2 Царе 6
1 След това Давид пак събра всичките отборни мъже от Израиля, на брой тридесет хиляди души.
Hagi Deviti'a ete Israeli agu'afintira 30 tauseni'a hanavenentake sondia vahe'aramina zamavare atru hu'ne.
2 И Давид стана от Ваала Юдова та отиде, и всичките люде, които бяха с него, за да пренесе от там, дето се намираше, Божия ковчег, който се нарича с името на Господа на Силите, Който обитава между херувимите.
Hagi ana vahetamine Deviti'a Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia Juda kaziga Ba'alati kumateti ome eri'za enaku vu'naze. Hagi ana vogisirera hanavenentake Ra Anumzamofo agi me'nea vogisigino, ana huvempage vogisimofo agofetura tare ankerontremofo zanamema'a tro hu'za antagene kantigama me'nakeno, amu'nompina Anumzamo nemanie.
3 И положиха Божия ковчег на нова кола, и дигнаха го от Авинадавовата къща, която бе на хълма; а Оза и Ахио, Авинадавовите синове, караха новата кола с Божия ковчег,
Hagi ana huvempage vogisia Abinadapu nompi agonafi me'nege'za omeri'za kasefa karisifi erintageke, Abinadapu mofavrea Uza'ene Ahio'ene ana karisia kegava hake'za eri'za e'naze.
4 като Ахия вървеше пред ковчега, а Оза край него.
Hagi Ahio vugota huno nevige'za, ana huhagerafi huvempage vogisia eri'za e'naze.
5 А Давид и целият Израилев дом свиреха пред Господа с всякакви видове инструменти от елхово дърво, с арфи, с псалтири, с тъпанчета, с цитри и с кимвали.
Hagi anama hu'za eri'za nevazage'za Deviti'ene maka Israeli vahe'mo'za hu'za musenkase nehu'za, zavenane, konkene, tamborima, zozopama hu'za nehe'za musena hu'naze.
6 А когато стигнаха до Нахоновото гумно, Оза простря ръката си към Божия ковчег та го хвана; защото воловете го раздрусаха.
Hagi Nakoni'ma witi honama neharere ehanatizageno, Anumzamofo huhagerafi huvempa vogisima erino ne-ea bulimakaomo'a tnafa eme higeno, Uza'a ana vogisima evurami'za higeno azana antegantuteno azeri'ne.
7 И Господният гняв пламна против Оза, и Бог го порази там за грешката му; и той умря там при Божия ковчег.
Hagi anazama higeno'a Ra Anumzamofona tusi'a arimpa ahegeno, Uzana ahetregeno huhagerafi huvempage vogisimofo tava'onte fri'ne. Na'ankure avako osiho huno'ma hu'nea vogisi avako higeno, anara hu'ne.
8 И Давид се наскърби за гдето Господ нанесе поражение на Оза; и нарече онова място Фарез-Оза, както се нарича и до днес.
Hagi Ra Anumzamo'ma Uzama ahe frigeno Deviti'ma negeno'a, tusi'a rimpa ahegeno ana kumakura Perez-Uza'e huno agi'a antege'za, meninena ana agige'za nehaze.
9 И в оня ден Давид се уплаши от Господа, и рече: Как ще дойде Господният ковчег при мене?
Hagi ana zupa Deviti'a Ra Anumzamofonkura tusi koro nehuno anage hune, inankna hu'na Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia eri'na nagra ome antegahue.
10 Затова Давид отказа да премести Господния ковчег при себе си в Давидовия град; но Давид го отстрани в къщата на гетеца Овид-едом.
Nehuno Deviti'a ana huhagerafi huvempage vogisima erino Deviti ran kumate Jerusalemi vuzankura avesra nehuno, Gati kumate ne' Obed-edomu nonte erino ome ante'ne.
11 И Господният ковчег престоя в къщата на гетеца Овид-едома три месеца; и Господ благослови Овид-едома и целия му дом.
Hagi anante Ra Anumzamofo Huhagerafi huvempage vogisia eri'za ome antazageno, Obed-edomu nompina 3'a ika me'ne. Hagi anama higeno'a, Obed-edomune maka naga'amofona Ra Anumzamo'a rama'a asomu huzmante'ne.
12 Известиха, прочее, на цар Давида, казвайки: Господ е благословил дома на Овид-едома и целия му имот заради Божия ковчег. Тогава Давид отиде та пренесе с веселия Божия ковчег от къщата на Овид-едома в Давидовия град.
Hagi kini ne' Devitina anage hu'za eme asami'naze, Obed-edomune maka naga'ane maka zazminena Ra Anumzamo'a asomu huzamante'ne. Na'ankure Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia agri'ene me'negu anara hu'ne. Higeno Deviti'a vuno Obed-edomu nompintira Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia ome erige'za tusi'a musenkase nehazageno, Jerusalemi rankumapina erino ufre'ne.
13 И когато тия, които носеха Господния ковчег, преминаха шест крачки, той пожертвува говеда и угоени телци.
Hagi ana huhagerafi huvempage vogisima eri'naza vahe'mo'zama 6si'a zupama zamagama renakere'za vazageno'a Deviti'a mago ve bulimakaonki mago anenta bulimakaonki huno aheno kresramana vu'ne.
14 И Давид играеше пред Господа с всичката си сила; и Давид беше препасан с ленен ефод.
Hagi Deviti'a pristi vahe efeke za'za kukena hu'neno Ra Anumzamofo avuga avoreno musenkase hu'ne.
15 Така Давид и целият Израилев дом пренесоха Господния ковчег с възклицание и с тръбен звук.
Hagi Deviti'ene mika Israeli vahe'mo'za tusi musenkase hu'za kezanke nehu'za ufena nere'za, Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia eri'za mareri'naze.
16 А като влизаше Господният ковчег в Давидовия град, Михала, Сауловата дъщеря, погледна от прозореца на, и като видя, че цар Давид скачаше и играеше пред Господа, презря го в сърцето си.
Hagi Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisima eri'za Deviti rankumapima efrageno'a, nomofo zaho eri kampinti Soli mofa'mo Mikeli'a ke'ne. Hagi kegeno Ra Anumzamofo avure'ma Deviti'ma haru huno marerino tamino huno nehuno, avona reno musenkasema huno ne-egeno negeno'a, Devitina antahi haviza hunte'ne.
17 И донесоха Господния ковчег та го положиха на мястото му, всред шатъра, който Давид принесе всеизгаряния и примирителни приноси пред Господа.
Hagi Ra Anumzamofo huhagerafi huvempage vogisia eri'za Deviti'ma kinte'nea seli nompi ome ante'naze. Hagi anante Deviti'a kre fanane hu ofane, arimpa fru ofanena Ra Anumzamofo avurera hu'ne.
18 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в името на Господа на Силите.
Hagi Deviti'a kre fanene hu ofane arimpa fru ofanema huvagareteno'a, miko Israeli vahera Hanavenentake Ra Anumzamofo agifi asomu kea huzmante'ne.
19 И раздаде на всичките люде, сиреч, на цялото множество израилтяни, мъже и жени, на всеки човек, по един хляб и по една мера вино и по една низаница сухо грозде. Тогава всичките люде си отидоха, всеки в къщата си.
Hagi agra mika Israeli vahera vene'nene a'nema musezana, bretine zagagafa ame'ane, waini ragama regripe'nazana mago mago vahera zamitere hu'ne. Ana hutege'za ana mika vahe'mo'za nozmirega vu'za e'za hu'naze.
20 А когато Давид се връщаше, за да благослови дома си, Михала, Сауловата дъщеря, излезе да посрещне Давида, и рече: Колко славен беше днес Израилевият цар, който се съблече днес пред очите на слугините на служителите си, както се съблича безсрамно един никакъв човек!
Hagi Deviti'a anama huvareteno naga'amofo asomu kema ome huzmantenaku'ma noma'are nevigeno'a, Soli mofa Mikelia etiramino Devitinkura anage hu'ne, Israeli vahe kini ne'mo'a amne vahe'mo'ma hiaza huno, eri'za vahe'amofo kazokzo eri'za mofa'nemofo zamavufina takaure takaure huno avufa avapa avo hageno evu'ne.
21 А Давид каза на Михала: пред Господа, Който предпочете мене пред баща ти и пред целия негов дом, за да ме постави вожд над Господните люде, над Израиля, да! пред Господа играх.
Higeno Deviti'a Mikelina kenona hunteno, Kagri negafane, nagaka'ane azeri atreno kini mani'nenka, mika Israeli vahe'nire kegava huzmanto huno huhampri nante'nea Ra Anumzamofo avuga musenkase hu'na ra agi'a erintesaga nehue.
22 И ще се унижа още повече, и ще се смиря пред собствените си очи; а то слугините, за които ти говори, от тях ще бъда почитан.
Hagi nagra mago'ane amane vahekna hu'na kagri kavufina navufa erinteramigahue. Hianagi amama kema hana kazokazo eri'za mofa'nemo'za nagrira nagesga hu'za ra nagia namigahaze.
23 Затова Михала Сауловата дъщеря остана бездетна до деня на смъртта си.
Hagi Soli mofa Mikeli'a anagema hiazamofo nona'a, mofavre onte naravo a' mani'neno fri'ne.
