2 Царе 5

1 Тогава всичките Израилеви племена дойдоха при Давида в Хеврон и говориха, казвайки: Ето, твоя кост и твоя плът сме ние.

Then came all the tribes of Israel to David unto Hebron, and spoke, saying: 'Behold, we are thy bone and thy flesh.

2 И по-напред, още докато Саул царуваше над нас, ти беше, който извеждаше и въвеждаше Израиля; а на тебе рече Господ: Ти ще пасеш людете Ми Израиля, и ти ще бъдеш вожд над Израиля.

In times past, when Saul was king over us, it was thou that didst lead out and bring in Israel; and the LORD said to thee: Thou shalt feed My people Israel, and thou shalt be prince over Israel.'

3 И така, всичките Израилеви старейшини дойдоха при царя в Хеврон, и цар Давид направи завет с тях пред Господа в Хеврон; и те помазаха Давида цар над Израиля.

So all the elders of Israel came to the king to Hebron; and king David made a covenant with them in Hebron before the LORD; and they anointed David king over Israel.

4 Давид беше на тридесет години, когато се възцари, и царуваше четиридесет години.

David was thirty years old when he began to reign, and he reigned forty years.

5 В Хеврон царува над Юда седем години и шест месеца; а в Ерусалим царува над целия Израил и Юда тридесет и три години.

In Hebron he reigned over Judah seven years and six months; and in Jerusalem he reigned thirty and three years over all Israel and Judah.

6 След това царят отиде с мъжете си в Ерусалим против евусците, жителите на земята; а те говориха на Давида казвайки: Няма да влезеш тук; но и слепите и куците ще те отблъснат; защото си думаха: Давид не ще може да влезе тука.

And the king and his men went to Jerusalem against the Jebusites, the inhabitants of the land, who spoke unto David, saying: 'Except thou take away the blind and the lame, thou shalt not come in hither'; thinking: 'David cannot come in hither.'

7 Обаче Давид превзе крепостта Сион; това е Давидовият град.

Nevertheless David took the stronghold of Zion; the same is the city of David.

8 И в оня ден Давид каза: Който удари евусците, нека хвърли във вадата слепите и куците, които са омразни на Давидовата душа; понеже и слепите и куците бяха казали, че той няма да влезе в жилището им.

And David said on that day: 'Whosoever smiteth the Jebusites, and getteth up to the gutter, and taketh away the lame and the blind, that are hated of David's soul —.' Wherefore they say: 'There are the blind and the lame; he cannot come into the house.'

9 И Давид се засели в крепостта, която и нарече Давидов град. И Давид построи здания около Мило и навътре.

And David dwelt in the stronghold, and called it the city of David. And David built round about from Millo and inward.

10 Така Давид преуспяваше и ставаше по-велик; и Господ Бог на Силите беше с него.

And David waxed greater and greater; for the LORD, the God of hosts, was with him.

11 В това време тирският цар Хирам прати посланици при Давида, и кедрови дървета, дърводелци, и зидари, та построиха къща за Давида.

And Hiram king of Tyre sent messengers to David, and cedar-trees, and carpenters, and masons; and they built David a house.

12 И Давид позна, че Господ го бе утвърдил за цар над Израиля, и че беше възвисил царството му заради людете Си Израиля.

And David perceived that the LORD had established him king over Israel, and that He had exalted his kingdom for His people Israel's sake.

13 И Давид си взе още наложници и жени от Ерусалим, след като дойде от Хеврон; и родиха се на Давида още синове и дъщери.

And David took him more concubines and wives out of Jerusalem, after he was come from Hebron; and there were yet sons and daughters born to David.

14 Ето имената на ония, които му се родиха в Ерусалим: Самуа, Совав, Натан, Соломон,

And these are the names of those that were born unto him in Jerusalem: Shammua, and Shobab, and Nathan, and Solomon;

15 Евар, Елисуа, Нефег, Яфия,

and Ibhar, and Elishua, and Nepheg, and Japhia;

16 Елисама, Елиада и Елифалет.

and Elishama, and Eliada, and Eliphelet.

17 А когато филистимците чуха, че помазали Давида за цар над Израиля, всичките филистимци дойдоха да търсят Давида; а Давид като чу за това, слезе в крепостта.

And when the Philistines heard that David was anointed king over Israel, all the Philistines went up to seek David; and David heard of it, and went down to the hold.

18 И тъй, филистимците дойдоха та се разпростряха в долината Рафаил.

Now the Philistines had come and spread themselves in the valley of Rephaim.

19 Тогава Давид се допита до Господа, казвайки: Да възляза ли против филистимците? ще ги предадеш ли в ръката ми? И Господ каза на Давида: Възлез, защото непременно ще предам филистимците в ръката ти.

And David inquired of the LORD, saying: 'Shall I go up against the Philistines? wilt Thou deliver them into my hand?' And the LORD said unto David: 'Go up; for I will certainly deliver the Philistines into thy hand.'

20 И тъй, Давид дойде във Ваал-ферасим; и Давид ги порази там, като рече: Господ избухна пред мене върху неприятелите ми както избухват водите. За туй, онова място се нарече Ваал-ферасим.

And David came to Baal-perazim, and David smote them there; and he said: 'The LORD hath broken mine enemies before me, like the breach of waters.' Therefore the name of that place was called Baal-perazim.

21 Там филистимците оставиха идолите си; а Давид и мъжете му ги дигнаха.

And they left their images there, and David and his men took them away.

22 И филистимците пак дойдоха та се разпростряха по долината Рафаим.

And the Philistines came up yet again, and spread themselves in the valley of Rephaim.

23 А когато Давид се допита до Господа, Той каза: Не възлизай; обиколи изотзаде им та ги нападни срещу черниците.

And when David inquired of the LORD, He said: 'Thou shalt not go up; make a circuit behind them, and come upon them over against the mulberry-trees.

24 И когато чуеш шум, като от маршируване по върховете на черниците, тогава да се подвижиш, защото тогава Господ ще излезе пред тебе да порази филистимското множество.

And it shall be, when thou hearest the sound of marching in the tops of the mulberry-trees, that then thou shalt bestir thyself; for then is the LORD gone out before thee to smite the host of the Philistines.'

25 И Давид стори както му заповяда Господ, и порази филистимците от Гава до входа на Гезер.

And David did so, as the LORD commanded him, and smote the Philistines from Geba until thou come to Gezer.