2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
Давид а ындрептат кэтре Домнул кувинтеле ачестей кынтэрь дупэ че Домнул л-а избэвит дин мына тутурор врэжмашилор луй ши дин мына луй Саул.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
Ел а зис: „Домнул есте стынка мя, четэцуя мя, Избэвиторул меу.
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
Думнезеу есте стынка мя ла каре гэсеск ун адэпост, скутул меу ши путеря каре мэ мынтуеште, турнул меу чел ыналт ши скэпаря мя. Мынтуиторуле, Ту мэ скапь де силничие!
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Еу кем пе Домнул чел вредник де лаудэ ши сунт избэвит де врэжмаший мей.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Кэч валуриле морций мэ ынконжурасерэ, шувоаеле нимичирий мэ ынспэймынтасерэ,
легэтуриле мормынтулуй мэ ынконжурасерэ, лацуриле морций мэ принсесерэ. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
Ын стрымтораря мя, ам кемат пе Домнул, ам кемат пе Думнезеул меу; дин локашул Луй, Ел мь-а аузит гласул ши стригэтул меу а ажунс ла урекиле Луй.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Атунч, пэмынтул с-а кутремурат ши с-а клэтинат, темелииле черулуй с-ау мишкат ши с-ау згудуит, пентру кэ Ел Се мыниясе.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Фум се ридика дин нэриле Луй ши ун фок мистуитор ешя дин гура Луй: кэрбунь априншь цышняу дин еа.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
А плекат черуриле ши С-а коборыт: ун нор грос ера суб пичоареле Луй.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Кэлэря пе ун херувим ши збура, веня пе арипиле вынтулуй;
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
ера ынконжурат ку ынтунерикул ка ши ку ун корт, ера ынконжурат ку грэмезь де апе ши ку норь ынтунекошь.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Дин стрэлучиря каре ера ынаинтя Луй скынтеяу кэрбунь де фок.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Домнул а тунат дин черурь, Чел Пряыналт а фэкут сэ-Й рэсуне гласул;
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
а арункат сэӂець ши а рисипит пе врэжмаший мей, а арункат фулӂерул ши й-а пус пе фугэ.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Фундул мэрий с-а вэзут, темелииле лумий ау фост дескоперите де мустраря Домнулуй, де вуетул суфлэрий нэрилор Луй.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Ел Шь-а ынтинс мына де сус, дин ынэлциме, м-а апукат, м-а скос дин апеле челе марь;
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
м-а избэвит де потривникул меу чел путерник, де врэжмаший мей каре ерау май тарь декыт мине.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Ей мэ принсесерэ ын зиуа стрымторэрий меле, дар Домнул а фост сприжиниторул меу,
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Ел м-а скос ла лок ларг. Ел м-а мынтуит, пентру кэ мэ юбеште.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Домнул мь-а рэсплэтит дупэ невиновэция мя, мь-а фэкут дупэ курэция мынилор меле;
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
кэч ам пэзит кэиле Домнулуй, ну м-ам фэкут виноват фацэ де Думнезеул меу.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Тоате порунчиле Луй ау фост ынаинтя мя ши ну м-ам депэртат де ла леӂиле Луй.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Ам фост фэрэ винэ ынаинтя Луй, м-ам пэзит де фэрэделеӂя мя.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Де ачея, Домнул мь-а рэсплэтит невиновэция мя дупэ курэция мя ынаинтя Луй.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Ку чел бун Ту ешть бун, ку омул дрепт Те порць дупэ дрептате,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
ку чел курат ешть курат, ку чел ындэрэтник Те порць дупэ ындэрэтничия луй.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
Ту мынтуешть пе попорул каре се смереште, ши ку привиря Та коборь пе чей мындри.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Да, Ту ешть лумина мя, Доамне! Домнул луминязэ ынтунерикул меу.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Ку Тине мэ нэпустеск асупра уней ошть ынармате, ку Думнезеул меу сар песте зид.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Кэиле луй Думнезеу сунт десэвыршите, Кувынтул Домнулуй есте курэцит; Ел есте ун скут пентру тоць чей че каутэ адэпост ын Ел.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Кэч чине есте Думнезеу, афарэ де Домнул? Ши чине есте о стынкэ, афарэ де Думнезеул ностру?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Думнезеу есте четэцуя мя чя таре ши Ел мэ кэлэузеште пе каля чя дряптэ.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Ел ымь фаче пичоареле ка але чербоайчелор ши Ел мэ ашазэ пе локуриле меле челе ыналте.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
Ымь депринде мыниле ла луптэ ши брацеле меле ынтинд аркул де арамэ.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Ту ымь дай скутул мынтуирий Тале ши ажунг маре прин бунэтатя Та.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Лэрӂешть друмул суб паший мей ши пичоареле меле ну се клатинэ.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Урмэреск пе врэжмаший мей ши-й нимическ, ну мэ ынторк пынэ ну-й нимическ.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Ый нимическ, ый здробеск, де ну се май скоалэ; кад суб пичоареле меле.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Ту мэ ынчинӂь ку путере пентру луптэ, рэпуй суб мине пе потривничий мей.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Фачь пе врэжмаший мей сэ дя досул ынаинтя мя ши нимическ пе чей че мэ урэск.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
Се уйтэ ын журул лор ши ну-й чине сэ-й скапе. Стригэ кэтре Домнул, дар ну ле рэспунде!
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Ый писез ка пулберя пэмынтулуй, ый здробеск, ый калк ын пичоаре, ка нороюл де пе улице.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Мэ скапь дин неынцелеӂериле попорулуй меу; мэ пэстрезь дрепт кэпетение а нямурилор; ун попор пе каре ну-л куноштям ымь есте супус.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Фиий стрэинулуй мэ лингушеск; мэ аскултэ ла чя динтый порункэ.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Фиий стрэинулуй лешинэ де ла инимэ, тремурэ кынд ес дин четэцуе.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Трэяскэ Домнул ши бинекувынтатэ сэ фие Стынка мя! Ынэлцат сэ фие Думнезеу, Стынка мынтуирий меле,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
Думнезеу, каре есте рэзбунэторул меу, каре-мь супуне попоареле
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
ши каре мэ фаче сэ скап де врэжмаший мей! Ту мэ ыналць май пресус де потривничий мей, мэ избэвешть де омул асупритор.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Де ачея Те вой лэуда принтре нямурь, Доамне, ши вой кынта спре слава Нумелуй Тэу!
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
Ел дэ марь избэвирь ымпэратулуй Сэу ши аратэ милэ унсулуй Сэу: луй Давид ши семинцей луй пентру тотдяуна.”
