Деяния 12
1 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
Tome na gene mobhapego, a Elode gubhatandwibhe kwaabhonelanga bhandunji bhana bha a Nnungu.
2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
A Elode gubhaabhuleje kwa upanga a Yakobho, apwabho a Yowana.
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
Bhakabhoneje kuti Bhayaudi ishikwanonyelanga kwa shene shitendisho, gubhaakamwile na a Petili. Genego pugatendeshe mobha ga shikukuu sha mikate jangataga ngedule.
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
Bhakaakamuleje a Petili, gubhaaugalile nnigelesha, gubhaabhishile muulinda gwa ikundi nsheshe ya ashimanjola nsheshensheshe. A Elode pubhatumbilile bhaakopoye pa lugwinjili lwa bhandu shipitaga shikukuu sha Bhayaudi shashemwaga Pashaka.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
Bhai, a Petili bhali nnigelesha, bhandunji bha a Nnungu gubhatumbililenje kwaajuga a Nnungu.
6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
Shene shilosho a Elode bhakanabhe kwaakopoya a Petili kulugwinjili, a Petili gubhagonile pakatipakati ja ashimanjola bhabhili, bhalibhatabhilwe mindondolo jibhili na bhalinda bhalinginji muulinda pa nnango gwa ligelesha.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
Shangupe malaika jwa Bhakulungwa gwajimi tome na bhenebho, shilangaya shikulangayaga nnigelesha mula. Malaika jwa a Nnungu akwaapalamulaga a Petili mmbalati alinkuti, “Nnjabhule shangu!” Pala pepala mindondolo jibhatabhilwe mmakono jila jikukutukaga na shigwilile pai.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
Malaika jwa a Nnungu gwabhabhalanjile, “Mwitabhe nshipi gwenu, nng'wale ilatu yenu. Gubhatendile nnepeila. Malaika gwabhabhalanjile nng'wale likoti lyenu nngagule.”
9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
A Petili gubhankagwile palanga, ikabheje bhakamumanyaga yatendwaga naka malaika jula kuti puyaliji ya kweli, pubhaganishiyaga bhanaagamila.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
Bhakapitanjeje shikundi sha ndandubho na sha bhili sha ulinda, gubhaikengenenje kunnango gwa itale gwa jinjilila kunnjini. Nnango gula ukwiugulaga guyene gubhakopokenje palanga. Gubhalongenenje mumpanda gumo, kashokope malaika jula akwaalekega a Petili jikape.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
Penepo a Petili gubhang'amwile itendeshe ila gubhashite, “Nnaino nimumanyi kweli kuti Bhakulungwa bhashikuntuma malaika jwabho kwiya njoya mmakono ga a Elode na gowe gubhalolelangaga Bhayaudi.”
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
Bhakagamanyeje genego gubhapite mpaka kwa a Malia anyinabhabho a Yowana bhashemwaga a Maliko. Na mwenemo bhandunji bhabhagwinji bhashinkuimananga nkujuga Nnungu.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
A Petili gubhaolishiye pannango, ntumishi jumo jwankongwe lina lyakwe Loda gwapite pilikanishiya.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
Mwali jula akamanyeje kuti lilobhe lila lya a Petili gwainonyele kwa kaje. Jwangaugula nnango gula, ikabhe gwabhutwishe kukwalugulilanga kuti a Petili pubhali pannango.
15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
Gubhammalanjilenje mwali jula, “Ushikola shalubha!” Ikabheje jwalakwe gwapundile kukong'ondela kuti kweli. Gubhammalanjilenje bhalinkutinji, “Jwenejo malaika jwabho.”
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
A Petili gubhapundile kuolishiya. Kungai gubhaaugulilenje nnango, bhakaabhonanjeje gubhakanganigwenje.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
A Petili gubhaagolosheyenje makono nkupinga bhapumulanje, gubhatalashiye Bhakulungwa shibhashite kwashoya nnigelesha. Kungai gubhaalugulilenje bhapelekanje ntenga kwa a Yakobho na ashaapwabho bhananji, gubhajabhwile kwenda mmbali jina.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
Kukasheje, ashimanjola gubhakwetenje lipamba lya kaje nndi yaapatile a Petili?
19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
A Elode gubhaamulishe bhaloleywe, ikabheje bhangaapatanga. Kwa nneyo gubhaamulishe ashimanjola bhala bhabhuywanje na bhabhulagwanje. Kungai a Elode gubhajabhwile ku Yudea, gubhapite tama ku Kaishalia.
20 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
A Elode bhashinkwatumbalilanga bhandu bha ku Tilo na ku Shidoni, ikabheje bhalabhonji gubhaatumilenje bhantenga. Gubhapanjilenje mbwiga na a Bhulashito bhaliji bhakulungwa bha nyumba ja bhakulungwa. Kungai gubhaajendele a Elode kukwajuga kubhe na ulele. Pabha shilambo shabhonji kubhakulupalilangaga kupata shalya kushilambo sha bhakulungwa a Elode.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
Lyubha libhatumbilile, a Elode bhali bhawalile ngubho yabho ya upalume, gubhatemi pa shitengu shabho sha upalume gubhatandwibhe kwaalungushiyanga bhandunji.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
Bhandunji bhala gubhajobhelenje nkwalumbilila bhalinkutinji, “Lyeneli lilobhe lya a nnungu, nngabha lika mundu.”
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
Shangupe malaika jwa Bhakulungwa akwaagwiyaga pai a Elode kwa ligongo lyangapinga kwaapa a Nnungu Ukulungwa gwabho. Gubhaligwilwe na mbiu, gubhawile.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
Lilobhe lya a Nnungu gulipundile kushuma.
25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
A Bhanabha na a Shauli bhakamaliyanjeje liengo lyabhonji, gubhabhujilenje kukopoka ku Yelushalemu, gubhaatolilenje a Yowana bhashemwaga a Maliko gubhalongene nabhonji.
