2 Царе 3
1 А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.
And the war is long between the house of Saul and the house of David, and David is going on and [is] strong, and the house of Saul is going on and [is] weak.
2 И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;
And there are sons born to David in Hebron, and his firstborn is Amnon, of Ahinoam the Jezreelitess,
3 вторият му, Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;
and his second [is] Chileab, of Abigail wife of Nabal the Carmelite, and the third [is] Absalom son of Maacah daughter of Talmai king of Geshur,
4 четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;
and the fourth [is] Adonijah son of Haggith, and the fifth [is] Shephatiah son of Abital,
5 и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.
and the sixth [is] Ithream, of Eglah wife of David; these have been born to David in Hebron.
6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.
And it comes to pass, in the war being between the house of Saul and the house of David, that Abner has been strengthening himself in the house of Saul,
7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?
and Saul has a concubine, and her name [is] Rizpah daughter of Aiah, and [Ish-Bosheth] says to Abner, “Why have you gone in to the concubine of my father?”
8 Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!
And it is exceedingly displeasing to Abner, because of the words of Ish-Bosheth, and he says, “[Am] I the head of a dog—that in reference to Judah, today I do kindness with the house of your father Saul, to his brothers, and to his friends, and have not delivered you into the hand of David—that you charge against me iniquity concerning the woman today?
9 Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,
Thus God does to Abner, and thus He adds to him, surely as YHWH has sworn to David—surely so I do to him:
10 като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.
to cause the kingdom to pass over from the house of Saul, and to raise up the throne of David over Israel, and over Judah, from Dan even to Beer-Sheba.”
11 И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.
And he is not able to return a word [to] Abner anymore, because of his fearing him.
12 Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведе под твоята власт целия Израил.
And Abner sends messengers to David for himself, saying, “Whose [is] the land?” [And] saying, “Make your covenant with me, and behold, my hand [is] with you, to bring around all Israel to you.”
13 А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.
And [David] says, “Good—I make a covenant with you; only, one thing I am asking of you, that is, you do not see my face, except [that] you first bring in Michal daughter of Saul in your coming in to see my face.”
14 И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми на Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия
And David sends messengers to Ish-Bosheth son of Saul, saying, “Give up my wife Michal, whom I betrothed to myself with one hundred foreskins of the Philistines.”
15 Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.
And Ish-Bosheth sends, and takes her from a man, from Phaltiel son of Laish,
16 И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
and her husband goes with her, going on and weeping behind her, to Bahurim, and Abner says to him, “Go, return”; and he turns back.
17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;
And the word of Abner was with [the] elderly of Israel, saying, “Thus far you have been seeking David for king over you,
18 сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.
and now, do [it], for YHWH has spoken of David saying, [It is] by the hand of my servant David to save My people Israel out of the hand of the Philistines, and out of the hand of all their enemies.”
19 Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.
And Abner also speaks in the ears of Benjamin, and Abner also goes to speak in the ears of David in Hebron all that [is] good in the eyes of Israel, and in the eyes of all the house of Benjamin,
20 И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.
and Abner comes to David, to Hebron, and twenty men [are] with him, and David makes a banquet for Abner and for the men who [are] with him.
21 Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.
And Abner says to David, “I arise, and go, and gather the whole of Israel to my lord the king, and they make a covenant with you, and you have reigned over all that your soul desires”; and David sends Abner away, and he goes in peace.
22 И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и Авенир беше отишъл с мир.
And behold, the servants of David, and Joab, have come from the troop, and have brought much spoil with them, and Abner is not with David in Hebron, for he has sent him away, and he goes in peace;
23 А като дойде Иоав и цялата войска, който беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.
and Joab and all the host that [were] with him have come, and they declare to Joab, saying, “Abner son of Ner has come to the king, and he sends him away, and he goes in peace.”
24 Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?
And Joab comes to the king and says, “What have you done? Behold, Abner has come to you! Why [is] this—you have sent him away, and he is really gone?
25 Знаеш какъв е Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.
You have known Abner son of Ner, that he came to deceive you, and to know your going out and your coming in, and to know all that you are doing.”
26 И Иоав, като излезе от при Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.
And Joab goes out from David, and sends messengers after Abner, and they bring him back from the well of Sirah, and David did not know.
27 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.
And Abner turns back to Hebron, and Joab turns him aside to the midst of the gate to speak with him quietly, and strikes him there in the fifth [rib]—and he dies—for the blood of his brother Asahel.
28 А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;
And David hears afterward and says, “My kingdom and I [are] acquitted by YHWH for all time, from the blood of Abner son of Ner;
29 нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.
it stays on the head of Joab, and on all the house of his father, and there is not cut off from the house of Joab one who has discharging, and leprous, and laying hold on a staff, and falling by a sword, and lacking bread.”
30 Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убит брат им Асаила в сражението при Гаваон.
And Joab and his brother Abishai slew Abner because that he put their brother Asahel to death in Gibeon, in battle.
31 Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.
And David says to Joab, and to all the people who [are] with him, “Tear your garments, and gird on sackcloth, and mourn before Abner”; and King David is going after the bier.
32 И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.
And they bury Abner in Hebron, and the king lifts up his voice, and weeps at the grave of Abner, and all the people weep;
33 И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?
and the king laments for Abner and says, “Does Abner die as the death of a fool?
34 Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха над него.
Your hands not bound, And your feet not brought near to chains! You have fallen as one falling before sons of evil!” And all the people add to weep over him.
35 Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.
And all the people come to cause David to eat bread while yet day, and David swears, saying, “Thus God does to me, and thus He adds, for—before the going in of the sun, I taste no bread or any other thing.”
36 И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.
And all the people have discerned [it], and it is good in their eyes, as all that the king has done is good in the eyes of all the people;
37 Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.
and all the people know, even all Israel, in that day, that it has not been from the king—to put Abner son of Ner to death.
38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?
And the king says to his servants, “Do you not know that a prince and a great one has fallen this day in Israel?
39 Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
And today I [am] tender, and an anointed king: and these men, sons of Zeruiah, [are] too hard for me; YHWH repays to the doer of the evil according to his evil.”
