2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
David kvad dette kvædet åt Herren då Herren hadde frelst honom frå alle uvenerne sine, og frå Saul:
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
«Herren er mitt berg og mi festning og min frelsar.
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
Gud er mitt berg som eg flyr til! Min skjold og mitt frelseshorn Mi høge borg! mi livd! Frelsaren min som friar meg ifrå vald!
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Eg kallar på Herren, den høglova: Frå fiendarne mine frelsar han meg.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Daudens brot og brand kringsette meg. Straumar av vondskap skræmde meg.
Helheims reip var snørde ikring meg. Daudsens snaror fanga meg. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
Men Herren kalla eg på i mi trengsla, eg ropa til min Gud. Han høyrde frå templet sitt røysti mi, mitt rop rakk fram til øyro hans.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Jordi skok seg og skalv, himmelens grunnvollar dirra, Dei skok seg, for harmen hans loga upp:
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Røyk steig upp frå nasen hans, eld frå munnen hans åt ikring seg, gloande kol loga frå honom.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Han lægde himmelen og steig ned, med kolmyrker under føterne sine.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Han for fram på kerub og flaug og sveiv på vengjerne åt vinden.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Myrkret gjorde han til åklæde kring seg, tjeldet hans var myrke vatn, tjukke skyer.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Frå glansen fyre andlitet hans brann gloande kol.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Herren tora i himmelen, den Høgste let høyra si røyst:
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Pilerne sine skaut han og spreidde deim, eldingar sende han og fortulla deim.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Djupålarne i havet kom upp i dagen, grunnvollarne i jordi vart berrsynte ved Herrens trugsmål, ved andepusten frå hans nase.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Han rette ut handi frå høgdi og greip meg, han drog meg upp or store vatn.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Han frelste meg frå min megtige fiende, frå uvenern’ mine, dei var meg for sterke.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Dei for imot meg på motgangsdagen; men Herren vart studnaden min.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Han førde meg ut i vidt rom. Han frelste meg, for han hadde hugnad i meg.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Herren gjorde med meg etter rettferdi mi, han lønte meg etter reinleiken i henderne mine.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For eg tok vare på Herrens vegar, fall ikkje i vondskap frå min Gud.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Nei, alle hans rettar hadde eg for auga, bodordi hans veik eg ikkje ifrå.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
So var eg ulastande for honom og tok meg i vare for mi synd.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Og Herren lønte meg etter mi rettferd, etter reinleiken min for hans augo.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Mot den godlyndte syner du deg godlyndt, mot ulastande kjempa ulastande.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
Mot den reine syner du deg rein, mot den rangsnudde syner du deg rang.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
For du frelsar arme folk, men augo dine er mot dei ovmodige til å tvinga deim ned.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
For du er mi lampa, Herre, og Herren gjer myrkret mitt bjart.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Ved deg eg renner mot herflokkar, ved min Gud stormar eg murar.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Gud, ulastande er hans veg; Herrens ord er skirt, han er ein skjold for alle deim som flyr til honom.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
For kven er Gud forutan Herren? Kven er eit berg utan vår Gud?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Gud, han som gyrder meg med kraft, og leider den ulastande på hans veg,
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
som gjev meg føter liksom hindarne, og set meg upp på høgderne mine,
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
som lærer henderne mine upp til strid, so armarne spenner koparbogen.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Du gav meg frelsa di til skjold, og småminkingi di ho gjorde meg stor.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Du gjorde rom for stigi mine, og oklo mine vagga ikkje.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Eg forfylgde fiendarne mine og tynte deim. Eg vende ikkje um fyrr eg fekk gjort ende på deim.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Eg gjorde ende på deim og slo deim i knas, so dei vann ikkje reisa seg. Dei fall under føterne mine.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Du gyrde meg med kraft til striden. Du bøygde motmennern’ mine under meg.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Fiendarne mine let du snu ryggen til meg, deim som hatar meg, rudde eg ut.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
Dei såg seg um - men ingen frelste - til Herren, men han svara deim ikkje.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Eg smuldra deim som dust på jordi; som søyla på gator krasa eg deim; eg trakka deim ned.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Du frelste meg ut or mitt folks ufred, til hovud for heidningar vara du meg; folk som eg ikkje kjende, tente meg.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Ukjende folk smeikte for meg, ved gjetordet um meg lydde dei meg.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Ja, framandfolk visna av, gjekk skjelvande ut or borgerne sine.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Herren liver! lova vere han, mitt berg! Ja, upphøgd vere Gud, mitt frelse-berg,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
Gud som gjev meg hemn, legg folkeslag under meg
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
og fører meg ut frå fiendarne mine! Ja - du som lyfter meg høgt yver motmennern’ mine og bergar meg undan frå valdsmanns hand!
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Difor, Herre, vil eg prisa deg millom heidningarn’, og lovsyngja ditt namn.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
For han gjer kongen sin sigersæl, gjer miskunn mot honom han salva, mot David og ætti hans til æveleg tid.»
