Деяния 12
1 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
Now about that time, Herod the king stretched forth [his] hands to afflict certain of the church.
2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
And he killed James the brother of John with the sword.
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
And because he saw it pleased the Jews, he proceeded further to take Peter also. Then were the days of unleavened bread.
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
And when he had apprehended him, he put [him] in prison, and delivered [him] to four quaternions of soldiers to keep him; intending after the passover to bring him forth to the people.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
Peter therefore was kept in prison: but prayer was made without ceasing by the church to God for him.
6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
And when Herod would have brought him forth, the same night Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains; and the keepers before the door kept the prison.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
And behold, the angel of the Lord came upon [him], and a light shined in the prison; and he smote Peter on the side, and raised him up, saying, Arise quickly. And his chains fell off from [his] hands.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
And the angel said to him, Gird thyself, and bind on thy sandals; and so he did. And he saith to him, Cast thy garment about thee, and follow me.
9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
And he went out, and followed him, and knew not that it was true which was done by the angel; but thought he saw a vision.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
When they were past the first and the second ward, they came to the iron gate that leadeth to the city; which opened to them of its own accord: and they went out, and passed on through one street; and forthwith the angel departed from him.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
And when Peter had come to himself, he said, Now I know with certainty, that the Lord hath sent his angel, and hath delivered me out of the hand of Herod, and [from] all the expectation of the people of the Jews.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
And when he had considered [the thing], he came to the house of Mary the mother of John whose surname was Mark; where many were assembled, praying.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
And as Peter knocked at the door of the gate, a damsel came to hearken, named Rhoda.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
And when she knew Peter's voice, she opened not the gate for gladness, but ran in, and told that Peter stood before the gate
15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
And they said to her, Thou art insane. But she constantly affirmed that it was even so. Then they said, It is his angel.
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
But Peter continued knocking. And when they had opened [the door], and saw him, they were astonished.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
But he beckoning to them with the hand to hold their peace, declared to them how the Lord had brought him out of the prison. And he said, Go, show these things to James, and to the brethren. And he departed, and went into another place.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
Now as soon as it was day, there was no small stir among the soldiers, what was become of Peter.
19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
And when Herod had sought for him, and found him not, he examined the keepers, and commanded that [they] should be put to death. And he went down from Judea to Cesarea, and [there] abode.
20 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
And Herod was highly displeased with them of Tyre and Sidon. But they came with one accord to him, and having made Blastus the king's chamberlain their friend, desired peace, because their country was nourished by the king's [country].
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
And upon a set day, Herod arrayed in royal apparel, sat upon his throne, and made an oration to them.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
And the people gave a shout, [saying], [It is] the voice of a god, and not of a man.
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
And immediately the angel of the Lord smote him, because he gave not God the glory: and he was eaten by worms, and died.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
But the word of God grew and multiplied.
25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
And Barnabas and Saul returned from Jerusalem, when they had fulfilled [their] ministry, and took with them John, whose surname was Mark.
