2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
David kvad denne sang for Herren den dag da Herren hadde utfridd ham av alle hans fienders hånd og av Sauls hånd.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
Og han sa: Herren er min klippe og min festning og min redder,
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
min klippefaste Gud, som jeg setter min lit til, mitt skjold og min frelses horn, min borg og min tilflukt, min frelser; fra vold frelser du mig.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Jeg påkaller den Høilovede, Herren, og blir frelst fra mine fiender.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Dødens bølger omspente mig, fordervelsens strømmer forferdet mig.
Dødsrikets rep omgav mig, dødens snarer overfalt mig. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
I min trengsel påkalte jeg Herren, og jeg ropte til min Gud; han hørte fra sitt tempel min røst, og mitt skrik kom for hans ører.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Da rystet og bevet jorden, himmelens grunnvoller skalv, og de rystet; for hans vrede var optendt.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Det steg røk op av hans nese, og fortærende ild fra hans munn; glør brente ut av ham.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Og han bøide himmelen og steg ned, og det var mørke under hans føtter.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Og han fór på kjeruber og fløi, og han lot sig se på vindens vinger.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Og han gjorde mørke til skjul rundt omkring sig, vannmasser, tykke skyer.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Frem av glansen foran ham brente gloende kull.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Herren tordnet fra himmelen, den Høieste lot sin røst høre.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Og han utsendte piler og spredte dem omkring - lyn og forvirret dem.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Da kom havets strømmer til syne; jordens grunnvoller blev avdekket ved Herrens trusel, for hans neses åndepust.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Han rakte sin hånd ut fra det høie, han grep mig; han drog mig op av store vann.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Han fridde mig ut fra min sterke fiende, fra mine avindsmenn; for de var mig for mektige.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
De overfalt mig på min motgangs dag; men Herren blev min støtte.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Og han førte mig ut i fritt rum; han frelste mig, for han hadde behag i mig.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, han betalte mig efter mine henders renhet.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For jeg tok vare på Herrens veier og vek ikke i ondskap fra min Gud;
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
for alle hans lover hadde jeg for øie, og fra hans bud vek jeg ikke,
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
og jeg var ulastelig for ham og voktet mig vel for min synd.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Og Herren gjengjeldte mig efter min rettferdighet, efter min renhet for hans øine.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Mot den fromme viser du dig from, mot den rettvise stridsmann viser du dig rettvis,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
mot den rene viser du dig ren, mot den forvendte viser du dig vrang.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
Elendige folk frelser du, men dine øine er mot de overmodige; dem fornedrer du.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
For du er mitt lys, Herre, og Herren opklarer mitt mørke.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
For ved dig stormer jeg løs på fiendeskarer, ved min Gud springer jeg over murer.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Gud, hans vei er fullkommen; Herrens ord er rent, han er et skjold for alle dem som setter sin lit til ham.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
For hvem er Gud foruten Herren, og hvem er en klippe foruten vår Gud?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Gud, han er mitt sterke vern og leder den ulastelige på hans vei.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Han gir ham føtter likesom hindene og stiller mig på mine høider.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
Han oplærer mine hender til krig, så mine armer spenner kobberbuen.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Og du gir mig din frelse til skjold, og din mildhet gjør mig stor.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Du gjør rummet vidt for mine skritt under mig, og mine ankler vakler ikke.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Jeg vil forfølge mine fiender og ødelegge dem, og jeg vender ikke tilbake før jeg har gjort ende på dem.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Jeg gjør ende på dem og knuser dem, så de ikke kan reise sig; de faller under mine føtter.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Og du omgjorder mig med kraft til krig, du bøier mine motstandere under mig.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Og mine fiender lar du vende mig ryggen, mine avindsmenn utrydder jeg.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
De ser sig om, men der er ingen frelser - efter Herren, men han svarer dem ikke.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Og jeg knuser dem som jordens støv; jeg sønderknuser dem, tramper dem ned som søle på gatene.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Og du redder mig fra mitt folks kamper, du bevarer mig til å være hode for hedninger; folkeferd som jeg ikke kjenner, tjener mig.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Fremmede kryper for mig; bare de hører om mig, blir de mig lydige.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Fremmede visner bort og går bevende ut av sine borger.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Herren lever, og priset er min klippe, og ophøiet er min frelses klippefaste Gud,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
den Gud som gir mig hevn og legger folkeferd under mig,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
og som fører mig ut fra mine fiender; over mine motstandere ophøier du mig, fra voldsmannen redder du mig.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Derfor vil jeg prise dig, Herre, blandt hedningene og lovsynge ditt navn.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
Han gjør frelsen stor for sin konge, og han gjør miskunnhet mot sin salvede, mot David og mot hans ætt til evig tid.
