2 Царе 3

1 А войната между Сауловия дом и Давидовия дом трая дълго време; и Давид непрестанно се засилваше, а Сауловият дом непрестанно ослабваше.

Now there was long war between the house of Saul and the house of David. And David grew stronger and stronger, but the house of Saul grew weaker and weaker.

2 И народиха се синове на Давида в Хеврон; първородният му беше Амнон, от езраелката Ахиноам;

And sons were born to David in Hebron: and his firstborn was Amnon, of Ahinoam the Jezreelitess,

3 вторият му, Хилеав, от Авигея, жената на кармилеца Навал; третият, Авесалом, син на Мааха, дъщеря на гесурския цар Талмай;

and his second, Chileab, of Abigail the wife of Nabal the Carmelite, and the third, Absalom the son of Maacah the daughter of Talmai king of Geshur,

4 четвъртият, Адония, син на Агита; петият Сефатия, син на Авитала;

and the fourth, Adonijah the son of Haggith, and the fifth, Shephatiah the son of Abital,

5 и шестият, Итраам, от Давидовата жена Егла. Тия се родиха на Давида в Хеврон.

and the sixth, Ithream, of Eglah, David's wife. These were born to David in Hebron.

6 А докато продължаваше войната между Сауловия дом и Давидовия дом Авенир беше подпорка на Сауловия дом.

And it came to pass, while there was war between the house of Saul and the house of David, that Abner made himself strong in the house of Saul.

7 А Саул имаше наложница на име Ресфа, дъщеря на Аия; и Исвостей каза на Авенира: Ти защо си влязъл при бащината ми наложница?

Now Saul had a concubine whose name was Rizpah, the daughter of Aiah. And Ish-bosheth said to Abner, Why have thou gone in to my father's concubine?

8 Тогава Авенир много се разяри за думите на Исвостея, и рече: Кучешка глава ли съм аз откъм Юдовата страна? Днес показвам благост към дома на баща ти Саула, към братята му и към приятелите му, като не те предадох в Давидовата ръка, и пак ме обвиняваш днес за тая жена!

Then Abner was very angry for the words of Ish-bosheth, and said, Am I a dog's head that belongs to Judah? This day I show kindness to the house of Saul thy father, to his brothers, and to his friends, and have not delivered thee into the hand of David, and yet thou charge me this day with a fault concerning this woman.

9 Така да направи Бог на Авенира, да! и повече да му притури, ако не сторя за Давида тъй, както Господ му се е клел,

God do so to Abner, and more also, if, as Jehovah has sworn to David, I do not even so to him,

10 като направя да премине царството от Сауловия дом, и като поставя Давидовият престол над Израиля, както е и над Юда, от Дан до Вирсавее.

to transfer the kingdom from the house of Saul, and to set up the throne of David over Israel and over Judah, from Dan even to Beersheba.

11 И Исвостей не можеше вече да отговори ни дума на Авенира, понеже се боеше от него.

And he could not answer Abner another word because he feared him.

12 Тогава Авенир изпрати човеци до Давида да кажат от негова страна: Чия е земята? Думаше още: Направи договор с мене; и, ето, моята ръка ще бъде с тебе, щото да доведе под твоята власт целия Израил.

And Abner sent messengers to David on his behalf, saying, Whose is the land? And saying, Make thy league with me, and, behold, my hand shall be with thee to bring about all Israel to thee.

13 А той каза: Добре, аз ще направя договор с тебе; но едно нещо искам аз от тебе, а именно, че няма да видиш лицето ми, ако не доведеш предварително Сауловата дъщеря Михала, когато дойдеш да видиш лицето ми.

And he said, Well! I will make a league with thee, but one thing I require of thee. That is, thou shall not see my face unless thou first bring Michal, Saul's daughter, when thou come to see my face.

14 И Давид прати човеци до Сауловия син Исвостея да кажат: Предай жена ми на Михала, която съм взел за жена срещу сто филистимски краекожия

And David sent messengers to Ish-bosheth, Saul's son, saying, Deliver to me my wife Michal whom I betrothed to me for a hundred foreskins of the Philistines.

15 Исвостей, прочее, прати та я взе от мъжа й Фалатиила Лаисовия син.

And Ish-bosheth sent, and took her from her husband, even from Paltiel the son of Laish.

16 И мъжът й дойде с нея, и като вървеше плачеше, и я последва до Ваурим. Тогава Авенир му каза: Иди, върни се; и той се върна.

And her husband went with her, weeping as he went, and followed her to Bahurim. Then Abner said to him, Go, return, and he returned.

17 А Авенир влезе във връзка с Израилевите старейшини и рече: В миналото време вие сте искали Давида да царува над вас;

And Abner had communication with the elders of Israel, saying, In times past ye sought for David to be king over you.

18 сега, прочее, сторете това, защото Господ е говорил за Давида, казвайки: Чрез ръката на слугата Си Давида ще избавя людете Си от ръката на филистимците и от ръката на всичките им неприятели.

Now then do it, for Jehovah has spoken of David, saying, By the hand of my servant David I will save my people Israel out of the hand of the Philistines, and out of the hand of all their enemies.

19 Авенир говори още и в ушите на вениаминците; също Авенир отиде да говори и в ушите на Давида в Хеврон всичко, що бе угодно на Израиля и на целия Вениаминов дом.

And Abner also spoke in the ears of Benjamin. And Abner also went to speak in the ears of David in Hebron all that seemed good to Israel, and to the whole house of Benjamin.

20 И тъй, Авенир дойде при Давида в Хеврон, и с него двадесет мъже. И Давид направи угощение на Авенира и на мъжете, които бяха с него.

So Abner came to David to Hebron, and twenty men with him. And David made Abner and the men who were with him a feast.

21 Тогава Авенир каза на Давида: Ще стана да ида, и ще събера целия Израил при господаря си царя, за да направят завет с тебе, та да царуваш над всички, според желанието на душата си. И Давид изпрати Авенира, и той отиде с мир.

And Abner said to David, I will arise and go, and will gather all Israel to my lord the king that they may make a covenant with thee, and that thou may reign over all that thy soul desires. And David sent Abner away, and he went in peace.

22 И, ето, Давидовите слуги и Иоав идеха от едно нашествие и носеха със себе си много користи; но Авенир не беше с Давида в Хеврон, защото той го беше изпратил, и Авенир беше отишъл с мир.

And, behold, the servants of David and Joab came from a foray, and brought in a great spoil with them, but Abner was not with David in Hebron, for he had sent him away, and he was gone in peace.

23 А като дойде Иоав и цялата войска, който беше с него, известиха на Иоава казвайки: Авенир Нировият син дойде при царя; и той го изпрати, та си отиде с мир.

When Joab and all the army that was with him came, they told Joab, saying, Abner the son of Ner came to the king, and he has sent him away, and he has gone in peace.

24 Тогава Иоав влезе при царя и рече: Що си сторил? Ето Авенир е дохождал при тебе; защо си го изпратил та си е отишъл?

Then Joab came to the king, and said, What have thou done? Behold, Abner came to thee. Why is it that thou have sent him away, and he is quite gone?

25 Знаеш какъв е Авенир Нировият син; той е дохождал за да те измами, и да научи излизането ти и влизането ти, и да научи всичко, що правиш.

Thou know Abner the son of Ner, that he came to deceive thee, and to know thy going out and thy coming in, and to know all that thou do.

26 И Иоав, като излезе от при Давида, прати човеци подир Авенира, които го върнаха от кладенеца Сира; Давид, обаче, не знаеше това.

And when Joab came out from David, he sent messengers after Abner, and they brought him back from the well of Sirah, but David knew it not.

27 И когато се върна Авенир в Хеврон, Иоав го отведе на страна в портата, за да му говори уж тайно; и там го удари в корема за кръвта на брата си Асаила; и той умря.

And when Abner was returned to Hebron, Joab took him aside into the midst of the gate to speak with him quietly, and smote him there in the body, so that he died, for the blood of Asahel his brother.

28 А по-после, като чу Давид, рече: Невинен съм аз и царството ми пред Господа до века за кръвта на Авенира Нировия син;

And afterward, when David heard it, he said, I and my kingdom are guiltless before Jehovah forever of the blood of Abner the son of Ner.

29 нека остане тя на Иоавовата глава и на целия му бащин дом; и нека не липсва от Иоавовия дом такъв, който има семетечение, или е прокажен, или който се подпира на тояга, или пада от меч, или е лишен от хляб.

Let it fall upon the head of Joab, and upon all his father's house. And let there not fail from the house of Joab one who has an issue, or who is a leper, or who leans on a staff, or who falls by the sword, or who lacks bread.

30 Така Иоав и брат му Ависей убиха Авенира, защото беше убит брат им Асаила в сражението при Гаваон.

So Joab and Abishai his brother killed Abner because he had killed their brother Asahel at Gibeon in the battle.

31 Тогава Давид каза на Иоава и на всичките люде, които бяха с него: Раздерете дрехите си, и препашете се с вретище, та плачете пред Авенира. И цар Давид вървеше след носилото.

And David said to Joab, and to all the people who were with him, Rend your clothes, and gird you with sackcloth, and mourn before Abner. And king David followed the bier.

32 И погребаха Авенира в Хеврон; и царят плака с висок глас над Авенировия гроб; също и всичките люде плакаха.

And they buried Abner in Hebron. And the king lifted up his voice, and wept at the grave of Abner, and all the people wept.

33 И царят плака над Авенира, и каза: - Трябваше ли Авенир да умре, както умира безумен?

And the king lamented for Abner, and said, Should Abner die as a fool dies?

34 Ръцете ти не бяха вързани, Нито нозете ти турнати в окови; Както пада човек пред тези, които вършат неправда, Така падна ти. И всичките люде плакаха над него.

Thy hands were not bound, nor thy feet put into fetters. As a man falls before the sons of iniquity, so did thou fall. And all the people wept again over him.

35 Сетне дойдоха всичките люде, за да предумат Давида да яде хляб, докато беше още видело; но Давид се закле, казвайки: Така да ми направи Бог, да! и повече да притури, ако вкуся хляб, или какво да било нещо, преди да зайде слънцето.

And all the people came to cause David to eat bread while it was yet day, but David swore, saying, God do so to me, and more also, if I taste bread, or anything else, till the sun is down.

36 И всичките люде се научиха за това, и им стана угодно, както беше угодно на всичките люде и все що правеше царят.

And all the people took notice of it, and it pleased them, as whatever the king did pleased all the people.

37 Защото в оня ден, всичките люде и целият Израил познаха, че не беше от царя да бъде убит Авенир Нировият син.

So all the people and all Israel understood that day that it was not of the king to kill Abner the son of Ner.

38 И царят каза на слугите си: Не знаете ли, че велик военачалник падна днес в Израил?

And the king said to his servants, Know ye not that there is a prince and a great man fallen this day in Israel?

39 Днес аз съм слаб, ако и да съм помазан за цар; а тия мъже, Саруините синове, са много жестоки за мене. Господ да въздаде на злодееца според злодеянието му.

And I am this day weak, though anointed king, and these men the sons of Zeruiah are too hard for me. Jehovah reward the evildoer according to his wickedness.