2 Царе 9

1 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

And David said, Is there yet any that is left of the house of Saul, that I may show him kindness for Jonathan’s sake?

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

And there was of the house of Saul a servant whose name was Ziba. And when they had called him to David, the king said to him, Are you Ziba? And he said, Your servant is he.

3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син повреден в нозете.

And the king said, Is there not yet any of the house of Saul, that I may show the kindness of God to him? And Ziba said to the king, Jonathan has yet a son, which is lame on his feet.

4 И царят му каза. Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

And the king said to him, Where is he? And Ziba said to the king, Behold, he is in the house of Machir, the son of Ammiel, in Lodebar.

5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

Then king David sent, and fetched him out of the house of Machir, the son of Ammiel, from Lodebar.

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

Now when Mephibosheth, the son of Jonathan, the son of Saul, was come to David, he fell on his face, and did reverence. And David said, Mephibosheth. And he answered, Behold your servant!

7 И Давид му показа: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

And David said to him, Fear not: for I will surely show you kindness for Jonathan your father’s sake, and will restore you all the land of Saul your father; and you shall eat bread at my table continually.

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

And he bowed himself, and said, What is your servant, that you should look on such a dead dog as I am?

9 Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежи на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

Then the king called to Ziba, Saul’s servant, and said to him, I have given to your master’s son all that pertained to Saul and to all his house.

10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

You therefore, and your sons, and your servants, shall till the land for him, and you shall bring in the fruits, that your master’s son may have food to eat: but Mephibosheth your master’s son shall eat bread always at my table. Now Ziba had fifteen sons and twenty servants.

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

Then said Ziba to the king, According to all that my lord the king has commanded his servant, so shall your servant do. As for Mephibosheth, said the king, he shall eat at my table, as one of the king’s sons.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

And Mephibosheth had a young son, whose name was Micha. And all that dwelled in the house of Ziba were servants to Mephibosheth.

13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царската трапеза. И той куцаше и с двата крака.

So Mephibosheth dwelled in Jerusalem: for he did eat continually at the king’s table; and was lame on both his feet.