< 2 Царе 23 >
1 А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:
А оце останні Давидові слова: „Сло́во Давида, сина Єссе́євого, і слово му́жа високопоста́вленого, пома́заного Богом Якововим, і солодкого піснотво́рця Ізра́їлевого.
2 Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.
Дух Господній гово́рить в мені, а слово Його — на моїм язику́!
3 Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци нека бъде праведен, Нека бъде един, който владее със страх от Бога;
Сказав Бог Ізраїлів, Скеля Ізраїлева говорила мені: пану́ючий серед людей, — справедливий панує у Божім страху́!
4 И ще бъде като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжд.
І він буде, як світло пора́нку безхма́рного, коли сонце вихо́дить уранці, і як з бли́ску трава вироста́є з землі по дощі!
5 Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всички и твърд, Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли го направи да процъфти?
Чи мій дім не такий перед Богом? Вічного бо запові́та в усьому мені там укла́дено — і він стереже́ться, бо він усе спасі́ння моє й усе жада́ння! Хіба Він не дасть, щоб він виріс?
6 А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.
А нечестивий, як те́рен, відки́нений, і вони всі, бо рукою його не беруть.
7 А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
А хто хоче до них доторкну́тись, нехай запасе́ться залізом чи де́ржаком спи́са, і на місці своїм огнем будуть попа́лені!“
8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: техмонецът Иосев-весевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души.
А оце імена Давидових ли́царів: Йошев-Башшевет, тахкемонець, голова ґвардії, — він вимахував своїм держако́м одним ра́зом на вісім сотень побитих.
9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,
По ньому Елеаза́р, син Додо, сина Ахохі, був серед трьох лицарів з Давидом. Коли филисти́мляни зневажа́ли ізраїльтян, що зібралися там на війну, і повтікали всі ізра́їльтяни,
10 той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.
він устав, та й ударив на филисти́млян, аж змучилася рука його, і приліпилася рука його до меча. І зробив Господь велике спасі́ння того дня, а наро́д вертався за ним тільки на грабува́ння.
11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,
А по ньому Шамма, син Аґе, гарарянин. І зібралися филисти́мляни до Лехи, а там була діля́нка поля, повна сочеви́ці, а наро́д повтікав перед филисти́млянами.
12 той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо Избавление.
І став він посере́дині тієї діля́нки та й врятував її, а филисти́млян побив. І зробив Господь велике спасі́ння.
13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.
І зійшли троє з тридцяти напоча́тку, і прийшли в жнива́ до Давида, до твердині Адуллам. А громада филисти́млян таборува́ла в долині Рефаїм.
14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,
Давид же тоді був у твердині, а залога филистимська була тоді в Віфлеємі.
15 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
І спра́гнув Давид та й сказав: „Хто напо́їть мене водою з криниці, що в брамі?“
16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
I про́дерлися ці три ли́царі до филистимського табо́ру, і зачерпну́ли води з віфлеємської криниці, що в брамі. І вони ви́несли, і прине́сли до Давида, та він не схотів її пити, — і вилив її для Господа,
17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
та й сказав: „Борони мене, Господи, чинити таке! Чи я буду пити кров тих му́жів, що ходили, наража́ючи життям своїм? І не хотів він пити її... Оце зроби́ли три ці ли́царі.
18 А Иоавовият брат Ависея, Серуиният син, беше първият от тримата: той, като махаше копието си против триста души неприятели, уби ги, и си придоби име между тримата.
А Авіша́й, брат Йоава, Церуїного сина, — він голова цих тридцяти. І він вимахував своїм списо́м над трьо́ма сотнями, що побив. І він мав славу серед тих трьох.
19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова из стана началник; обаче, не стигна до първите трима.
Із тих тридцятьо́х він був найбільше поважа́ний, і став він їм за провідника́. А до тих трьох не належав.
20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
А Бена́я, син Єгоядин, син хороброго мужа, багаточи́нний, з Кавцеїлу, побив двох синів Аріїла моавського. І він зійшов, і забив лева в сере́дині ями сніжного дня.
21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
Також побив він одного єги́птянина, мужа поставно́го, а в руці цього єги́птянина був спис. І зійшов він до нього з києм, і видер списа́ з руки того єги́птянина, — та й убив його списо́м його.
22 Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
Оце зробив Беная, син Єгоядин, і його слава була серед тих трьох лицарів.
23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.
З тих тридцяти він був поважні́ший, а до тих трьох не належав. І Давид призна́чив його до своєї таємної ради.
24 Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;
Асаїл, Йоавів брат, серед тих тридцяти; Елханан, син Додів, із Віфлеєму;
25 Сама ародецът; Елика ародецът:
Шамма хародянин, Еліка хародянин,
26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;
Хелец палтянин; Іра, син Іквешів, текоїтянин;
27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;
Авіезер аннетотянин, Мевуннай хушатянин,
28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;
Цалмон ахохянин, Магарай нетофатянин,
29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;
Хелев, син Баанин, нетофатянин; Іттай, син Ріваїв, міґґів'атянин, сини Веніяминові;
30 Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;
Беная пір'ятонянин, Гіддай з Нахале-Ґаашу,
31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;
Аві-Алвон арватянин, Азмавет бархум'янин,
32 Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;
Ел'яхба шаалвонянин, сини Яшемові, Йонатан,
33 Сама арорецът; Ахаим, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
Шамма гарарянин; Ахіам, син Шарарів, арарянин;
34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
Еліфелет, син Ахасбаїв, сина маахатянина; Еліям, син Ахітофелів, ґіллонянин;
35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;
Хецрав кармелянин, Паарай арб'янин,
36 Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;
Їг'ал, син Натанів, з Цови; Бані ґадянин,
37 Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;
Целек аммонеянин; Нахарай бееротянин, зброєноша Йоава, сина Церуїного;
38 Ирас етерецът; Гарив етерецът;
Іра їтрянин, Ґарев їтрянин,
39 Урия хетеецът; всичко, тридесет и седем души.
Урі́я хіттянин, — усіх тридцять і сім.