2 Царе 9

1 След това Давид каза: Остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа благост заради Ионатана?

And David said, Is there yet any who is left of the house of Saul that I may show him kindness for Jonathan's sake?

2 И имаше един слуга от Сауловия дом на име Сива. И повикаха го при Давида; и царят му каза: Ти ли си Сива? И той рече: Слугата ти е.

And there was of the house of Saul a servant whose name was Ziba, and they called him to David. And the king said to him, Are thou Ziba? And he said, Thy servant is he.

3 И царят каза: Не остава ли още някой от Сауловия дом, комуто да покажа Божия благост? И Сива рече на царя: Има още един Ионатанов син повреден в нозете.

And the king said, Is there not yet any of the house of Saul that I may show the kindness of God to him? And Ziba said to the king, Jonathan has yet a son who is lame in his feet.

4 И царят му каза. Где е той? А Сива рече на царя: Ето, той е в къщата на Махира, Амииловия син, в Лодавар.

And the king said to him, Where is he? And Ziba said to the king, Behold, he is in the house of Machir the son of Ammiel, in Lo-debar.

5 Тогава цар Давид изпрати да го вземат от къщата на Махира Амииловия син, от Лодавар.

Then king David sent, and fetched him out of the house of Machir the son of Ammiel, from Lo-debar.

6 И когато Мемфивостей, син на Ионатана, Сауловия син, дойде при Давида, падна на лице та се поклони. И рече Давид: Мемфивостее! А той отговори: Ето слугата ти.

And Mephibosheth, the son of Jonathan, the son of Saul, came to David, and fell on his face, and did obeisance. And David said, Mephibosheth. And he answered, Behold, thy servant!

7 И Давид му показа: Не бой се; защото непременно ще покажа благост към тебе заради баща ти Ионатана, и ще ти възвърна всичките земи на баща ти Саула; и ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.

And David said to him, Fear not, for I will surely show thee kindness for Jonathan thy father's sake, and will restore to thee all the land of Saul thy father, and thou shall eat bread at my table continually.

8 А той му се поклони и рече: Кой е слугата ти та да пригледаш такова умряло куче като мене?

And he did obeisance, and said, What is thy servant that thou should look upon such a dead dog as I am?

9 Тогава царят повика Сауловия слуга Сива та му каза: Всичко, що принадлежи на Саула и на целия му дом, дадох на сина на господаря ти.

Then the king called to Ziba, Saul's servant, and said to him, All that pertained to Saul and to all his house I have given to thy master's son.

10 Ти, прочее, ще му обработваш земята, ти и синовете ти и слугите ти, и ще донасяш доходите, за да има синът на господаря ти хляб да яде; но Мемфивостей, синът на господаря ти, всякога ще се храни на моята трапеза. (А Сива имаше петнадесет сина и двадесет слуги).

And thou shall till the land for him, thou, and thy sons, and thy servants. And thou shall bring in the fruits that thy master's son may have bread to eat, but Mephibosheth thy master's son shall always eat bread at my table. Now Ziba had fifteen sons and twenty servants.

11 И Сива рече на царя: Според всичко, що заповяда господарят ми царят на слугата си, така ще направи слугата ти. А Мемфивостей, рече царят, ще яде на моята трапеза, като един от царевите синове.

Then Ziba said to the king, According to all that my lord the king commands his servant, so shall thy servant do. As for Mephibosheth, the king said, he shall eat at my table as one of the king's sons.

12 И Мемфивостей имаше малък син на име Миха. А всички, които живееха в къщата на Сива, бяха слуги на Мемфивостея.

And Mephibosheth had a young son, whose name was Mica. And all who dwelt in the house of Ziba were servants to Mephibosheth.

13 Така Мемфивостей живееше в Ерусалим; защото винаги ядеше на царската трапеза. И той куцаше и с двата крака.

So Mephibosheth dwelt in Jerusalem, for he ate continually at the king's table. And he was lame in both his feet.