Деяния 13
1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
Anxookiyan de7iya woosa keethan nabetinne asttamaareti de7oosona. Entti Barnnabaasa, Kareethi geetettiya Simoona, Qerenappe yida Luukiyosa, Kawuwa Heroodisara diccida Minaahenne Saa7ola.
2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.
Entti Godaa goynnishininne xoomishin Geeshsha Ayyaanay, “Taani xeegida oosuwas Barnnabaasanne Saa7ola taw dummayite” yaagis.
3 а да бъдеш за спасение до края на земята".
Hessa gisho, entti xoomidaappenne woossidaappe guye bantta kushiya entta bolla wothidi yeddidosona.
4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
Hessa gisho, Geeshsha Ayyaanay entta kiittis. Selewuqe bidosona; yaappe markkaben gelidi Qoophirosa haathan teqettida biitta bidosona.
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.
Entti Silmmaana gakkidi Ayhude Woosa Keethatan Xoossaa qaala odidosona. Yohaannisi maaddishe enttara de7ees.
6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,
Entti Qoophirosa haathan teqettida biittaa kanthidi Phaafu gakkiya wode issi worddanchcho nabiya Bar-Yesuusa giya Ayhude maruwa demmidosona.
7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
He maroy deriya aysiya Sarggiyoos Phawuloosa giya akeekanchcho addiyara de7ees. Sarggiyoos Phawuloosi Barnnabaasanne Saa7ola baakko xeegidi Xoossaa qaala si7anaw koyis.
8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
Shin Girike doonan maruwa sunthay “Elimaasa” geetettees. I deriya haareyssi ammanonna mela digganaw koyidi Barnnabaasaranne Phawuloosara eqettis.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
Shin Phawuloosa giya Saa7oli Geeshsha Ayyaanan kumidi maruwa caddi xeellidi,
10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
“La, Xalahe na7aw, iitatethi ubbay kumidaysso, xillotetha ubbaas morkkiyaw, suure Godaa ogiya mirqeyssa aggikii?
11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
Hekko, ha77i Godaa kushey ne bolla de7ees. Neeni qooqe gidana; guutha wodes awa poo7o be7akka” yaagis. Iira caaganaynne dhumay iya ayfiyaa goozin, ba kushiya oykkidi kaalethiya asi koyishe yuuyis.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Deriya ayseyssi hessa be7ida wode Godaaba tamaarsseysan malaalettidi ammanis.
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
Phawuloosinne iyara de7eyssati Phaafuppe denddidi, Phinfiliyan de7iya Phergge markkabera bidosona. Yohaannisi enttafe shaakettidi Yerusalaame simmis.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
Shin entti Pherggefe aadhdhidi Phisidiyan de7iya Anxookiya gakkidosona. Sambbaata gallas Ayhude Woosa Keethi gelidi uttidosona.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.
Muse higgeynne nabeta maxaafay nabbabettidaappe guye Ayhude Woosa Keetha halaqati, “Nu ishato, asaa minthethiya qaali hinttew de7iyakko asaas oderkketii” yaagidi enttako kiittidosona.
16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
Phawuloosi denddi eqqidi ba kushe mallidi, “Isra7eele asatonne, Xoossaa goynniya Ayhude gidonna asaw, si7ite.
17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
Ha Isra7eele asaa Xoossay nu mayzata dooris. Gibxe biittan imathatethan entti de7ishin, entta darssidi ba gita wolqqan Gibxe biittaafe entta kessis.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
Bazzo biittan oytamu laytha mela entta dandda7is.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
Kanaane giya biittan Ayhude gidonna laappun kawotethata diggidi entta biittaa ba asaa laatisis.
20 След това им дава съдии до пророка Самуил.
Hessafe guye, nabiya Saamu7eela wode gakkanaw oyddu xeetanne ishatamu laytha mela aysiya daynnata enttaw immis.
21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
Hessafe guye, entti banttaw kawo immana mela woossin, Xoossay Biniyame sheeshaappe Qiise na7aa, Saa7ola oytamu laythi kawotana mela enttaw immis.
22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".
Xoossay Saa7ola shaaridaappe guye entta bolla Dawite kawothis. Xoossay Dawitebaa markkattishe, ‘Taani koyaa ubbaa ta wozanaa mela oothiya Isseyye na7aa Dawite demmas’ yaagis.
23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,
“Xoossay, ‘Taani Dawite sheeshaappe Isra7eele deriya ashsheyssa ehana’ gidayssa mela Yesuusa ehis.
24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
Yesuusi yaanappe sinthe Isra7eele asay ubbay bantta nagaraappe simmidi xammaqettana mela Yohaannisi qaala odis.
25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
Qassi Yohaannisi ba oosuwa wurssana hanishe asaakko, ‘Tana oona gidi qoppeetii? Taani hintte naagiya Kiristtoosa gidikke, shin taani iya caammaa birshshanaw taw bessonnayssi taappe guyera yees’ yaagis.
26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
“Ishato, Abrahaame sheeshatoo, qassi hayssan Ayhude gidonnashin Xoossas yayyeyssato, ha atotethaa qaalay nuus kiitettis.
27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.
Ays giikko, Yerusalaamen de7iya asaynne entta halaqati Yesuusa eribookkona. Sambbaata ubban nabbabettiya nabeta qaala akeekiboonna gisho iya bolla pirddidi nabeti odida qaala polidosona.
28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
Yesuusa wodhisanaw issi gaasoykka enttaw dhayin Philaaxoosi iya wodhana mela woossidosona.
29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
Entti Yesuusabay Geeshsha Maxaafan xaafettidaba ubbaa polida wode masqaliyappe iya wodhisidi moogidosona.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
Shin Xoossay hayqoppe Yesuusa denthis.
31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.
Hessafe guye, I baara Galiilappe Yerusalaame yidayssatas daro toho benttis. Entti ha77i iyabaa asaas markkattoosona.
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
“Xoossay nu aawatas immana gida Wonggelaa nuuni hinttew odoos.
33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
Dawitey ba Mazmure Maxaafan nam77antho shemppuwan, ‘Neeni, ta Na7a, taani hachchi nena yelas’ geetettidi xaafettidayssa Yesuusa, Xoossay hayqoppe denthidi nu mayzatas immana gidayssa nuus entta naytas polis.
34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".
I wooqonna mela Xoossay hayqoppe iya denthon erisanaw, ‘Taani Dawites immana gida ammanettida geeshsha anjjuwaa hinttew immana’ yaagidi odis.
35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".
Hessa gisho, Mazmure Maxaafan harason qassi, ‘Ne Geeshsha Na7aa ahaa wooqisakka’ yaagees.
36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
“Dawitey ba wode Xoossaa qofaa polidaappe guye hayqqidi ba aawatara moogettidi wooqis.
37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.
Shin Xoossay hayqoppe denthidayssi wooqibeenna.
38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,
“Hessa gisho, ta ishato, nagara atotethay Yesuusa baggara kasetidi hinttew odettidayssa erite. Muse higgey nagaraappe xillisanaw dandda7enna.
39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
Shin Yesuusa ammaniyaa ubbay nagaraappe xillees.
40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
Hessa gisho, nabeti gidayssi hintte bolla gakkonna mela naagettite.
41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
‘Xoossay gidabaa leeqiseyssato! Be7ite! Malaalettite! Dhayite! oonikka odin, hintte ammanonna oosuwa taani hintte wodiyan oothana’ yaagidosona” yaagis.
42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
Phawuloosinne Barnnabaasi Ayhude Woosa keethafe keyishin, kaalliya Sambbaatan hessa gujjidi odana mela asay enttana woossidosona.
43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
Shiiqoy laalettidayssafe guye daro Ayhudetinne Ayhudeta ammanuwan gelidi Xoossaa yayyiya daroti Phawuloosanne Barnnabaasa kaallidosona. Ammanidayssati Xoossaa aadho keehatethan minnidi daana mela entta zoridosona.
44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.
Kaalliya Sambbaatan kataman de7iya asaappe daroti Xoossaa qaala si7anaw shiiqidosona.
45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
Shin Ayhudeti daro asaa be7ida wode Phawuloosa qanaattidi iya haasaya ixxidi iya cayidosona.
46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)
Phawuloosinne Barnnabaasi yayyonna, “Xoossaa qaalay koyrottidi hinttew odettanaw koshshees. Shin hintte qaala ixxidi merinaa de7uwa ekkanaw nuus bessenna gidi hinttee, hintte huu7en pirddida gisho hiza nuuni Ayhude gidonnayssatakko simmos. (aiōnios g166)
47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
Gaasoykka Goday, ‘Alame kumethay ne baggara attana mela, taani nena Ayhude gidonna deriyas poo7o oothas’ yaagidi nuna kiittis” yaagidosona.
48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)
Ayhude gidonnayssati hessa si7ida wode ufayttidi Xoossaa qaala bonchchidosona. Qassi merinaa de7uwas doorettida ubbay ammanidosona. (aiōnios g166)
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.
Godaa qaalay he biitta ubbaa gakkis.
50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
Shin Ayhudeti, Ayhude gidonna Xoosse goynniya dure maccasatanne kataman de7iya gita asata Phawuloosa bollanne Barnnabaasa bolla denthethidosona. He asati entta gooda doomidi bantta biittaafe kessidosona.
51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
Shin Phawuloosaranne Barnnabaasara ixxeyssatas malla gidana mela bantta tohuwappe baana pittidi Iqooniyone katama bidosona.
52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
Qassi Anxookiyan de7iya ammaneyssati Geeshsha Ayyaananinne ufayssan kumidosona.
