Деяния 13
1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
Now there were in Antioch, in the Church there--as Prophets and teachers--barnabas, Symeon surnamed 'the black,' Lucius the Cyrenaean, Manaen (who was Herod the Tetrarch's foster-brother), and Saul.
2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.
While they were worshipping the Lord and fasting, the Holy Spirit said, "Set apart for Me, now at once, Barnabas and Saul, for the work to which I have called them."
3 а да бъдеш за спасение до края на земята".
So, after fasting and prayer and the laying on of hands, they let them go.
4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.
They therefore, being thus sent out by the Holy Spirit, went down to Seleuceia, and from there sailed to Cyprus.
5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.
Having reached Salamis, they began to announce God's Message in the synagogues of the Jews. And they had John as their assistant.
6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,
When they had gone through the whole length of the island as far as Paphos, they there met with a Jewish magician and false prophet, Bar-Jesus by name,
7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.
who was a friend of the Proconsul Sergius Paulus. The Proconsul was a man of keen intelligence. He sent for Barnabas and Saul, and asked to be told God's Message.
8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.
But Elymas (or 'the Magician,' for such is the meaning of the name) opposed them, and tried to prevent the Proconsul from accepting the faith.
9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:
Then Saul, who is also called Paul, was filled with the Holy Spirit, and, fixing his eyes on Elymas,
10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?
said, "You who are full of every kind of craftiness and unscrupulous cunning--you son of the Devil and foe to all that is right--will you never cease to misrepresent the straight paths of the Lord?
11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.
The Lord's hand is now upon you, and you will be blind for a time and unable to see the light of day." Instantly there fell upon him a mist and a darkness, and, as he walked about, he begged people to lead him by the hand.
12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.
Then the Proconsul, seeing what had happened, believed, being struck with amazement at the teaching of the Lord.
13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.
From Paphos, Paul and his party put out to sea and sailed to Perga in Pamphylia. John, however, left them and returned to Jerusalem.
14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.
But they themselves, passing through from Perga, came to Antioch in Pisidia. Here, on the Sabbath day, they went into the synagogue and sat down.
15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.
After the reading of the Law and the Prophets, the Wardens of the synagogue sent word to them. "Brethren," they said, "if you have anything encouraging to say to the people, speak."
16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.
So Paul rose, and motioning with his hand for silence, said, "Israelites, and you others who fear God, pay attention to me.
17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.
The God of this people of Israel chose our forefathers, and made the people great during their stay in Egypt, until with wondrous power He brought them out from that land.
18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.
For a period of about forty years, He fed them, like a nurse, in the Desert.
19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.
Then, after overthrowing seven nations in the land of Canaan, He divided that country among them as their inheritance for about four hundred and fifty years;
20 След това им дава съдии до пророка Самуил.
and afterwards He gave them judges down to the time of the Prophet Samuel.
21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.
Next they asked for a king, and God gave them Saul the son of Kish, a Benjamite, who reigned forty years.
22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".
After removing him, He raised up David to be their king, to whom He also bore witness when He said, "'I have found David the son of Jesse, a man I love, who will obey all My commands.'
23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,
"It is from among David's descendants that God, in fulfilment of His promise, has raised up a Saviour for Israel, even Jesus.
24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.
Before the coming of Jesus, John had proclaimed to all the people of Israel a baptism of repentance.
25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.
But John, towards the end of his career, repeatedly asked the people, "'What do you suppose me to be? I am not the Christ. But there is One coming after me whose sandal I am not worthy to unfasten.'
26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.
"Brethren, descendants of the family of Abraham, and all among you who fear God, to us has this Message of salvation been sent.
27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.
For the people of Jerusalem and their rulers, by the judgement they pronounced on Jesus, have actually fulfilled the predictions of the Prophets which are read Sabbath after Sabbath, through ignorance of those predictions and of Him.
28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.
Without having found Him guilty of any capital offence they urged Pilate to have Him put to death;
29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.
and when they had carried out everything which had been written about Him, they took Him down from the cross and laid Him in a tomb.
30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.
"But God raised Him from the dead.
31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.
And, after a few days, He appeared to the people who had gone up with Him from Galilee to Jerusalem and are now witnesses concerning Him to the Jews.
32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,
And we bring you the Good News about the promise made to our forefathers,
33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".
that God has amply fulfilled it to our children in raising up Jesus; as it is also written in the second Psalm, 'Thou art My Son: to-day I have become Thy Father.'
34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".
And as to His having raised Him from among the dead, never again to be in the position of one soon to return to decay, He speaks thus: 'I will give you the holy and trustworthy promises made to David.'
35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".
Because in another Psalm also He says, 'Thou wilt not give up Thy Holy One to undergo decay.'
36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.
For David, after having been useful to his own generation in accordance with God's purpose, did fall asleep, was gathered to his forefathers, and did undergo decay.
37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.
But He whom God raised to life underwent no decay.
38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,
"Understand therefore, brethren, that through this Jesus forgiveness of sins is announced to you;
39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.
and in Him every believer is absolved from all offences, from which you could not be absolved under the Law of Moses.
40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:
Beware, then, lest what is spoken in the Prophets should come true of you:
41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".
'Behold, you despisers, be astonished and perish, because I am carrying on a work in your time--a work which you will utterly refuse to believe, though it be fully declared to you.'"
42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.
As Paul and Barnabas were leaving the synagogue, the people earnestly begged to have all this repeated to them on the following Sabbath.
43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.
And, when the congregation had broken up, many of the Jews and of the devout converts from heathenism continued with Paul and Barnabas, who talked to them and urged them to hold fast to the grace of God.
44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.
On the next Sabbath almost the whole population of the city came together to hear the Lord's Message.
45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.
Seeing the crowds, the Jews, filled with angry jealousy, opposed Paul's statements and abused him.
46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)
Then, throwing off all reserve, Paul and Barnabas said, "We were bound to proclaim God's Message to you first. But since you spurn it and judge yourselves to be unworthy of the Life of the Ages--well, we turn to the Gentiles. (aiōnios g166)
47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"
For such is the Lord's command to us. "'I have placed Thee,' He says of Christ, 'as a light to the Gentiles, in order that Thou mayest be a Saviour as far as the remotest parts of the earth.'"
48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)
The Gentiles listened with delight and extolled the Lord's Message; and all who were pre-destined to the Life of the Ages believed. (aiōnios g166)
49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.
So the Lord's Message spread through the whole district.
50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.
But the Jews influenced the gentlewomen of rank who worshipped with them, and also the leading men in the city, and stirred up persecution against Paul and Barnabas and drove them out of the district.
51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.
But they shook off the dust from their feet as a protest against them and came to Iconium;
52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.
and as for the disciples, they were more and more filled with joy and with the Holy Spirit.
