2 Царе 3
1 А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.
Then a long struggle occurred between the house of Saul and the house of David, with David prospering and growing ever stronger, but the house of Saul decreasing daily.
2 И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;
And sons were born to David in Hebron. And his firstborn son was Amnon, from Ahinoam the Jezreelite.
3 вторият му, Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;
And after him, there was Chileab, from Abigail, the wife of Nabal of Carmel. Then the third was Absalom, the son of Maacah, the daughter of Talmai, the king of Geshur.
4 четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;
Then the fourth was Adonijah, the son of Haggith. And the fifth was Shephatiah, the son of Abital.
5 и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.
Also, the sixth was Ithream, from Eglah, the wife of David. These were born to David at Hebron.
6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.
Then, while there was a battle between the house of Saul and the house of David, Abner, the son of Ner, was reigning over the house of Saul.
7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?
Now Saul had a concubine named Rizpah, the daughter of Aiah. And Ishbosheth said to Abner,
8 Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!
“Why did you enter to the concubine of my father?” But he, being exceedingly angry at the words of Ishbosheth, said: “Am I the head of a dog against Judah this day? I have shown mercy to the house of Saul, your father, and to his brothers and friends. And I have not delivered you into the hands of David. And yet today you have sought me, so that you might rebuke me over a woman?
9 Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,
May God do these things to Abner, and may he add these other things, if, in the same way that the Lord swore to David, I do not do so with him:
10 като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.
that the kingdom be transferred from the house of Saul, and that the throne of David be elevated over Israel and over Judah, from Dan to Beersheba.”
11 И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.
And he was not able to respond anything to him, because he was in fear of him.
12 Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведе под твоята власт целия Израил.
Therefore, Abner sent messengers to David for himself, saying, “Whose is the land?” and so that they would say, “Make a friendship with me, and my hand will be with you, and I will lead back all of Israel to you.”
13 А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.
And he said: “It is best. I will make a friendship with you. But one thing I ask of you, saying: You shall not see my face before you bring Michal, the daughter of Saul. And in this way, you shall come, and see me.”
14 И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми на Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия
Then David sent messengers to Ishbosheth, the son of Saul, saying, “Restore my wife Michal, whom I espoused to myself for one hundred foreskins of the Philistines.”
15 Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.
Therefore, Ishbosheth sent and took her from her husband Paltiel, the son of Laish.
16 И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.
And her husband was following her, weeping, as far as Bahurim. And Abner said to him, “Go and return.” And he returned.
17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;
Likewise, Abner sent word to the elders of Israel, saying: “As much yesterday as the day before, you were seeking David, so that he might reign over you.
18 сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.
Therefore, accomplish it now. For the Lord has spoken to David, saying: ‘By the hand of my servant David, I will save my people Israel from the hand of the Philistines and of all their enemies.’”
19 Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.
Then Abner also spoke to Benjamin. And he went away, so that he might speak to David in Hebron all that would be pleasing to Israel and to all of Benjamin.
20 И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.
And he went to David in Hebron with twenty men. And David made a feast for Abner, and for his men who had arrived with him.
21 Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.
And Abner said to David, “I will rise up, so that I may gather all of Israel to you, my lord the king, and so that I may enter into a pact with you, and so that you may reign over all, just as your soul desires.” Then, when David had led Abner away, and he had departed in peace,
22 И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и Авенир беше отишъл с мир.
immediately the servants of David and of Joab arrived, after having slain robbers, with exceedingly great spoils. But Abner was not with David in Hebron. For by then he had sent him away, and he had set out in peace.
23 А като дойде Иоав и цялата войска, който беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.
And Joab, and the entire army that was with him, had arrived afterward. And so, it was reported to Joab, explaining that Abner, the son of Ner, went to the king, and he dismissed him, and he went away in peace.
24 Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?
And Joab entered to the king, and he said: “What have you done? Behold, Abner came to you. Why did you dismiss him, so that he has gone and departed?
25 Знаеш какъв е Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.
Do you not know, about Abner, the son of Ner, that he came to you for this, so that he might deceive you, and might know of your departure and your return, and so that he might know all that you do?”
26 И Иоав, като излезе от при Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.
And so, Joab, going out from David, sent messengers after Abner, and he brought him back from the cistern of Sirah, without David knowing.
27 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.
And when Abner had returned to Hebron, Joab took him alone to the middle of the gate, so that he might speak to him, but with deceit. And there, he stabbed him in the groin, and he died, in revenge for the blood of Asahel, his brother.
28 А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;
And when David had heard of it, now that the matter was done, he said: “I and my kingdom are clean before the Lord, even forever, of the blood of Abner, the son of Ner.
29 нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.
And may it fall upon the head of Joab, and upon the entire house of his father. And may there not fail to be, in the house of Joab, one who suffers from a flow of seed, or one who is leprous, or one who is effeminate, or one who falls by the sword, or one who is in need of bread.”
30 Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убит брат им Асаила в сражението при Гаваон.
And so, Joab and his brother Abishai killed Abner, because he had killed their brother Asahel at Gibeon, during the battle.
31 Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.
Then David said to Joab, and to all the people who were with him, “Tear your garments, and gird yourselves with sackcloth, and mourn before the funeral procession of Abner.” Moreover, king David himself was following the casket.
32 И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.
And when they had buried Abner in Hebron, king David lifted up his voice, and he wept over the burial mound of Abner. And all the people also wept.
33 И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?
And the king, mourning and lamenting Abner, said: “By no means has Abner died the way that cowards usually die.
34 Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха над него.
Your hands are not bound, and your feet are not weighed down with fetters. But just as men often fall before the sons of iniquity, so you have fallen.” And while repeating this, all the people wept over him.
35 Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.
And when the entire multitude had arrived to take food with David, while it was still broad daylight, David swore, saying, “May God do these things to me, and may he add these other things, if I taste bread or anything else before the sun sets.”
36 И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.
And all the people heard it, and everything that the king did in the sight of the entire people was pleasing to them.
37 Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.
And every common person, and all of Israel, realized on that day that the killing of Abner, the son of Ner, had not been done by the king.
38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?
The king also said to his servants: “Could you be ignorant that a leader and a very great man has fallen today in Israel?
39 Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.
But I am still tender, and yet anointed king. And these men of the sons of Zeruiah are too harsh for me. May the Lord repay whoever does evil in accord with his malice.”
