2 Царе 1
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
Now it came to pass after the death of Saul, when David had returned from the slaughter of the Amalekites, and David had abode two days in Ziklag;
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
It came even to pass on the third day, that, behold, a man came out of the camp from Saul with his clothes torn, and earth upon his head: and so it was, when he came to David, that he fell to the earth, and did obeisance.
3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
And David said to him, From where comest thou? And he said to him, Out of the camp of Israel have I escaped.
4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
And David said to him, How went the matter? I pray thee, tell me. And he answered, That the people have fled from the battle, and many of the people also have fallen and are dead; and Saul and Jonathan his son are dead also.
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
And David said to the young man that told him, How knowest thou that Saul and Jonathan his son are dead?
6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
And the young man that told him said, As I happened by chance upon mount Gilboa, behold, Saul leaned upon his spear; and, lo, the chariots and horsemen followed hard after him.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
And when he looked behind him, he saw me, and called to me. And I answered, Here am I.
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
And he said to me, Who art thou? And I answered him, I am an Amalekite.
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
He said to me again, Stand, I pray thee, upon me, and slay me: for anguish is come upon me, because my life is yet whole in me.
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
So I stood upon him, and slew him, because I was sure that he could not live after that he had fallen: and I took the crown that was upon his head, and the bracelet that was on his arm, and have brought them here to my lord.
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
Then David took hold on his clothes, and tore them; and likewise all the men that were with him:
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
And they mourned, and wept, and fasted until evening, for Saul, and for Jonathan his son, and for the people of the LORD, and for the house of Israel; because they had fallen by the sword.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
And David said to the young man that told him, From where art thou? And he answered, I am the son of a stranger, an Amalekite.
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
And David said to him, How wast thou not afraid to stretch forth thy hand to destroy the LORD’S anointed?
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
And David called one of the young men, and said, Go near, and fall upon him. And he smote him that he died.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
And David said to him, Thy blood be upon thy head; for thy mouth hath testified against thee, saying, I have slain the LORD’S anointed.
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
And David lamented with this lamentation over Saul and over Jonathan his son:
18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
(Also he told them to teach the children of Judah the use of the bow: behold, it is written in the book of Jasher.)
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
Thy glory, O Israel is slain upon thy high places: how are the mighty fallen!
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Tell it not in Gath, proclaim it not in the streets of Askelon; lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised triumph.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
Ye mountains of Gilboa, let there be no dew, neither rain, upon you, nor fields of offerings: for there the shield of the mighty is vilely cast away, the shield of Saul, as though he had not been anointed with oil.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Saul and Jonathan were lovely and pleasant in their lives, and in their death they were not divided: they were swifter than eagles, they were stronger than lions.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
Ye daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you in scarlet, with other delights, who put ornaments of gold upon your apparel.
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
How are the mighty fallen in the midst of the battle! O Jonathan, thou wast slain in thy high places.
26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
I am distressed for thee, my brother Jonathan: very pleasant hast thou been to me: thy love to me was wonderful, passing the love of women.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
How have the mighty fallen, and the weapons of war perished!
