2 Царе 24
1 Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.
Again the anger of Yahweh was ignited against Israel, and he moved David against them saying, “Go, count Israel and Judah.”
2 Царят, прочее каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та преброй людете, за да узная броя на людете.
The king said to Joab the commander of the army, who was with him, “Go throughout all the tribes of Israel, from Dan to Beersheba, and count all the people, so that I may know the total number of men fit for battle.”
3 А Иоав каза на царя: Господ твоят Бог дано притури на людете стократно повече отколкото са, и очите на господаря ми царя дано видят това; но защо господарят ми царят намира наслада в това нещо?
Joab said to the king, “May Yahweh your God multiply the number of people a hundred times, and may the eyes of my master the king see it take place. But why does my master the king want this?”
4 Обаче царската дума надделя над Иоава и над началниците на войската излязоха от царя за да преброят Израилевите люде.
Nevertheless, the king's word was final against Joab and against the commanders of the army. So Joab and the commanders went out from the king's presence to count the people of Israel.
5 Като преминаха Иордан, разположиха се при Ароир, към Гад и към Язир, отдясно на града, който е всред долината.
They crossed over the Jordan and encamped near Aroer, south of the city in the valley. Then they traveled on through Gad to Jazer.
6 После дойдоха в Галаад и в земята Тахтим-одси; дойдоха и в Дан-яан и наоколо до Сидон;
They came to Gilead and to the land of Tahtim Hodshi, then on to Dan Jaan and around toward Sidon.
7 тогава дойдоха в Тирската крепост и във всичките градове на евейците и на ханаанците; и излязоха в Вирсавее в южна Юда.
They reached the stronghold of Tyre and all the cities of the Hivites and the Canaanites. Then they went out to the Negev in Judah at Beersheba.
8 И тъй, като преминаха през цялата земя, дойдоха в Ерусалим в края на девет месеца и двадесет дни.
When they had gone throughout all the land, they came back to Jerusalem at the end of nine months and twenty days.
9 И Иоав доложи на царя броя на преброените люде; те бяха: от Израиля, осемстотин хиляди силни мъже, които можеха да теглят нож; и от Юдовите мъже, петстотин хиляди.
Then Joab reported the total of the count of the fighting men to the king. There were in Israel 800,000 brave men who drew the sword, and the men of Judah were 500,000 men.
10 И след това като преброи Давид людете, сърцето му го изобличи. И Давид рече на Господа: Съгреших тежко като извърших това нещо; но сега, моля Ти се, Господи, отмахни беззаконието на слугата Си, защото направих голяма глупост.
Then David's heart afflicted him after he had counted the men. So he said to Yahweh, “I have greatly sinned by doing this. Now, Yahweh, take away your servant's guilt, for I have acted very foolishly.”
11 И когато стана Давид на утринта, Господното слово дойде към пророка Гад, Давидовия гадач, казвайки:
When David rose up in the morning, the word of Yahweh came to the prophet Gad, David's seer, saying,
12 Иди, кажи на Давида, Така казва Господ: Три неща ти предлагам; избери си едно от тях, за да го извърша над тебе.
“Go say to David: 'This is what Yahweh says: “I am giving you three choices. Choose one of them.”'”
13 Дойде, прочее, Гад при Давида та му извести това; после му рече: Дали за седем години да има върху тебе глад по земята ти? или три месеца да бягаш от неприятелите си, като те преследват? или три дни да има мор в земята ти? Размисли сега и виж какъв отговор да възвърна на Оногова, Който ме е пратил.
So Gad went to David and said to him, “Will three years of famine come to you in your land? Or will you flee three months from your enemies while they pursue you? Or will there be three days of plague in your land? Now decide what answer I should return to him who sent me.”
14 И Давид рече на Гада: Намирам се много на тясно; обаче нека паднем в ръката на Господа, защото Неговите милости са много; но в ръката на човека да се изпадна.
Then David said to Gad, “I am in deep trouble. Let us fall into Yahweh's hands rather than into the hand of man, for his merciful actions are very great.”
15 И тъй, Господ прати мор върху Израиля от оная утрин до определеното време; и измряха от людете, от Дан до Вирсавее, седемдесет хиляди мъже.
So Yahweh sent a plague on Israel from the morning to a fixed time, and seventy thousand people died from Dan to Beersheba.
16 А когато ангелът простря ръката си към Ерусалим, за да го погуби, Господ се разкая за злото, и рече на ангела, който погубваше людете: Стига вече, оттегли сега ръката си. И ангелът Господен бе близо до гумното на евусеца Орна.
When the angel reached out with his hand toward Jerusalem to destroy it, Yahweh changed his mind because of the harm it would cause, and he said to the angel who was destroying people, “Enough! Now draw back your hand.” At that time the angel of Yahweh was standing at the threshing floor of Araunah the Jebusite.
17 И когато видя ангела, който поразяваше людете, Давид проговори Господу, казвайки: Ето, аз съгреших, аз извърших беззаконие; но тия овци що са сторили? Над мене, моля Ти се, нека бъде ръката Ти, и над моя бащин дом.
Then David spoke to Yahweh when he saw the angel who had attacked the people, and said, “I have sinned, and I have acted perversely. But these sheep, what have they done? Please let your hand punish me and my father's family!”
18 В същия ден Гад дойде при Давида та му рече: Възлез, издигни олтар Господу на гумното на евусеца Орна.
Then Gad came that day to David and said to him, “Go up and build an altar for Yahweh at the threshing floor of Araunah the Jebusite.”
19 И така, Давид възлезе според Гадовата дума, както заповяда Господ.
So David went up as Gad instructed him to do, as Yahweh had commanded.
20 И Орна, като погледна, видя, че царят и слугите му идат към него; и Орна излезе та се поклони на царя с лице до земята.
Araunah looked out and saw the king and his servants approaching. So Araunah went out and bowed to the king with his face to the ground.
21 Тогава рече Орна: Защо е дошъл господарят ми царят при слугата си? А Давид каза: Да купя гумното от тебе та да издигна олтар Господу, за да престане язвата между людете.
Then Araunah said, “Why has my master the king come to me, his servant?” David replied, “To buy your threshing floor, so I can build an altar for Yahweh, so that the plague may be removed from the people.”
22 А Орна рече на Давида: Господарят ми царят нека вземе и принесе в жертва каквото му се вижда за добре; ето воловете за всеизгаряне, и диканите и оръдията на воловете за дърва;
Araunah said to David, “Take it as your own, my master the king. Do with it what is good in your sight. Look, here are oxen for the burnt offering and threshing sledges and ox yokes for the wood.
23 всички тези, о царю, дава Орна на царя. Орна каза още на царя: Господ твоят Бог да има благоволение към тебе.
All this, my king, I, Araunah, will give to you.” Then he said to the king, “May Yahweh your God accept you.”
24 А царят рече на Орна: Не, но непременно ще го купя от тебе за определена цена; защото не ща да принеса на Господа моя Бог всеизгаряния, за които не съм похарчил. И тъй, Давид купи гумното; а воловете купи за петдесет сребърни сикли.
The king said to Araunah, “No, I insist on buying it at a price. I will not offer as a burnt offering to Yahweh anything that costs me nothing.” So David bought the threshing floor and the oxen for fifty shekels of silver.
25 И там Давид издигна олтар Господу, и принесе всеизгаряния и примирителни приноси. И Господ прие молбата за земята, та язвата престана между Израиля.
David built an altar for Yahweh there and offered on it burnt offerings and fellowship offerings. So Yahweh answered the prayer on behalf of the land, and the plague on Israel was confined.
