2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
And David spoke to the LORD the words of this song in the day [that] the LORD had delivered him from the hand of all his enemies, and from the hand of Saul:
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
And he said, The LORD [is] my rock, and my fortress, and my deliverer;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
The God of my rock; in him will I trust: [he is] my shield, and the horn of my salvation, my high tower, and my refuge, my preserver; thou savest me from violence.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
I will call on the LORD, [who is] worthy to be praised: so shall I be saved from my enemies.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
When the waves of death compassed me, the floods of ungodly-men made me afraid;
The sorrows of hell encompassed me; the snares of death seized me; (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
In my distress I called upon the LORD, and cried to my God: and he heard my voice out of his temple, and my cry [entered] into his ears.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Then the earth shook and trembled: the foundations of heaven moved and shook, because he was wroth.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
There went up a smoke out of his nostrils, and fire out of his mouth devoured: coals were kindled by it.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
He bowed the heavens also, and came down; and darkness [was] under his feet.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
And he rode upon a cherub, and flew: and he was seen upon the wings of the wind.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
And he made darkness pavilions around him, dark waters, [and] thick clouds of the skies.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Through the brightness before him were coals of fire kindled.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
The LORD thundered from heaven, and the most High uttered his voice.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
And he sent out arrows, and scattered them; lightning, and discomfited them.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
And the channels of the sea appeared, the foundations of the world were laid open, at the rebuking of the LORD, at the blast of the breath of his nostrils.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
He sent from above, he took me; he drew me out of many waters;
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
He delivered me from my strong enemy, from them that hated me: for they were too strong for me.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
They fell upon me in the day of my calamity: but the LORD was my support.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
He brought me forth also into a large place: he delivered me, because he delighted in me.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
The LORD rewarded me according to my righteousness: according to the cleanness of my hands hath he recompensed me.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For I have kept the ways of the LORD, and have not wickedly departed from my God.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
For all his judgments [were] before me: and [as for] his statutes, I did not depart from them.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
I was also upright before him, and have kept myself from my iniquity.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Therefore the LORD hath recompensed me according to my righteousness; according to my cleanness in his eye-sight.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
With the merciful thou wilt show thyself merciful, [and] with the upright man thou wilt show thyself upright.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
With the pure thou wilt show thyself pure; and with the froward thou wilt contend.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
And the afflicted people thou wilt save: but thy eyes [are] upon the haughty, [that] thou mayest bring [them] down.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
For thou [art] my lamp, O LORD: and the LORD will lighten my darkness.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
For by thee I have run through a troop: by my God have I leaped over a wall.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
[As for] God, his way [is] perfect; the word of the LORD [is] tried: he [is] a buckler to all them that trust in him.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
For who [is] God, save the LORD? and who [is] a rock, save our God?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
God [is] my strength [and] power: and he maketh my way perfect.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
He maketh my feet like hinds' [feet]: and setteth me upon my high places.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
He teacheth my hands to war; so that a bow of steel is broken by my arms.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Thou hast also given me the shield of thy salvation: and thy gentleness hath made me great.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Thou hast enlarged my steps under me; so that my feet have not slipped.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
I have pursued my enemies, and destroyed them; and turned not again until I had consumed them.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
And I have consumed them, and wounded them, that they could not arise: yea, they have fallen under my feet.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
For thou hast girded me with strength to battle: them that rose up against me hast thou subdued under me.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Thou hast also given me the necks of my enemies, that I might destroy them that hate me.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
They looked, but [there was] none to save; [even] to the LORD, but he answered them not.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Then I beat them as small as the dust of the earth, I stamped them as the mire of the street, [and] spread them abroad.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Thou also hast delivered me from the strivings of my people, thou hast kept me [to be] head of the heathen: a people [which] I knew not shall serve me.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Strangers shall submit themselves to me: as soon as they hear, they shall be obedient to me.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Strangers shall fade away, and they shall tremble from their close places.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
The LORD liveth; and blessed [be] my rock; and exalted be the God of the rock of my salvation.
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
It [is] God that avengeth me, and that bringeth down the people under me,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
And that bringeth me forth from my enemies: thou also hast lifted me up on high above them that rose up against me: thou hast delivered me from the violent man.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Therefore I will give thanks to thee, O LORD, among the heathen, and I will sing praises to thy name.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
[He is] the tower of salvation for his king: and [he] showeth mercy to his anointed, to David, and to his seed for evermore.
