< Деяния 12 >
1 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
Hanchu, ma zora han, Rêng Herod'n koiindanga mi senkhat ngei a nunuom a lo zoia.
2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
Jacob, John nâipa hah khandaiin a tuk thata.
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
Ama han Judangei an râiasân ok ti a rietin chu Peter khom sûr rang a bôk tita. (Ma zora hah cholboivâipôl ruolhoi zora ani).
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
Peter hah a sûr suole chu intâng ina a khuma, râlmi pâl minli minlin angâk an inthâklîpa. Kalkân kût ruolhoi chumin mipui makunga kai suoa jêk rangin a mintuo ani.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
Masikin Peter hah intâng ina a khum rapa, hannirese, ama ta rangin koiindangngeiin ningsiettakin Pathien kôm chubai an thope ngâi.
6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
Herod'n a kai suoa, a jêk rang nijân tak han chu Peter hah rungpungei inik kâra rênrokol inik bunin a jâla, a ngâkngei khom mokot bula an oma, an ngâk chiena.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
Inningloiin vântîrton inkhat a kôla ajuong indinga intâng in sûnga han vâr ajuong inlanga. Vântîrton han Peter dâra anîk min hara, “Inrangin! inthoi roh!” a tia. Hanchu, voikhatrengin Peter kuta rênrokolngei hah a kutngei renga a tâkrila.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
Masuole Vântîrton han a kôm, “No kongkhit mindên inla, ne kekok bun roh,” a tia. Peter'n ha anghan a thoa, hanchu vântîrton han a kôm, “Na kâncholiinchuol inhak inla, mi jûi roh,” a tia.
9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
Peter intâng in renga a jôka, a jûi zoia; nikhomrese a tak ani ti riet mak, Vântîrton hah inlârna a mu mini kêng a bôka.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
A rungngei inkhatna le inikna an khêlin chu khopuiliena lûtna thîr mokot an va tunga. Mokot hah athethenin alei in-onga, an jôka, lamlien inkhat an khêlin chu voikhatrengin vântîrton han Peter a mâk zoia.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
Hanchu Peter hah a harin chu, “Pumapa'n a vântîrton a juongtîra, Herod kut renga le Judangei sabeina murdi renga mi mojôk ti adiktakin ki riet zoi,” a tia.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
A mulung a min chong zoiin chu John Mark nû Mary ina a sea, mahan mi tamtak lên bûmin an lei chubaia.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
Peter'n bokrop inkhâr a tôk lehan, tîrlâm inkhat Rhoda dôngmate han mo-ong rangin a sea.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
Peter rôl a riet lechu a râisân rai sikin inkhâr mo ong loiin a tân nôka, “Peter inkot bula son ânding,” tiin a va rila.
15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
Anni han a kôm, “Na châng ani zoi hi!” an tia. Ama'n chu adik tatak kêng? a ti tita. Anni han “a vântîrton nîng atih,” an tia.
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
Nikhomrese Peter'n a tôk tita nûktaka chu an va mo onga, ama hah an mua kamâm aom an ti tataka.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
Ama han an dâirekna rangin a kut a jâpa, Pumapa'n intâng in renga a kêlsuo tie hah a misîr zoia. Hanchu, “Hi chong hih Jacob le iempu dangngei va ril roi,” a tia. Masuole chu a jôka ram danga a se zoi.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
Hanchu, jîng ahongni lechu rungpungei hah, Peter imo a chang zoi? tiin asân an mulung ajîng zoia.
19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
Herod han a rok rangin chong a pêk ngeia, hannirese mu mak ngeia a ngâkngei hah a rekela, that ngei rangin chong a pêk ngei zoi. Masuole chu, Herod judea khuo a mâka Caesarea khuoa môrkhat ava om zoi.
20 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
Hanchu, Herod hah Tyre le Sidon khuo mingei chunga a taksi sabaka. Anni han inruolin ama kôm se rangin an honga, rêng milien Blastus hah an malin an sin baka. Masuole Herod kôm an sea, an ram hah rêngpa ram renga sâk, nêk an man ngâi ani sikin inngêi rangin an ngêna.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
A nikhuo khâm nîn chu Herod hah puon inlal insilin rêngsukmuna ânsunga, mipuingei kôm chong a misîra.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
Mi murdi'n, “Miriem rôl nimak, Pathien rôl kêng,” an tia, an inieka.
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
Voikhatrengin ama han Pathien kôm miritna a pêk loi sikin Pumapa vântîrtonin voikhatrengin Herod chunga a kut a musuma, rûlkûtin a sâka, athi zoi.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
Ma lâia han Pathien chong ânzara an pung tir zoi.
25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
Barnabas le Saul'n an sintum an sin suole chu Jerusalem renga an kîr nôk zoia, John Mark hah an kôm an tuong sa.