2 Тимотей 1

1 Павел, с Божията воля апостол Исус Христов, за прогласяване обещания живот, който е в Христа Исуса.

2 до Тимотея, възлюбленото ми чадо: Благодат, милост, мир да бъде с тебе от Бога Отца и от Христа Исуса, нашия Господ.

3 Благодаря Богу, Комуто още от прародителите си служа с чиста съвест, като непрестанно те споменавам в молитвите си,

4 и, като си спомням сълзите ти, копнея нощем и денем да те видя, за да се изпълня с радост.

5 Понеже ми е напомнено за твоята нелицемерна вяра, която първо се намираше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а както съм уверен, и в тебе.

6 По тая причина ти напомням да разпалваш дарбата от Бога, която имаш от Бога, която имаш чрез полагането на моите ръце.

7 Защото Бог ни е дал дух не от страх, а на сила, любов и себевладение.

8 И тъй, не се срамувай да свидетелствуваш за нашия Господ, нито се срамувай от мене

9 Който ни е спасил и призвал със своето призвание, не според нашите дела, а според Своето намерение и според благодатта, дадена нам в Христа Исуса преди вечните времена, (aiōnios g166)

10 а, която сега откри чрез явлението на нашия Спасител Христос Исус, Който унищожи смъртта и осия живот и безсмъртие чрез благовестието,

11 на което аз бях поставен проповедник, апостол и учител;

12 за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и съм уверен, че Той е силен да упази оня ден онова, което съм му поверил.

13 Дръж образеца на здравите думи, които си чул от мене, във вяра и любов, която е в Христа Исуса.

14 Онова добро нещо, което ти е поверено, упази чрез светия Дух, който живее в нас.

15 Ти знаеш това, че всички, които са в Азия, се отвърнаха от мене, от които са Фигел и Ермоген.

16 Господ да покаже милост към дома на Онисифора, защото тъй много пъти ме освежаваше, и не се засрами от оковите ми,

17 но когато беше в Рим, потърси ме старателно и ме намери.

18 Господ да му даде да намери милост пред Господа в оня ден; а колко служеше в Ефес, ти знаеш твърде добре.