Деяния 15
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.
And there came down certain men from Judaea, and taught the brethren, Unless ye are circumcised after the custom of Moses, ye cannot be saved.
2 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
But when Paul and Barnabas had had no small dissension and debate with them, they determined that Paul and Barnabas, and certain others of them, should go up to Jerusalem to the apostles and elders about this question.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.
They therefore, having been sent forward by the church, passed through Phoenicia and Samaria, declaring the conversion of the gentiles; and they caused great joy to all the brethren.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
And having come to Jerusalem, they were welcomed by the church, and by the apostles and elders, and they related what great things God had wrought with them.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
But there rose up certain believers of the sect of the Pharisees, saying, It is necessary to circumcise them, and to command them to keep the law of Moses.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.
And the apostles and the elders came together to consider this matter.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
And after much debate, Peter rose up and said to them, Brethren, ye know that a long time ago God made choice among you, that by my mouth the gentiles should hear the word of the glad tidings, and believe.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
And God, who knoweth the heart, bore them witness, giving them the Holy Spirit, as he gave it to us;
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
and made no difference between us and them, having purified their hearts by faith.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?
Now therefore why do ye provoke the anger of God, by putting a yoke upon the neck of the disciples, which neither our fathers nor we were able to bear?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
But we believe that we shall be saved through the grace of the Lord Jesus, in the same manner as they.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
And all the multitude became silent, and listened to Barnabas and Paul, while they related what great signs and wonders God had wrought among the gentiles by them.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:
And after they had done speaking, James answered, saying, Brethren, hearken to me.
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.
Simeon hath related how God first visited the gentiles, to take out of them a people for his name.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
And with this agree the words of the Prophets, as it is written:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
“After this I will return, and will rebuild the tabernacle of David which hath fallen; and I will rebuild its ruins, and will set it up;
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,
that the rest of men may seek after the Lord, and all the gentiles, who have been called by my name, saith the Lord, who doeth these things,
which were known from the beginning.” (aiōn g165)
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
Wherefore my judgment is, that we should not trouble those who from among the gentiles are turning to God;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.
but that we should write to them by letter to abstain from pollutions of idols, and from fornication, and from that which hath been strangled, and from blood.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
For Moses from the times of old hath had in every city those who preach him, being read in the synagogues every sabbath.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
Then it was decided by the apostles and the elders, with the whole church, to choose men from among themselves, and send them to Antioch, with Paul and Barnabas, namely, Judas called Barsabbas, and Silas, leading men among the brethren.
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
And they wrote by them, “The apostles, and the elders, and the brethren, to the brethren who are from the gentiles in Antioch and Syria and Cilicia, greeting.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, ] без да са приели заповед от нас,
Whereas we have heard, that some who went out from us have troubled you with words, subverting your souls, to whom we gave no command;
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
it seemed good to us, having become of one mind, to choose men and send them to you, with our beloved Barnabas and Paul,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
men who have hazarded their lives for the name of our Lord Jesus Christ.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
We have sent therefore Judas and Silas, who will themselves tell you the same things by word of mouth.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
For it seemed good to the Holy Spirit and to us, to lay upon you no further burden except these necessary things:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
to abstain from meats offered to idols, and from blood, and from things strangled, and from fornication; from which if ye keep yourselves, ye will do well. Farewell.”
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
They therefore being sent away came to Antioch; and when they had gathered the multitude together, they delivered the letter.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
And when they had read it, they rejoiced over the encouragement.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
And Judas and Silas, who were themselves prophets, exhorted the brethren with many words and confirmed them.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
And when they had remained some time, they were dismissed with peace from the brethren to those who sent them.
34 Но Сила видя за добре да поседи още там.
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
But Paul and Barnabas continued in Antioch, teaching and publishing, with many others also, the glad tidings of the word of the Lord.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
And some days after, Paul said to Barnabas, Let us go again and visit the brethren in every city where we have preached the word of the Lord, and see how they are.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
And Barnabas determined to take with them John, called Mark.
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
But Paul did not think it proper to take with them a man who had left them in Pamphylia, and went not with them to the work.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
And there arose a sharp contention, so that they parted from each other, and Barnabas took Mark and sailed to Cyprus.
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
And Paul chose Silas and went forth, having been commended by the brethren to the grace of the Lord.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
And he went through Syria and Cilicia, confirming the churches.
