2 Царе 5

1 Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

Then came all the tribes of Israel to David unto Hebron, and spoke, saying, Behold us, thy bone and thy flesh are we;

2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; а на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

Already yesterday, and even before, when Saul was king over us, thou wast the one that led out and brought in Israel: And the Lord said to thee, Thou shalt indeed feed my people Israel, and thou shalt be a chief over Israel.

3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.

Thus came all the elders of Israel to the king unto Hebron; and king David made a covenant with them in Hebron before the Lord: and they anointed David as king over Israel.

4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царуваше четиридесет години.

Thirty years was David old when he became king, [and] forty years he reigned.

5 В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

In Hebron he reigned over Judah seven years and six months: and in Jerusalem he reigned thirty and three years over all Israel and Judah.

6 След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

And the king and his men went to Jerusalem against the Jebusites, the inhabitants of the land; who said unto David, as followeth, Thou shalt not come in hither, except thou [first] remove away the blind and the lame: meaning, David cannot come in hither.

7 Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

Nevertheless David captured the strong-hold of Zion; the same is the city of David.

8 И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

And David said on that day, Whosoever will smite the Jebusites, and reach the aqueduct and the lame and the blind, that are hateful to David's soul, —Wherefore people usually say, The blind and the lame shall not come into the house.

9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

And David dwelt in the fort, and he called it “The City of David.” And David built [it] round about from the Millo and inward.

10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

And David went on, and became greater and greater, and the Lord the God of hosts was with him.

11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

And Hiram the king of Tyre sent messengers to David, and cedar-trees, and carpenters, and stone-masons: and they built a house for David.

12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

And David felt conscious that the Lord has established him as king over Israel, and that he had exalted his kingdom for the sake of his people Israel.

13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

And David took yet more concubines and wives out of Jerusalem, after he was come from Hebron; and there were born to David yet [more] sons and daughters.

14 Ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

And these are the names of those that were born unto him in Jerusalem: Shammua', and Shobab, and Nathan, and Solomon,

15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

And Yibchar, and Elishua', and Nepheg, and Yaphia',

16 Елисама, Елиада и Елифалет.

And Elishama', and Elyada', and Eliphelet.

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

But when the Philistines heard that the people had anointed David as king over Israel, all the Philistines came up to seek David: and David heard of it, and went down to the strong-hold.

18 И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаил.

The Philistines also came and spread themselves out in the valley of Rephaim.

19 Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

And David asked counsel of the Lord, saying, shall I go up against the Philistines? wilt thou deliver them into my hand? And the Lord said unto David, Go up; for I will certainly deliver the Philistines into thy hand.

20 И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим.

And David came to Ba'al-perazim, and David smote them there, and said, The Lord hath broken down my enemies before me, as a breach [is made by] water. Wherefore he called the name of that place Ba'al-perazim.

21 Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

And they left behind there their idols, and David and his men burnt them.

22 И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

And the Philistines came up once again, and spread themselves out in the valley of Rephaim.

23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

And when David asked counsel of the Lord, he said, Thou shalt not go up; but turn about and fall in the rear of them, and come upon them opposite to the mulberry-trees.

24 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

And it shall be, when thou hearest the sound of walking on the top of the mulberry-trees, that thou shalt then bestir thyself; for then will the Lord go out before thee, to smite in the camp of the Philistines.

25 И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа на Гезер.

And David did so, as the Lord had commanded him; and he smote the Philistines from Geba' until thou comest to Gezer.