< 2 Царе 22 >

1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
Locutus est autem David Domino verba carminis hujus in die qua liberavit eum Dominus de manu omnium inimicorum suorum, et de manu Saul.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
Et ait: Dominus petra mea, et robur meum, et salvator meus.
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
Deus fortis meus: sperabo in eum; scutum meum, et cornu salutis meæ: elevator meus, et refugium meum; salvator meus: de iniquitate liberabis me.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Laudabilem invocabo Dominum, et ab inimicis meis salvus ero.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Quia circumdederunt me contritiones mortis: torrentes Belial terruerunt me.
6 Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
Funes inferni circumdederunt me: prævenerunt me laquei mortis. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
In tribulatione mea invocabo Dominum, et ad Deum meum clamabo: et exaudiet de templo suo vocem meam, et clamor meus veniet ad aures ejus.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Commota est et contremuit terra; fundamenta montium concussa sunt, et conquassata: quoniam iratus est eis.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Ascendit fumus de naribus ejus, et ignis de ore ejus vorabit: carbones succensi sunt ab eo.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Inclinavit cælos, et descendit: et caligo sub pedibus ejus.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Et ascendit super cherubim, et volavit: et lapsus est super pennas venti.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Posuit tenebras in circuitu suo latibulum, cribrans aquas de nubibus cælorum.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Præ fulgore in conspectu ejus, succensi sunt carbones ignis.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Tonabit de cælo Dominus, et excelsus dabit vocem suam.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Misit sagittas et dissipavit eos; fulgur, et consumpsit eos.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Et apparuerunt effusiones maris, et revelata sunt fundamenta orbis ab increpatione Domini, ab inspiratione spiritus furoris ejus.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Misit de excelso, et assumpsit me, et extraxit me de aquis multis.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Liberavit me ab inimico meo potentissimo, et ab his qui oderant me: quoniam robustiores me erant.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Prævenit me in die afflictionis meæ, et factus est Dominus firmamentum meum.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Et eduxit me in latitudinem: liberavit me, quia complacui ei.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Retribuet mihi Dominus secundum justitiam meam: et secundum munditiam manuum mearum reddet mihi.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Quia custodivi vias Domini, et non egi impie a Deo meo.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Omnia enim judicia ejus in conspectu meo, et præcepta ejus non amovi a me.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Et ero perfectus cum eo, et custodiam me ab iniquitate mea.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Et restituet mihi Dominus secundum justitiam meam, et secundum munditiam manuum mearum in conspectu oculorum suorum.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Cum sancto sanctus eris, et cum robusto perfectus.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
Cum electo electus eris, et cum perverso perverteris.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
Et populum pauperem salvum facies: oculisque tuis excelsos humiliabis.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Quia tu lucerna mea, Domine, et tu, Domine, illuminabis tenebras meas.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
In te enim curram accinctus: in Deo meo transiliam murum.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Deus, immaculata via ejus; eloquium Domini igne examinatum: scutum est omnium sperantium in se.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Quis est Deus præter Dominum, et quis fortis præter Deum nostrum?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Deus qui accinxit me fortitudine, et complanavit perfectam viam meam.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Coæquans pedes meos cervis, et super excelsa mea statuens me;
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
docens manus meas ad prælium, et componens quasi arcum æreum brachia mea.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Dedisti mihi clypeum salutis tuæ, et mansuetudo tua multiplicavit me.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Dilatabis gressus meos subtus me, et non deficient tali mei.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Persequar inimicos meos, et conteram, et non convertar donec consumam eos.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Consumam eos et confringam, ut non consurgant: cadent sub pedibus meis.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Accinxisti me fortitudine ad prælium: incurvasti resistentes mihi subtus me.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Inimicos meos dedisti mihi dorsum; odientes me, et disperdam eos.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
Clamabunt, et non erit qui salvet; ad Dominum, et non exaudiet eos.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Delebo eos ut pulverem terræ; quasi lutum platearum comminuam eos atque confringam.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Salvabis me a contradictionibus populi mei; custodies me in caput gentium: populus quem ignoro serviet mihi.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Filii alieni resistent mihi; auditu auris obedient mihi.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Filii alieni defluxerunt, et contrahentur in angustiis suis.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Vivit Dominus, et benedictus Deus meus, et exaltabitur Deus fortis salutis meæ.
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
Deus qui das vindictas mihi, et dejicis populos sub me.
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
Qui educis me ab inimicis meis, et a resistentibus mihi elevas me: a viro iniquo liberabis me.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Propterea confitebor tibi, Domine, in gentibus, et nomini tuo cantabo:
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
magnificans salutes regis sui, et faciens misericordiam christo suo David, et semini ejus in sempiternum.

< 2 Царе 22 >