< 2 Царе 6 >
1 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.
Dawut Israilning arisidin barliⱪ sǝrhil adǝmlǝrni yiƣiwidi, bular ottuz ming qiⱪti.
2 И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
Andin Dawut wǝ uningƣa ǝgǝxkǝnlǝrning ⱨǝmmisi Hudaning ǝⱨdǝ sanduⱪini yɵtkǝp kelix üqün Yǝⱨudadiki Baalaⱨƣa qiⱪti; sanduⱪ [muⱪǝddǝs] nam bilǝn, yǝni kerublarning otturisida olturƣuqi samawiy ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigarning nami bilǝn atalƣanidi.
3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
Ular Hudaning ǝⱨdǝ sanduⱪini dɵngdǝ olturuxluⱪ Abinadabning ɵyidǝ yengi bir ⱨarwiƣa selip, uni xu yǝrdin elip qiⱪti. Abinadabning oƣulliri Uzzaⱨ bilǝn Aⱨiyo u yengi ⱨarwini ⱨǝydidi.
4 като Ахия вървеше пред ковчега, а Оза край него.
Ular ⱨarwini Hudaning ǝⱨdǝ sanduⱪi bilǝn dɵngdǝ olturuxluⱪ Abinadabning ɵyidin elip qiⱪti; Aⱨiyo ǝⱨdǝ sanduⱪining aldida mangdi.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
Dawut bilǝn pütkül Israil jǝmǝtidikilǝr Pǝrwǝrdigarning aldida tǝntǝnǝ ⱪilip küy oⱪup qiltar, tǝmbur, dap, daⱪa-dumbaⱪ wǝ qanglar qelip ussul oynidi.
6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
Lekin ular Nakonning haminiƣa kǝlgǝndǝ, kalilar aldiƣa müdürǝp kǝtkǝnliki üqün, Uzzaⱨ ⱪolini sozup Hudaning ǝⱨdǝ sanduⱪini tutiwaldi.
7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
Pǝrwǝrdigarning ƣǝzipi Uzzaⱨⱪa ⱪozƣaldi; u hata ⱪilƣini üqün, uni Huda xu yǝrdǝ urdi. Xuning bilǝn Uzzaⱨ Hudaning ǝⱨdǝ sanduⱪining yeniƣa yiⱪilip ɵldi.
8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се нарича и до днес.
Lekin Dawut bolsa Pǝrwǝrdigarning Uzzaⱨning tenini bɵskǝnlikigǝ aqqiⱪlandi wǝ u yǝrni «Pǝrǝz-Uzzaⱨ» dǝp atidi; u yǝr bügünki küngiqǝ xundaⱪ atilidu.
9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
U küni Dawut Pǝrwǝrdigardin ⱪorⱪup: Pǝrwǝrdigarning ǝⱨdǝ sanduⱪini ɵzümningkigǝ ⱪaysi yol bilǝn ǝkelǝrmǝn? — dedi.
10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
Xuning üqün Dawut Pǝrwǝrdigarning ǝⱨdǝ sanduⱪini «Dawut xǝⱨiri»gǝ, ɵziningkigǝ yɵtkǝxni halimidi; Dawut uni elip berip, Gatliⱪ Obǝd-Edomning ɵyidǝ ⱪaldurdi.
11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
Pǝrwǝrdigarning ǝⱨdǝ sanduⱪi Gatliⱪ Obǝd-Edomning ɵyidǝ üq ay turdi; Pǝrwǝrdigar Obǝd-Edom wǝ uning pütkül ɵyidikilǝrni bǝrikǝtlidi.
12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
Dawut padixaⱨⱪa: — «Pǝrwǝrdigar Ɵz ǝⱨdǝ sanduⱪi wǝjidin Obǝd-Edom wǝ uning barini bǝrikǝtlidi» dǝp eytildi. Xunga Dawut Hudaning ǝⱨdǝ sanduⱪini Obǝd-Edomning ɵyidin elip qiⱪip, huxluⱪ bilǝn Dawutning xǝⱨirigǝ elip kǝldi.
13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци.
Pǝrwǝrdigarning sanduⱪini kɵtürgǝnlǝr altǝ ⱪǝdǝm mengip, xundaⱪ boldiki, u bir buⱪa bilǝn bir bordaⱪ mozayni ⱪurbanliⱪ ⱪildi.
14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
Dawut bolsa kanap ǝfodni kiyip Pǝrwǝrdigarning aldida küqining bariqǝ ussul oynaytti;
15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
Dawut bilǝn Israilning pütkül jǝmǝti tǝntǝnǝ ⱪilip warⱪirixip, kanay qelixip Pǝrwǝrdigarning ǝⱨdǝ sanduⱪini elip qiⱪiwatatti.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца на, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
Pǝrwǝrdigarning ǝⱨdǝ sanduⱪi Dawutning xǝⱨirigǝ elip kirilginidǝ, Saulning ⱪizi Miⱪal derizidin ⱪarap, Dawut padixaⱨning sǝkrǝp Pǝrwǝrdigarning aldida ussul oynawatⱪanliⱪini kɵrüp, uni ɵz kɵnglidǝ mǝnsitmidi.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
Ular Pǝrwǝrdigarning ǝⱨdǝ sanduⱪini elip kirip, Dawut uning üqün tiktürgǝn qedirning ottursida ⱪoydi. Andin Dawut Pǝrwǝrdigarning aldida kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ bilǝn inaⱪliⱪ ⱪurbanliⱪlirini sundi.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
Dawut kɵydürmǝ ⱪurbanliⱪ bilǝn inaⱪliⱪ ⱪurbanliⱪlirini kǝltürüp bolup, halayiⱪⱪa samawiy ⱪoxunlarning Sǝrdari bolƣan Pǝrwǝrdigarning namida bǝht-bǝrikǝt tilidi.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
U pütkül Israil jamaitigǝ, ǝr bilǝn ayallarning ⱨǝrbirigǝ birdin ⱪoturmaq, birdin horma poxkili wǝ birdin üzüm poxkilini tǝⱪsim ⱪilip bǝrdi. Andin hǝlⱪning ⱨǝrbiri ɵz ɵyigǝ yenip kǝtti.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
Dawut ɵz ailisidikilǝrni mubarǝklǝx üqün yenip kǝlgǝndǝ, Saulning ⱪizi Miⱪal uning aldiƣa qiⱪip: Bügün Israilning padixaⱨi ɵzini xunqǝ xǝrǝplik kɵrsǝttimu, ⱪandaⱪ? U huddi pǝs bir adǝmning nomussizlaqǝ ɵzini yalingaqliƣiniƣa ohxax, hizmǝtkarlirining dedǝklirining kɵz aldida ɵzini yalingaqlidi!
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
Dawut Miⱪalƣa: Undaⱪ [xadlanƣinim] Pǝrwǝrdigar aldida idi. U atang wǝ uning pütkül jǝmǝtini ɵrüp, meni Pǝrwǝrdigarning hǝlⱪi bolƣan Israil üstigǝ baxlamqi ⱪilip tiklidi. Xunga mǝn Pǝrwǝrdigarning aldida ussul oynaymǝn!
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а то слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
Əmǝliyǝttǝ mǝn ɵzümni tehimu ǝrzimǝs ⱪilip, ɵz nǝzirimdǝ ɵzüm tɵwǝn boluxⱪa razimǝn. Lekin sǝn eytⱪan u dedǝklǝrning nǝziridǝ bolsa, ⱨɵrmǝtkǝ sazawǝr bolimǝn — dedi.
23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
Saulning ⱪizi Miⱪal bolsa, ɵlidiƣan künigiqǝ bala tuƣmidi.