Деяния 15
1 А някои слязоха от Юдея и учеха братята, казвайки: Ако се не обрежете според Мойсеевия обред, не можете се спаси.
And certain men came down from Judæa and taught the brethren, [saying], Except ye be circumcised after the custom of Moses, ye cannot be saved.
2 И тъй, като стана не малко препирня и разискване между тях и Павла и Варнава, братята наредиха Павел и Варнава и някои други от тях да възлязат за тоя въпрос в Ерусалим до апостолите и презвитерите.
And when Paul and Barnabas had no small dissension and questioning with them, [the brethren] appointed that Paul and Barnabas, and certain other of them, should go up to Jerusalem unto the apostles and elders about this question.
3 Те, прочее, изпратени от църквата, минаваха и през Финикия и през Самария, та разказваха за обръщането на езичниците, причиняваха голяма радост на всичките братя.
They therefore, being brought on their way by the church, passed through both Phoenicia and Samaria, declaring the conversion of the Gentiles: and they caused great joy unto all the brethren.
4 А като стигнаха в Ерусалим, бяха приети от църквата и от апостолите и презвитерите, и разказваха все що беше извършил Бог чрез тях.
And when they were come to Jerusalem, they were received of the church and the apostles and the elders, and they rehearsed all things that God had done with them.
5 Но, рекоха те, някои от повярвалите между фарисейската секта станаха та казаха, Нужно е да се обрязват езичниците, и да им се заръча да пазят Мойсеевия закон.
But there rose up certain of the sect of the Pharisees who believed, saying, It is needful to circumcise them, and to charge them to keep the law of Moses.
6 Тогава апостолите и презвитерите се събраха да разискат тоя въпрос.
And the apostles and the elders were gathered together to consider of this matter.
7 И след много разпитване Петър стана та им каза: Братя, вие знаете че в първите дни Бог избра между вас мене, щото езичниците чрез моите уста да чуят евангелското учение и да повярват.
And when there had been much questioning, Peter rose up, and said unto them, Brethren, ye know that a good while ago God made choice among you, that by my mouth the Gentiles should hear the word of the gospel, and believe.
8 И сърцеведец Бог им засвидетелствува като даде и на тях Светия Дух, както и на нас;
And God, who knoweth the heart, bare them witness, giving them the Holy Spirit, even as he did unto us;
9 И не направи никаква разлика между нас и тях, като очисти сърцата им чрез вяра.
and he made no distinction between us and them, cleansing their hearts by faith.
10 Сега, прочее, защо изпитвате Бога, та да налагате на шията на учениците хомот, който, нито бащите ни, нито ние можехме да носим?
Now therefore why make ye trial of God, that ye should put a yoke upon the neck of the disciples which neither our fathers nor we were able to bear?
11 Но вярваме, че ние ще се спасим чрез благодатта на Господа Исуса, също както и те.
But we believe that we shall be saved through the grace of the Lord Jesus, in like manner as they.
12 Тогава цялото множество млъкна и слушаше Варнава и Павла да разказват какви знамения и чудеса Бог беше извършил чрез тях между езичниците.
And all the multitude kept silence; and they hearkened unto Barnabas and Paul rehearsing what signs and wonders God had wrought among the Gentiles through them.
13 И след като свършиха те да говорят, Яков взе думата и каза: Братя, послушайте мене:
And after they had held their peace, James answered, saying, Brethren, hearken unto me:
14 Симон обясни по кой начин Бог най-напред посети езичниците, за да вземе измежду тях люде за своето име.
Symeon hath rehearsed how first God visited the Gentiles, to take out of them a people for his name.
15 С това са съгласни и пророческите думи, както е писано:
And to this agree the words of the prophets; as it is written,
16 "След това ще се върна. И пак ще въздигна падналата Давидова скиния, И пак ще издигна развалините й, И ще я изправя;
After these things I will return, And I will build again the tabernacle of David, which is fallen; And I will build again the ruins thereof, And I will set it up:
17 За да потърсят Господа останалите от човеците, И всичките народи, които се наричат с името ми,
That the residue of men may seek after the Lord, And all the Gentiles, upon whom my name is called,
Saith the Lord, who maketh these things known from of old. (aiōn g165)
19 Затуй, аз съм на мнение да не отегчаваме тия измежду езичниците, които се обръщат към Бога;
Wherefore my judgment is, that we trouble not them that from among the Gentiles turn to God;
20 но да им пишем да се въздържат от оскверненията чрез идоли, чрез блудство, и чрез яденето удавено и кръв.
but that we write unto them, that they abstain from the pollutions of idols, and from fornication, and from what is strangled, and from blood.
21 Защото още от старо време по всичките градове е имало такива, които са проповядвали Мойсеевия закон, който се и прочита всяка събота в синагогите.
For Moses from generations of old hath in every city them that preach him, being read in the synagogues every sabbath.
22 Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си човеци, и да ги пратят в Антиохия с Павла и Варнава, - [а именно]: Юда, наречен Варсава, и Сила, водители между братята.
Then it seemed good to the apostles and the elders, with the whole church, to choose men out of their company, and send them to Antioch with Paul and Barnabas; [namely], Judas called Barsabbas, and Silas, chief men among the brethren:
23 И писаха им по тях следното: От апостолите и по-старите братя, поздрав до братята, които са от езичниците в Аитиохия, Сирия, и Киликия.
and they wrote [thus] by them, The apostles and the elders, brethren, unto the brethren who are of the Gentiles in Antioch and Syria and Cilicia, greeting:
24 Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, ви смутили с думите си, и извратили душите ви, [като ви казват да се обрязвате и да пазите закона, ] без да са приели заповед от нас,
Forasmuch as we have heard that certain who went out from us have troubled you with words, subverting your souls; to whom we gave no commandment;
25 то ние, като дойдохме до единодушие, намерихме за добре да изберем мъже и да ги пратим до вас заедно с любимите ни Варнава и Павла,
it seemed good unto us, having come to one accord, to choose out men and send them unto you with our beloved Barnabas and Paul,
26 човеци, които изложиха живота си на опасност за името на нашия Господ Исус Христос.
men that have hazarded their lives for the name of our Lord Jesus Christ.
27 И така, изпращаме Юда и Сила, да ви съобщят и те устно същите неща.
We have sent therefore Judas and Silas, who themselves also shall tell you the same things by word of mouth.
28 Защото се видя за добре на Светия Дух и на нас да ви не налагаме никоя друга тегота, освен следните необходими неща:
For it seemed good to the Holy Spirit, and to us, to lay upon you no greater burden than these necessary things:
29 да се въздържате от ядене идоложертвено, кръв, и удавено, тоже и от блудство; от които ако се пазите, добре ще ви бъде. Зравейте.
that ye abstain from things sacrificed to idols, and from blood, and from things strangled, and from fornication; from which if ye keep yourselves, it shall be well with you. Fare ye well.
30 И така, изпратените слязоха в Антиохия, и като събраха всичките вярващи дадоха им посланието.
So they, when they were dismissed, came down to Antioch; and having gathered the multitude together, they delivered the epistle.
31 И те, като го прочетоха, зарадваха се за успокоението що им даваше.
And when they had read it, they rejoiced for the consolation.
32 А Юда и Сила, които бяха и сами пророци, увещаваха братята с много думи и ги утвърдиха.
And Judas and Silas, being themselves also prophets, exhorted the brethren with many words, and confirmed them.
33 И след като преседяха там няколко време, братята ги оставиха с мир да се върнат при ония, които ги бяха изпратили.
And after they had spent some time [there], they were dismissed in peace from the brethren unto those that had sent them forth.
34 Но Сила видя за добре да поседи още там.
35 А Павел и Варнава останаха в Антиохия, и, заедно с мнозина други поучаваха и проповядваха Господнето учение.
But Paul and Barnabas tarried in Antioch, teaching and preaching the word of the Lord, with many others also.
36 А след няколко дни Павел рече на Варнава: Да се върнем сега по всички градове дето сме проповядвали Господнето учение, и да нагледаме братята, как са.
And after some days Paul said unto Barnabas, Let us return now and visit the brethren in every city wherein we proclaimed the word of the Lord, [and see] how they fare.
37 И Варнава беше на мнение да вземат със себе си Йоана, наречен Марко;
And Barnabas was minded to take with them John also, who was called Mark.
38 а Павел не намираше за добре да вземат със себе си тогова, който се бе отделил от тях още от Памфилия, и не отиде с тях на делото.
But Paul thought not good to take with them him who withdrew from them from Pamphylia, and went not with them to the work.
39 И тъй, възникна разпря (помежду им), така че те се отделиха един от друг; и Варнава взе Марка та отплува за Кипър,
And there arose a sharp contention, so that they parted asunder one from the other, and Barnabas took Mark with him, and sailed away unto Cyprus:
40 а Павел си избра Сила, и тръгна, препоръчан от братята на Господнята благодат.
but Paul chose Silas, and went forth, being commended by the brethren to the grace of the Lord.
41 И заминуваше през Сирия и Киликия та утвърждаваше църквите.
And he went through Syria and Cilicia, confirming the churches.
