Деяния 12
1 Около това време цар Ирод простря ръцете си да притесни някои от църквата.
Now, about that time, Herod, the king, laid hands on some of the congregation, to afflict them.
2 О А Ирод беше много разгневен на Тирците и Сидонците; и те дойдоха единодушно при него, и, като спечелиха подръжката на царевия постелник Власта, просеха помирение; защото тяхната област се хранеше от царевата.
And he slew James, the brother of John, with the sword.
3 и, като видя, че беше угодно на юдеите, той при това улови и Петра, това беше през дните на безквасните хлябове,
And as he saw that this was acceptable to the Jews, he went on to seize Peter also: and it was in the days of unleavened bread;
4 И като го хвана, хвърли го в тъмница, и предаде го на четири четворки войници да го вардят, с намерение да го изведе пред людете подир пасхата.
and having seized him, he put him in prison, delivering him to the custody of four quaternions of soldiers, intending, after the passover, to bring him out to the people.
5 И така, те вардеха Петра в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него.
In the meantime, therefore, Peter was kept in the prison; but earnest and continued prayer was made to God on his account, by the congregation.
6 И през същата нощ когато Ирод щеше да го изведе, Петър спеше между двама войника, окован с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
And when Herod was ready to have brought him out, even that very night, Peter was sleeping between two soldiers, bound with two chains; and the guards before the door were keeping the prison.
7 И, ето, един ангел от Господа застана до него, и светлина осия килията; и като побутна Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай бърже. И веригите паднаха от ръцете му.
And, behold, a messenger of the Lord presented himself, and a light shone in the house; giving Peter a blow on the side, he awoke him, saying, Arise quickly: and his chains fell off from his hands.
8 И ангелът му рече: Опаши се и обуй сандалите си. И той стори така. Тогава му каза: Облечи дрехата си и дойди подир мене.
And the messenger said to him, Gird yourself, and bind on your sandals; and he did so. And he said to him, Throw your mantle round you, and follow me.
9 И Петър излезе и вървеше изподире, без да знае, че извършеното от ангела е действителност, но си мислеше, че вижда видение.
And going out he followed him; and he did not know that what was done by the messenger was real; but supposed that he had seen a vision.
10 А като преминаха първата и втората стража, дойдоха до желязната порта, която води в града, и тя им се отвори сама; и като излязоха през нея, изминаха една улица, и ангелът веднага се оттегли от него.
And passing through the first and second watch, they came to the iron gate that leads into the city; which opened to them of its own accord. And going out, they went through one street, and immediately the messenger departed from him.
11 И Петър, когато дойде на себе си, рече: Сега наистина знаят, че Господ изпрати ангела си и ме избави от ръката на Ирода, и от всичко, което юдейските люде очакваха.
And Peter, being come to himself, said, Now I know truly, that the Lord has sent his messenger, and has delivered me from the hand of Herod, and from all the expectations of the Jewish people.
12 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Йоана, чието презиме бе Марко, дето бяха събрани мнозина да се молят.
And recollecting, he came to the house of Mary, the mother of John, who was surnamed Mark; where many were gathered together, praying.
13 И когато похлопа на вратичката в портата, една слугиня на име Рода излезе да послуша кой е.
And as Peter knocked at the door of the outer gate, a maiden, whose name was Rose, went to inquire who was there.
14 И щом позна Петровия глас, от радост не отвори портата, а се завтече и извести, че Петър стои пред портата.
And knowing Peter's voice, transported with joy, she did not open the gate: but running in, told them that Peter was standing at the gate.
15 А те й рекоха: Ти си луда, но тя настояваше, че това що им казва е вярно. Тогава те думаха: Тогава е неговият ангел.
And they said to her, You are distracted: but she confidently affirmed that it was so.
16 А Петър продължаваше да хлопа; и като отвориха, видяха го и се смаяха.
But Peter continued knocking; and when she opened the door, they saw him, and were astonished.
17 А той им помаха с ръка да мълчат, и им разказа как го изведе Господ из тъмницата. И като им каза: Явете това на Якова и на братята, излезе та отиде на друго място.
And he made a sign to them with his hand to be silent; and related to them how the Lord had conducted him out of prison. And he aid, Inform James and the brethren of these things: and departing, he went to another place.
18 А като се съмна, стана не малко смущение между войниците - какво стана Петър.
And as soon as it was day, there was no small tumult among the soldiers, what was become of Peter.
19 А Ирод, като го потърси и не го намери изпита стражарите и заповяда да ги погубят. И слезе от Юдея, в Кесария, и там живееше.
And Herod searching for him, and not finding him, examined the keeper, and ordered them to be led away to execution. and passing from Judea to Cesarea, he abode there.
20 И като поразмисли, дойде при къщата на Мария, майката на Иоана, чието презиме бе Марко, гдето бяха събрани мнозина да се молят.
And he was highly incensed against the Tyrians and Sidonians; but they unanimously came before him; and gaining Blastus, the king's chamberlain, to their interest, they begged for peace; because their country was nourished by that of the king.
21 И в един определен ден Ирод, облечен в царска одежда, седна на престола и държа реч пред тях.
And upon a set day, Herod, being arrayed in a royal habit, and seated upon the throne, made an oration to them.
22 А народът извика: Глас Божий, а не човешки!
And the people cried out, It is the voice of a God, and not of a man!
23 И понеже не въздаде слава на Бога, начаса един ангел от Господа го порази, та биде изяден от червеи и умря.
But immediately a messenger of the Lord smote him, because he did not give glory to God: and being eaten with worms, he expired.
24 Между това, Божието учение растеше и се умножаваше.
And the word of God grew and was multiplied.
25 А Варнава И Савел, като свършиха службата си, върнаха се от Ерусалим в Антиохия и взеха със себе си Йоана, чието презиме бе Марко.
And Barnabas and Saul, having fulfilled their ministry, returned from Jerusalem; bringing along with them John, whose surname was Mark.
