Деяния 13

1 О О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

Now there were certain prophets and teachers in the church that was at Antioch; Barnabas, and Simeon, who is called Niger, and Lucius of Cyrene, and Manaen, who was brought up with Herod the tetrarch, and Saul.

2 И като служеха на Господа и постеха, Светият Дух рече: Отделете ми Варнава и Савла за работата, на която съм ги призвал.

And while they were ministering to the Lord, and fasting, the Holy Spirit said: Set apart for me Barnabas and Saul, to the work to which I have called them.

3 а да бъдеш за спасение до края на земята".

Then, after they had fasted and prayed, and laid their hands on them, they sent them away.

4 И така те, изпратени от Светия Дух слязоха в Селевкия, и оттам отплуваха за Кипър.

Therefore, having been sent forth by the Holy Spirit, they went down to Seleucia, and thence sailed to Cyprus.

5 И когато бяха в Саламин, проповядваха Божието слово в юдейските синагоги; и имаха Йоана за свой прислужник.

And while they were in Salamis, they preached the word of God in the synagogue of the Jews; and they had John as their attendant.

6 И като преминаха целия остров до Пафа, намериха някой си магьосник, лъжепророк, юдеин, на име Вариисус,

And having gone through the island as far as Paphos, they found a certain magician, a Jewish false prophet, whose name was Bar-jesus;

7 който беше с управителя Сергия Павла, един разумен човек. Тоя последния повика Варнава и Савла и поиска да чуе Божието слово.

and he was with the proconsul, Sergius Paulus, who was a man of intelligence. This man called for Barnabas and Saul, and expressed an earnest wish to hear the word of God.

8 Но магьосникът Елима (защото така се превежда името му) им се противеше, и стараеше се да отвърне управителя от вярата.

But the magician Elymas (for this is his name, when translated) withstood them, desiring to turn away the proconsul from the faith.

9 Но Савел, който се наричаше и Павел, изпълнен със Светия Дух, се вгледа в него и рече:

Then Saul, who is also called Paul, filled with the Holy Spirit, and looking earnestly upon him,

10 О, ти, пълен с всякакви лукавщини и с всякакво коварство, сине дяволски, враже на всичко що е право, няма ли да престанеш да извращаваш правите пътища на Господа?

said: O full of all deceit and all wickedness, child of the devil, enemy of all righteousness, will you not cease to pervert the right ways of the Lord?

11 И сега, ето, Господнята ръка е върху тебе; ти ще ослепееш, и няма да виждаш слънцето за известно време. И начаса падна на него помрачаване и тъмнина; и той се луташе, търсейки да го води някой за ръка.

And now, behold, the hand of the Lord is upon you, and you shall be blind, not seeing the sun for a season. And immediately there fell on him a mist and a darkness, and he went about and sought some to lead him by the hand.

12 Тогава управителят, като видя станалото, повярва, смаян от Господнето учение.

Then the proconsul, seeing what was done, believed, being amazed at the teaching of the Lord.

13 А Павел и дружината му, като отплуваха от Пафа, дойдоха в Перга Памфилийска; а Йоан се отдели от тях и се върна в Ерусалим.

And Paul and his companions put to sea from Paphos, and went to Perga in Pamphylia. But John withdrew from them, and returned to Jerusalem.

14 А те заминаха от Перга и стигнаха в Антиохия Писидийска; и в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.

But having passed through from Perga, they came to Antioch in Pisidia; and on the sabbath-day they went into the synagogue, and sat down.

15 И след прочитането на закона и пророците, началниците на синагогата пратиха до тях да им кажат: Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете.

After the reading of the law and the prophets, the rulers of the synagogue sent to them, saying: Brethren, if you have a word of exhortation for the people, speak.

16 Павел, прочее, стана та помаха с ръка, и рече: Израиляни, и вие, които се боите от Бога, слушайте.

Then Paul arose, and waving his hand, said: Men of Israel, and you who fear God, give audience.

17 Бог на тоя израилски народ избра бащите ни, и възвиси народа когато престояваха в Египетската земя, и с издигната мишца ги изведе из нея.

The God of this people chose our fathers, and exalted the people when they sojourned in the land of Egypt, and with an uplifted arm he brought them out from it.

18 И за около четиридесет години ги води и храни в пустинята.

And for about forty years, he cherished them in the wilderness.

19 И като изтреби седем народа в Ханаанската земя, раздели им тяхната земя да им бъде наследство за около четиристотин и петдесет години.

And when he had destroyed seven nations in the land of Chanaan, he divided their land among them by lot.

20 След това им дава съдии до пророка Самуил.

And after that he gave them judges, for about four hundred and fifty years, till Samuel the prophet.

21 После поискаха цар; и, Бог им даде Саула, Кисовия син, мъж от Вениаминовото племе, за четиридесет години.

And afterward they asked for a king, and God gave them Saul the son of Kis, a man of the tribe of Benjamin, for forty years.

22 И него като отмахна, издигна им за цар Давида, за когото свидетелствува, казвайки, "Намерих Давида, Йесеевия син, човек според сърцето ми, който ще изпълни всичката ми воля".

And when he had removed him, he raised up David to be their king; to whom he gave this testimony: I have found David the son of Jesse a man after my own heart, who will do all my will.

23 От неговото потомство Бог, според обещанието си, въздигна на Израиля спасител, Исуса,

From the posterity of this man, God, according to his promise, raised up for Israel a Savior, Jesus;

24 след като Йоан, преди неговото идване, беше проповядвал кръщението на покаяние на целия Израилски народ.

John having first preached, before his coming, the immersion of repentance to all the people of Israel.

25 И като свършваше попрището си, Йоан казваше, Според както мислите, кой съм аз? Не съм оня, когото очаквате; но, ето, подир мене иде един, комуто не съм достоен да развържа обувката на нозете.

And as John was finishing his course, he said: Who do you suppose that I am? I am not he; but behold, there is coming after me one, the sandals of whose feet I am not worthy to loose.

26 Братя, потомци от Авраамовия род, и които измежду вас се боят от Бога, нам се изпрати вестта на това спасение.

Brethren, sons of the family of Abraham, and those among you who fear God, to you is the word of this salvation sent.

27 Защото Ерусалимските жители и техните началници, като не го познаха, а без да разберат пророческите думи, които се прочитат всяка събота, изпълниха ги като го осъдиха.

For those who dwell in Jerusalem, and their rulers, because they did not know him, nor the words of the prophets, which are read every sabbath-day, have fulfilled them in condemning him.

28 Без да намерят в него нещо достойно за смърт, пак изискаха от Пилата да бъде убит.

And though they found no cause of death, yet they demanded of Pilate that he should be slain.

29 И когато изпълниха всичко, що бе писано за него, снеха го от дървото и положиха го в гроб.

And when they had fulfilled all that was written of him, they took him down from the tree, and laid him in a sepulcher.

30 Но Бог Го възкреси от мъртвите.

But God raised him from the dead.

31 И той в продължение на много дни се явяваше на тия, които бяха възлезли с него от Галилея в Ерусалим, които сега са свидетели за него пред людете.

And he was seen for many days by those who came up with him from Galilee to Jerusalem, who are his witnesses to the people.

32 И ние ви донесохме блага вест за обещанието, дадено на бащите ни,

And we preach to you good news concerning the promise made to our fathers,

33 че Бог го изпълни на техните чада, като възкреси Исуса; както е писано и във втория псалом: - "Ти си Мой Син, Аз днес Те родих".

that God has fulfilled the same to us, their children, by raising up Jesus, as it is written in the second Psalm: Thou art my Son, this day have I begotten thee.

34 А че го е възкресил от мъртвите, никога вече да се не връща в изтлението, казва така: "Ще ви дам Верните милости, [обещани] на Давида".

But that he raised him from the dead, no more to return to corruption, he has spoken thus: I will give you the sure mercies of David.

35 Защото и в друг Псалом казва, "Няма да оставиш Светеца си да види изтление".

For which reason he says also in another Psalm: Thou wilt not suffer thy Holy One to see corruption.

36 Обаче, Давид, след като в своето си поколение послужи на Божието намерение, заспа и биде положен при бащите си, и видя изтление.

For David, after serving the purpose of God in his own generation, fell asleep, and was laid with his fathers, and saw corruption.

37 А тоя, когото Бог възкреси не видя изтление.

But he whom God raised up did not see corruption.

38 И така, братя, нека ви бъде известно, че чрез него се проповядва на вас прощение на греховете,

Be it known to you, therefore, brethren, that through this man is preached to you the remission of sins:

39 и че всеки, който вярва, се оправдава чрез него от всичко, от което не сте могли да се оправдаете чрез Мойсеевия закон.

and by him, every one that believes is justified from all things, from which you could not be justified by the law of Moses.

40 Затова внимавайте да не би да ви постигне казаното от пророците:

Take heed, therefore, lest that which is spoken in the prophets come upon you:

41 "Погледнете, презрители, очудете се, и се погубете; Защото аз ще извърша едно дело във вашите дни, Дело, което никак няма да повярвате, ако и да ви го разкаже някой".

Behold, you despisers, and wonder, and perish. For I work a work in your days, a work which you will not believe, though one fully declare it to you.

42 Когато си излизаха (из юдейската синагога, езичниците) ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота.

And as they were departing from the synagogue, they were requested to speak these things to them on the next sabbath.

43 И когато се разиде синагогата, мнозина от юдеите и от благочестивите прозелити тръгнаха след Павла И Варнава; които, като се разговаряха с тях увещаваха ги да постоянствуват в Божията благодат.

Now, after the congregation was dismissed, many of the Jews and religious proselytes followed Paul and Barnabas, who spoke to them, and persuaded them to continue faithful to the grace of God.

44 На следващата събота се събра почти целия град да чуят Божието слово.

And on the next sabbath-day, almost the whole city met together to hear the word of God.

45 А юдеите като видяха множествата, изпълниха се със завист, опровергаваха това, което говореше Павел, и хулеха.

But when the Jews saw the multitudes, they were filled with envy, and spoke against those things which were spoken by Paul, contradicting and reviling.

46 Но Павел и Варнава говориха дързостно и рекоха: Нужно беше да се възвести първом на вас Божието учение; но понеже го отхвърляте и считате себе си недостойни за вечния живот, ето обръщаме се към езичниците. (aiōnios g166)

But Paul and Barnabas, speaking boldly, said: It was necessary that the word of God should be spoken to you first: but since you reject it, and judge yourselves unworthy of eternal life, lo! we turn to tho Gentiles. (aiōnios g166)

47 Защото така ни заповяда Господ, казвайки: "Поставих Те за светлина на народите, За да бъдеш за спасение до края на земята"

For thus has the Lord given us commandment: I have placed thee for a light to the Gentiles, that thou mayest be for salvation to the most distant part of the earth.

48 И езичниците, като слушаха това, радваха се, и славеха Божието учение; и повярваха всички, които бяха отредени за вечния живот. (aiōnios g166)

When the Gentiles heard this they rejoiced, and glorified the word of the Lord; and as many as were determined to obtain eternal life, believed. (aiōnios g166)

49 И Господнето учение се разпространяваше по цялата тая страна.

And the word of the Lord was published throughout the whole of that region.

50 А юдеите подбудиха набожните високопоставени жени и градските първенци, и, като повдигнаха гонение против Павла и Варнава, изпъдиха ги из пределите си.

But the Jews in cited the devout and influential women, and the first men of the city, and raised a persecution against Paul and Barnabas, and expelled them from their borders.

51 А те оттърсиха против тях праха от нозете си, и дойдоха в Икония.

But they shook off the dust from their feet against them, and went to Iconium.

52 А учениците се изпълниха с радост и със Святия Дух.

And the disciples were filled with joy and the Holy Spirit.