Деяния 15
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.
Then some men came down from Judea and were teaching the brothers, “Unless you are circumcised according to the custom of Moses, you cannot be saved.”
2 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
And after engaging these men in sharp debate, Paul and Barnabas were appointed, along with some other believers, to go up to Jerusalem to see the apostles and elders about this question.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.
Sent on their way by the church, they passed through Phoenicia and Samaria, recounting the conversion of the Gentiles and bringing great joy to all the brothers.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
On their arrival in Jerusalem, they were welcomed by the church and apostles and elders, to whom they reported all that God had done through them.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
But some believers from the party of the Pharisees stood up and declared, “The Gentiles must be circumcised and required to obey the law of Moses.”
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.
So the apostles and elders met to look into this matter.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
After much discussion, Peter got up and said to them, “Brothers, you know that in the early days God made a choice among you that the Gentiles would hear from my lips the message of the gospel and believe.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
And God, who knows the heart, showed His approval by giving the Holy Spirit to them, just as He did to us.
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
He made no distinction between us and them, for He cleansed their hearts by faith.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?
Now then, why do you test God by placing on the necks of the disciples a yoke that neither we nor our fathers have been able to bear?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
On the contrary, we believe it is through the grace of the Lord Jesus that we are saved, just as they are.”
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
The whole assembly fell silent as they listened to Barnabas and Paul describing the signs and wonders God had done among the Gentiles through them.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:
When they had finished speaking, James declared, “Brothers, listen to me!
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.
Simon has told us how God first visited the Gentiles to take from them a people to be His own.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
The words of the prophets agree with this, as it is written:
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
‘After this I will return and rebuild the fallen tent of David. Its ruins I will rebuild, and I will restore it,
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,
so that the remnant of men may seek the Lord, and all the Gentiles who are called by My name, says the Lord who does these things
that have been known for ages.’ (aiōn g165)
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
It is my judgment, therefore, that we should not cause trouble for the Gentiles who are turning to God.
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.
Instead, we should write and tell them to abstain from food polluted by idols, from sexual immorality, from the meat of strangled animals, and from blood.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
For Moses has been proclaimed in every city from ancient times and is read in the synagogues on every Sabbath.”
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
Then the apostles and elders, with the whole church, decided to select men from among them to send to Antioch with Paul and Barnabas. They chose Judas called Barsabbas and Silas, two leaders among the brothers,
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
and sent them with this letter: The apostles and the elders, your brothers, To the brothers among the Gentiles in Antioch, Syria, and Cilicia: Greetings.
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, ] без да са приели заповед от нас,
It has come to our attention that some went out from us without our authorization and unsettled you, troubling your minds by what they said.
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
So we all agreed to choose men to send to you along with our beloved Barnabas and Paul,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
men who have risked their lives for the name of our Lord Jesus Christ.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
Therefore we are sending Judas and Silas to tell you in person the same things we are writing.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
It seemed good to the Holy Spirit and to us not to burden you with anything beyond these essential requirements:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
You must abstain from food sacrificed to idols, from blood, from the meat of strangled animals, and from sexual immorality. You will do well to avoid these things. Farewell.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
So the men were sent off and went down to Antioch, where they assembled the congregation and delivered the letter.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
When the people read it, they rejoiced at its encouraging message.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
Judas and Silas, who themselves were prophets, said much to encourage and strengthen the brothers.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
After spending some time there, they were sent off by the brothers in peace to return to those who had sent them.
34 Но Сила видя за добре да поседи още там.
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
But Paul and Barnabas remained at Antioch, along with many others, teaching and preaching the word of the Lord.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
Some time later Paul said to Barnabas, “Let us go back and visit the brothers in every town where we proclaimed the word of the Lord, to see how they are doing.”
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
Barnabas wanted to take John, also called Mark.
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
But Paul thought it best not to take him, because he had deserted them in Pamphylia and had not accompanied them in the work.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
Their disagreement was so sharp that they parted company. Barnabas took Mark and sailed for Cyprus,
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
but Paul chose Silas and left, commended by the brothers to the grace of the Lord.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
And he traveled through Syria and Cilicia, strengthening the churches.
