< 2 Царе 23 >

1 А тия са последните Давидови думи: - Давид Есеевият син рече: Мъжът, който бе издигнат на високо, Помазаникът на Бога Яковов И сладкият Израилев псалмопевец, рече:
David, the son of Jesse, was a man whom [God caused to] become great. He was appointed to become king by the God whom Jacob [worshiped]. He wrote beautiful songs for the Israeli people. This is the last song that he wrote:
2 Духът на Господа говори чрез мене, И словото Му дойде на езика ми.
“The Spirit of Yahweh tells me what to say; the message that I speak [MTY] comes from him.
3 Бог Израилев рече, Скалата Израилева ми говори: Оня, който владее над човеци нека бъде праведен, Нека бъде един, който владее със страх от Бога;
God, the one whom we Israeli [people worship], has spoken; the one who protects us Israeli people said to me, ‘Kings who rule people justly have an awesome respect for me, God.
4 И ще бъде като утринна виделина, Когато изгрява слънцето В безоблачна зора, Като зеле що никне из земята От сиянието, което блясва след дъжд.
They are like the sun that shines at dawn and causes the grass to [sprout/sparkle] after the rain ends.’
5 Ако домът ми и да не е такъв пред Бога, Пак Той е направил с мене завет вечен. Нареден във всички и твърд, Който е всичкото ми спасение и всичкото ми желание; И не ще ли го направи да процъфти?
And truly, that is how God will surely bless my family [RHQ] because he made an agreement with me that will endure forever, an agreement in which he promises that no part of it will ever be changed. He will surely cause me to prosper [RHQ], and he will always help me, and that is all that I desire.
6 А всичките беззаконни ще бъдат като тръни, които се изхвърлят, Защото с ръце не се хващат.
But [he will get rid of] godless/evil people like [SIM] people throw away thorns that [injure people if they try to] pick them up with their hands.
7 А който се допре до тях Трябва да е въоръжен с желязо и с дръжка на копие; И ще бъдат изгорени с огън на самото си място.
Someone [who wants to get rid of thornbushes] does not grab them; he uses an iron [shovel] or a spear [to dig them out] and then he burns them completely.
8 Ето имената на силните мъже, които имаше Давид: техмонецът Иосев-весевет, главен военачалник, който уби в една битка осемстотин души.
These are the names of David’s three greatest warriors. The first was Esh-Baal, [whose other name was Jashobeam], from the Hachmon clan (OR, the son of Hachmon). He was the leader of the three men. One time he fought against 800 enemies and killed them all with his spear.
9 След него беше Елеазар, син на Додо, син на един ахохиец, един от тримата силни мъже с Давида; когато Израилевите мъже се оттеглиха, след като бяха се заканили на събраните там на бой филистимци,
The second/next one of the three greatest warriors was Eleazar, who was the son of Dodo from the clan of Ahoh. One day he was with David when they defied/challenged the soldiers of Philistia who had gathered for the battle. The [other] Israeli soldiers retreated,
10 той стана та поразяваше филистимците, докато изнемощя ръката му и се залепи ръката му за ножа; така щото в оня ден Господ извърши голямо избавление, и людете се върнаха само за да съберат користи подир него.
but Eleazar stood there and fought the soldiers of Philistia until his arm became very tired, with the result that [his hand cramped and] he could not stop gripping his sword. Yahweh won a great victory on that day. And afterwards the [other] Israeli soldiers returned [to where Eleazar was], and stripped off the [armor from the men whom he had] killed.
11 И след него беше Сама, син на арареца Агей; когато филистимците се бяха събрали в Лехий, гдето имаше частица земя пълна с леща, и людете побягнаха от филистимците,
The third one of the greatest warriors was Shammah, the son of Agee from [the clan/town of] Harar. One time the Philistia soldiers gathered at Lehi [town], where there was a field full of lentils/peas [that they wanted to steal]. The other Israeli soldiers ran away from the Philistia troops,
12 той застана всред нивата та я защити и порази филистимците; и Господ извърши голямо Избавление.
but Shammah stood there in the field and did not let the Philistia soldiers [steal the crops], and killed them. Yahweh won a great victory on that day.
13 А още трима от тридесетте военачалници слязоха та дойдоха при Давида при Одоломската пещера в жетвено време; и филистимският стан бе разположен в Рафаимската долина.
Altogether there were 30 special warriors among David’s soldiers. Once, when it was almost time to harvest [the crops], three of those 30 men went down to Adullam Cave, where David was [staying]. A group of men from the Philistia army had set up their tents in Rephaim Valley [near Jerusalem].
14 И като беше Давид в това време в канарата, а филистимският гарнизон бе тогава във Витлеем,
David [and his soldiers] were in the cave [because it was safe there], and [another] group of Philistia soldiers was occupying Bethlehem.
15 и Давид пожелавайки рече: Кой би ми дал да пия вода от витлеемския кладенец, който е при портата?
[One day] David very much wanted [some water] to drink, and said “I wish that someone would bring me some water from the well near the gate at Bethlehem!”
16 тия трима силни мъже пробиха филистимския стан та наляха вода от витлеемския кладенец, който е при портата, и взеха та донесоха на Давида. Но той отказа да я пие, а я възля Господу, като рече:
So his three greatest warriors forced their way through the camp of Philistia soldiers and drew some water from the well, and brought it to David. But he would not drink it. Instead, he poured it out [on the ground] as an offering to Yahweh.
17 Далеч да бъде от мене, Господи, да сторя аз това! Да пия ли кръвта на мъжете, които ходиха с опасност за живота си? Затова отказа да я пие. Това сториха тия трима силни мъже.
He said, “Yahweh, it would certainly not be right for me to drink this water! That would be like [RHQ] drinking the blood of these men who were willing/ready to die for me!” So he refused to drink it. That was one of the things that those three great warriors did.
18 А Иоавовият брат Ависея, Серуиният син, беше първият от тримата: той, като махаше копието си против триста души неприятели, уби ги, и си придоби име между тримата.
Abishai, Joab’s [younger] brother, was the leader of the 30 [greatest warriors]. [One day] he fought against 300 men and killed them all with his spear. As a result, he also became famous.
19 Не беше ли той най-славният от тримата? затова из стана началник; обаче, не стигна до първите трима.
He was the most famous of the thirty greatest warriors, and he became their leader/commander, but he was not one of the three greatest warriors.
20 И Ванаия, син на Иодая, син на един храбър мъж от Кавсеил, който беше извършил храбри дела, уби двамата лъвовидни моавски мъже; той слезе та уби лъва всред рова в многоснежния ден;
Jehoiada’s son Benaiah, from Kabzeel [town], also did great deeds. He killed two of the best warriors from the Moab people-group. Also, he went down into a pit on a day when snow was falling, and killed a lion there.
21 при това той уби египтянина, едрия мъж, египтянинът който държеше в ръката си копие; но той слезе при него само с тояга, и като грабна копието от ръката на египтянина, уби го със собственото му копие.
He also killed a huge soldier from Egypt who carried a spear. Benaiah [had only] his club, but he attacked the giant with it. Then he snatched the spear from the man’s hand and killed him with his own spear.
22 Тия неща стори Венаия Иодаевият син, и си придоби име между тия трима силни мъже.
Those are [some of] the things that Benaiah did. As a result, he became famous, like the three greatest warriors were.
23 По-славен бе от тридесетте, но не достигна до първите трима. И Давид го постави над телохранителите си.
He was more honored than the other members of the group of thirty great warriors, but not as famous as the three greatest warriors. David appointed him to be the commander of his bodyguards.
24 Асаил, Иоавовият брат, беше между тридесетте; също бяха и Елханан, син на Додо от Витлеем;
[These are the names of the great warriors]: Asahel, the brother of Joab; Elhanan, the son of Dodo, from Bethlehem;
25 Сама ародецът; Елика ародецът:
Shammah and Elika, from [the] Harod [clan];
26 Хелис фалтянинът; Ирас, син на текоеца Екис;
Helez, from Pelet [city]; Ira, the son of Ikkesh, from Tekoa [town];
27 Авиезер анатонецът; Мевунай кусатецът;
Abiezer, from Anathoth [city]; Mebunnai [whose other name was Sibbecai], from Hushah’s [clan];
28 Салмон ахохиецът; Маарай нетофатецът;
Zalmon [whose other name was Ilai], from Ahoh’s [clan]; Maharai, from Netophah [town];
29 Хелев, син на нетофатеца Ваана; Итай, син на Ривай от Гавая на вениаминците;
Heleb, the son of Baanah, also from Netophah [town]; Ittai, the son of Ribai, from Gibeah [town] in [the land that belonged to] the tribe of Benjamin;
30 Ванаия пиратонецът; Идай от долината на Гаас;
Benaiah, from Pirathon [town]; Hiddai, from the valleys near Gaash [Mountain];
31 Ави-алвон арветецът; Азмавет варумецът;
Abi-Albon, from the clan of Arabah; Azmaveth, from Bahurim [town];
32 Елиава саалвонецът; Ионатан от Ясиновите синове;
Eliahba, from Shaalbon [town]; The sons of Jashen; Jonathan;
33 Сама арорецът; Ахаим, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
Shammah, from Harar [town/clan]; Ahiam the son of Sharar, from Harar [town/clan];
34 Елифелет, син на Аасве, син на маахатец; Елиам, син на гилонеца Ахитофел;
Eliphelet, the son of Ahasbai, from Maacah [town]; Eliam, the son of Ahithophel, from Gilo [town];
35 Есрай кармилецът; Фаарай арвиецът;
Hezro, from Carmel [city]; Paarai, from Arba [city];
36 Игал, син на Натана от Сова; Ваний гадецът;
Igal, the son of Nathan, from Zobah [city]; Bani, from the tribe of Gad;
37 Силек амонецът; оръженосец на Иоава Саруиния син; Наарай виротецът;
Zelek, from the Ammon people-group; Naharai, the man who carried Joab’s weapons, from Beeroth [town];
38 Ирас етерецът; Гарив етерецът;
Ira and Gareb, from Jattir [town];
39 Урия хетеецът; всичко, тридесет и седем души.
Uriah, [Bathsheba’s husband], from the Heth people-group. Altogether, there were 37 famous soldiers, [but some of them had died and their names were not included].

< 2 Царе 23 >