering!"
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
Barnabas, however, was bent on taking with them John, whose other name was Mark,
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
while Paul deemed it undesirable to have as their companion one who had deserted them in Pamphylia and had not gone on with them to the work.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
So there arose a serious disagreement between them, which resulted in their parting from one another, Barnabas taking Mark and setting sail for Cyprus.
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
But Paul chose Silas as his travelling companion; and set out, after being commended by the brethren to the grace of the Lord;
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
and he passed through Syria and Cilicia, strengthening the Churches.
