2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
And David speaketh to Jehovah the words of this song in the day Jehovah hath delivered him out of the hand of all his enemies, and out of the hand of Saul,
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
and he saith: 'Jehovah [is] my rock, And my bulwark, and a deliverer to me,
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
My God [is] my rock — I take refuge in Him; My shield, and the horn of my salvation, My high tower, and my refuge! My Saviour, from violence Thou savest me!
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
The Praised One, I call Jehovah: And from mine enemies I am saved.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
When the breakers of death compassed me, The streams of the worthless terrify me,
The cords of Sheol have surrounded me, Before me have been the snares of death. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
In mine adversity I call Jehovah, And unto my God I call, And He heareth from His temple my voice, And my cry [is] in His ears,
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
And shake and tremble doth the earth, Foundations of the heavens are troubled, And are shaken, for He hath wrath!
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Gone up hath smoke by His nostrils. And fire from His mouth devoureth, Brands have been kindled by it.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
And He inclineth heaven, and cometh down, And thick darkness [is] under His feet.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
And He rideth on a cherub, and doth fly, And is seen on the wings of the wind.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
And He setteth darkness Round about Him — tabernacles, Darkness of waters — thick clouds of the skies.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
From the brightness before Him Were brands of fire kindled!
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Thunder from the heavens doth Jehovah, And the Most High giveth forth His voice.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
And He sendeth forth arrows, And scattereth them; Lightning, and troubleth them;
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
And seen are the streams of the sea, Revealed are foundations of the world, By the rebuke of Jehovah, From the breath of the spirit of His anger.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
He sendeth from above — He taketh me, He draweth me out of many waters.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
He delivereth me from my strong enemy, From those hating me, For they were stronger than I.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
They are before me in a day of my calamity, And Jehovah is my support,
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
And He bringeth me out to a large place, He draweth me out for He delighted in me.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Jehovah recompenseth me, According to my righteousness, According to the cleanness of my hands, He doth return to me.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For I have kept the ways of Jehovah, And have not done wickedly against my God.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
For all His judgments [are] before me, As to His statutes, I turn not from them.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
And I am perfect before Him, And I keep myself from mine iniquity.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
And Jehovah returneth to me, According to my righteousness, According to my cleanness before His eyes.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
With the kind Thou shewest Thyself kind, With the perfect man Thou shewest Thyself perfect,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
With the pure Thou shewest Thyself pure, And with the perverse Thou shewest Thyself a wrestler.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
And the poor people Thou dost save, And Thine eyes on the high causest to fall.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
For Thou [art] my lamp, O Jehovah, And Jehovah doth lighten my darkness.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
For by Thee I run — a troop, By my God I leap a wall.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
God! Perfect [is] His way, The saying of Jehovah is tried, A shield He [is] to all those trusting in Him.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
For who is God save Jehovah? And who a Rock save our God?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
God — my bulwark, [my] strength, And He maketh perfect my way;
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Making my feet like hinds, And on my high places causeth me to stand,
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
Teaching my hands for battle, And brought down was a bow of brass by mine arms,
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
And Thou givest to me the shield of Thy salvation, And Thy lowliness maketh me great.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Thou enlargest my step under me, And mine ankles have not slidden.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
I pursue mine enemies and destroy them, And I turn not till they are consumed.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
And I consume them, and smite them, And they rise not, and fall under my feet.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
And Thou girdest me [with] strength for battle, Thou causest my withstanders to bow under me.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
And mine enemies — Thou givest to me the neck, Those hating me — and I cut them off.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
They look, and there is no saviour; Unto Jehovah, and He hath not answered them.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
And I beat them as dust of the earth, As mire of the streets I beat them small — I spread them out!
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
And — Thou dost deliver me From the strivings of my people, Thou placest me for a head of nations; A people I have not known do serve me.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Sons of a stranger feign obedience to me, At the hearing of the ear they hearken to me.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Sons of a stranger fade away, And gird themselves by their close places.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Jehovah liveth, and blessed [is] my Rock, And exalted is my God — The Rock of my salvation.
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
God — who is giving vengeance to me, And bringing down peoples under me,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
And bringing me forth from mine enemies, Yea, above my withstanders Thou raisest me up. From a man of violence Thou deliverest me.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Therefore I confess Thee, O Jehovah, among nations. And to Thy name I sing praise.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
Magnifying the salvations of His king, And doing loving-kindness to His anointed, To David, and to his seed — unto the age!'
