2 Царе 1
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
And it came to pass after the death of Saul, when David was returned from the slaughter of the Amalekites, and David had abode two days in Ziklag,
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
it came to pass on the third day, that, behold, a man came out of the camp from Saul with his clothes torn, and earth upon his head. And so it was, when he came to David, that he fell to the ground, and did obeisance.
3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
And David said to him, From where did thou come? And he said to him, I escaped out of the camp of Israel.
4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
And David said to him, How did the matter go? I pray thee, tell me. And he answered, The people are fled from the battle, and many of the people also are fallen and dead, and Saul and Jonathan his son are also dead.
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
And David said to the young man who told him, How do thou know that Saul and Jonathan his son are dead?
6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
And the young man who told him said, As I happened by chance upon mount Gilboa, behold, Saul was leaning upon his spear, and, lo, the chariots and the horsemen followed close after him.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
And when he looked behind him, he saw me, and called to me. And I answered, Here I am.
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
And he said to me, Who are thou? And I answered him, I am an Amalekite.
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
And he said to me, Stand, I pray thee, beside me, and kill me, for anguish has taken hold of me, because my life is yet whole in me.
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
So I stood beside him and killed him, because I was sure that he could not live after he was fallen. And I took the crown that was upon his head, and the bracelet that was on his arm, and have brought them here to my lord.
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
Then David took hold on his clothes, and tore them, and likewise all the men who were with him.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
And they mourned, and wept, and fasted until evening, for Saul, and for Jonathan his son, and for the people of Jehovah, and for the house of Israel, because they were fallen by the sword.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
And David said to the young man who told him, From where are thou? And he answered, I am the son of a sojourner, an Amalekite.
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
And David said to him, Why were thou not afraid to put forth thy hand to destroy Jehovah's anointed?
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
And David called one of the young men, and said, Go near, and fall upon him. And he smote him so that he died.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
And David said to him, Thy blood be upon thy head, for thy mouth has testified against thee, saying, I have slain Jehovah's anointed.
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
And David lamented with this lamentation over Saul and over Jonathan his son
18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
(and he bade them teach the sons of Judah the song of the bow; behold, it is written in the book of Jashar):
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
Thy glory, O Israel, is slain upon thy high places! How are the mighty fallen!
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Tell it not in Gath, publish it not in the streets of Ashkelon, lest the daughters of the Philistines rejoice, lest the daughters of the uncircumcised triumph.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
Ye mountains of Gilboa, let there be no dew nor rain upon you, neither fields of offerings, for there the shield of the mighty was vilely cast away, the shield of Saul, not anointed with oil.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
From the blood of the slain, from the fat of the mighty, the bow of Jonathan turned not back, and the sword of Saul returned not empty.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Saul and Jonathan, men who were loved and pleasant, undivided; comely in their lives, and undivided in their death; swifter than eagles, they were stronger than lions.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
Ye daughters of Israel, weep over Saul, who clothed you delicately in scarlet, who put ornaments of gold upon your apparel.
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
How are the mighty fallen in the midst of the battle! Jonathan is slain upon thy high places.
26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
I am distressed for thee, my brother Jonathan. Very pleasant thou have been to me. Thy love to me was wonderful, exceeding the love of women.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
How are the mighty fallen, and the weapons of war perished!
