Деяния 10
1 Имаше в Кесария един човек на име Корнилий, стотник от така наречения Италийски Полк.
Qisaariyan, “Xaale ola asata” geetettiya olanchchota giddon issi Qornneliyoosa geetettiya mato halaqay de7ees.
2 Той беше благочестив и боеше се от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
Qornneliyoosi ba soo asaara Xoossaa minthi ammaniyaa asinne Xoossas goynniya asi. Ayhude manqotakka daro maaddees, qassi Xoossaa ubba wode woossees.
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който слезе при него и му рече: Корнилие!
Issi gallas uddufun saate heeran Xoossaa kiitanchchoy iyaakko yidi, “Qornneliyoosaa” gidi xeegishin I qonccethan geeshshidi be7is.
4 О Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
Qornneliyoosi dagammidi kiitanchchuwa tishshi oothi xeellidi, “Godaw, I aybee?” yaagis. Kiitanchchoy zaaridi, “Ne woosaynne manqota ne maaddeyssi Xoossaa sinthan hassayettis.
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
Ha77i Yoophe ase kiittada, Phexiroosa giya Simoona ehisa.
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, (той ще ти каже що трябва да правиш).
Phexiroosi abbaa doonan galbba haashiya Simoona son imathatethi siiratis” yaagis.
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
Qornneliyoosi baw odida kiitanchchoy bin, ba aylletappe nam77atanne Xoossaa goynniya ba mata wotaaddaretappe issuwa xeegidi,
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
enttaw ubbabaa odidi Yoophe kiittis.
9 А на утрешния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
Wonttetha gallas entti bidi, Yoophe katama matishin usuppun saate heeran Xoossaa woossanaw Phexiroosi pooqe bolla keys.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
I koshattidi kathi maanaw koyis, shin kathi kaxishin I qonccethi be7is.
11 И видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускан чрез четирите ъгъла към земята.
Saloy dooyettin, gita afila daaniyabay oyddu baggara oykettidi wodhdhishin I be7is.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и гадини и небесни птици.
Iyan oyddu tohora de7iya meheti, wora do7ati, ulora gooshettiya medhetethatinne salo kafoti ubbay de7ees.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
He wode, “Phexiroosaa, dendda eqqada shukkada ma” giya qaalay iyaakko yis.
14 А Петър рече: Никак, Господи; защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
Shin Phexiroosi, “Godaw, akkay! Ta tunabaa ubbarakka ma erikke” yaagis.
15 И пак дойде към него втори път глас; Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
Qassi, “Xoossay geeshshidayssa neeni tuna gooppa” giya qaalay nam77antho iyaakko yis.
16 И това стана три пъти, след което съда се вдигна веднага на небето.
Hessika, heedzu toho hanidaappe guye he gita afila daaneyssi ellesidi pude salo ekettis.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата,
Phexiroosi ba be7ida qonccethaa birshshethay, “Ay gidanddeshsha?” gidi ba wozanan qoppishin, Qornneliyoosi kiittida asati Simoona soo oychchi demmidi karen eqqidosona.
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
Bantta qaala dhoqqu oothidi, “Phexiroosa geetettiya Simoona giya imathay hayssan de7ii?” yaagidi oychchidosona.
19 И докато Петър още размишляваше за видението, духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
Phexiroosi qonccethan be7idabaa qofa bolla de7ishin, Geeshsha Ayyaanay iyaakko, “Hekko, heedzu asati nena koyoosona.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото аз съм ги изпратил.
Denddada wodhdha, taani entta kiittida gisho sidhonna enttara ba” yaagis.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето, аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
Phexiroosi asatakko wodhdhidi, “Hintte koyey tana; ays yidetii?” yaagis.
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да го повика у дома си и да чуе думи от тебе.
Entti zaaridi, “Nuna mato halaqay Qornneliyoosi kiittis. I xillo, Xoossaa goynniya asinne Ayhude asa ubban daro bonchchettida asi. Qornneliyoosi, nena ba soo ehisidi qaala neeppe si7ana mela geeshsha kiitanchchoy iyaw odis” yaagidosona.
23 Тогава той ги покани вътре та ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
Phexiroosi asata soo gelssidi mokkis. Wonttetha gallas, denddidi enttara bis. Yoophe kataman de7iya ammaneyssatappe issoti issoti iyara issife bidosona.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
Wonttetha gallas, Qisaariya gakkidosona. Qornneliyoosi ba dabbotanne ba mata laggeta issife xeegi shiishidi, Phexiroosa naagees.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му, и се поклони.
Phexiroosi soo gelana hanishin, Qornneliyoosi iyara gayttidi iya sinthan kunddidi iyaw goynnanaw koyis.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и аз съм човек.
Shin Phexiroosi, “Dendda, takka ta huu7en ne mela ase” yaagidi iya denthis.
27 И разговаряйки се с него той влезе и намери мнозина събрани.
Phexiroosi Qornneliyoosara odettishe soo geliya wode daro asay shiiqidayssa demmis.
28 И рече им: вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог обаче ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист;
I asaakko, “Ayhude asi hara derera issifanaw woykko gayttanaw woga gidonnayssa hintte ereeta. Shin taani oonakka tuna woykko geeshshi gidenna goonna mela Xoossay tana bessis.
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възражавам; и тъй, питам аз, по коя причина сте ме повикали?
Hessa gisho, hintte taakko kiittin ixoy baynna yas. Ha77i tana ays xeegisidaakko taw odite” yaagis.
30 И Корнилий рече: Преди четири дена, в тоя час, прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза,
Qornneliyoosi, “Taani hachchi oyddu gallasappe kase hanoode uddufun saate woosa woossishin, phooliya ma7o ma77ida asi ta sinthan eqqis.
31 Корнилие, твоята молитва е послушана и твоите милостини се помнят пред Бога.
I taakko, ‘Qornneliyoosa, Xoossay ne woosaa si7is, neeni manqota maaddidayssaka hassays.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикай Симона, чието презиме е Петър; той гостува у дома на един кожар Симон, край морето, (той като дойде, ще ти говори).
Hiza, ase Yoophe kiittada, Simoon Phexiroosa geyssa xeegisa. Simoon Phexiroosi Simoona giya galbba haashiya uraa son abbaa doonan siiratis’ yaagis.
33 Начаса, прочее, пратих до тебе и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всинца присътствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от, Господа.
Hessa gisho, taani neekko ellesada kiittas; ne lo77o yadasa. Hiza, Xoossay nena Kiittidaba ubbaa si7anaw ha77i nuuni ubbay hayssan Godaa sinthan de7oos” yaagis.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
Kaallidikka, Phexiroosi, “Xoossay asa som77o be7idi ase asappe shaakkenna.
35 но във всеки народ оня, който му се бои и върши правото, угоден му е.
Shin ase ubbaa oona gidikkoka baw yayyeyssanne xillo ooso ootheyssan Xoossay ufaytteyssa taani tuma akeekas.
36 Словото, което той прати на Израиляните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (който е господар на всички),
Xoossay, ubbaa Goda gidida Yesuus Kiristtoosa baggara sarotethaa odishe ha Wonggelaa Isra7eele asaas kiittidayssa hintte ereeta.
37 това слово вие знаете, което, след кръщението, проповядвано от Йоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
Yohaannisi xinqqatebaa Galiilan sabbakida wodiyappe doomidi Yihuda biitta ubbaa gakkanaw hanidabaa hintte ereeta.
38 именно, Исус от Назарет, - как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
Xoossay Naazirete Yesuusas Geeshsha Ayyaananne wolqqaa immis. Xoossay iyara de7iya gisho lo77obaa I oothishe Xalahe kushen haarettida ubbaa pathishe yuuyis.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши той и в Юдейската земя и в Ерусалим; когото и убиха, като го повесиха на дърво.
“Ayhude biittaninne Yerusalaamen I oothida ubbabaas nuuni markkatta. Entti masqaliya bolla kaqqidi iya wodhidosona.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
Shin Xoossay heedzantho gallasan hayqoppe iya denthidi asaas qonccana mela oothis.
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с него след като възкръсна от мъртвите.
He qonccethay Xoossay koyro doorida markkatassafe attin asa ubbaas gidenna. I hayqoppe denddidaappe guye iyara midanne uyida.
42 И заръча ни да проповядваме на людете, и да свидетелствуваме, че тоя е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
Xoossay Wonggelaa asaas nuuni odana melanne paxa de7eyssata bollanne hayqqidayssata bolla pirddanaw shuumettiday Yesuusa gideyssa markkattana mela nuna kiittis.
43 За него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в него, ще получи чрез неговото име прощение на греховете си.
Xoossay iya ammaniyaa ubbaa nagaray, iya sunthan atto geetetteyssa nabeti markkattoosona” yaagis.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
Phexiroosi buroo he oda onggonnashin qaala si7iya ubbaa bolla Geeshsha Ayyaanay wodhdhis.
45 И обрязаните вярващи, дошли с Петра се смаяха задето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците;
Phexiroosara Yoophefe yida ammaniyaa qaxxarettida Ayhude ubbay, Ayhude gidonnayssati bolla Geeshsha Ayyaanay gukkida gisho malaalettidosona.
46 защото ги чуеха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
Gaasoykka, entti dumma dumma doonan haasayishininne Xoossaa gitatethaa sabbishin si7idosona. He wode Phexiroosi zaaridi,
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
“Hayssati qassi nu mela Geeshsha Ayyaana ekkidayssati xammaqettonna mela haathe digganay oonee?” yaagis.
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.
Entti Yesuus Kiristtoosa sunthan xammaqettana mela entta kiittis. Hessafe guye, entti banttara guutha gallas uttana mela Phexiroosa woossidosona.
