2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
And David spoke unto the Lord the words of this song, and on the day that the Lord had delivered him out of the hand of all his enemies, and out of the hand of Saul.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
And he said, Lord, my rock, my fortress, and my deliverer;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
God, my rock, in whom I trust; my shield, and the horn of my salvation, my high tower, and my refuge, my saviour! from violence dost thou save me!
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Praised, I cried, be the Lord, and from my enemies was I saved.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
For the waves of death encompassed me, the floods of destruction made me afraid;
The bonds of hell encircled me, the snares of death seized on me: (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
[When] in my distress I called upon the Lord, and to my God I cried; and he heard from his temple my voice, and my complaint [entered] into his ears.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Then shook and trembled the earth; the foundations of the heavens were moved; and they shook, because he was wroth.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Smoke went up in his anger, and consuming fire out of his mouth, coals flamed forth from him.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
And he bent the heavens, and came down, and thick darkness was under his feet.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
And he rode upon a cherub, and flew along, and he was seen upon the wings of the wind.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
And he made darkness round about him into pavilions, heavy masses of waters, thick clouds of the skies.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
From the brightness before him flamed forth coals of fire.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
The Lord thundered from heaven, and the Most High uttered forth his voice.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
And he sent out arrows, and scattered them; lightning, and discomfited them.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
And then were seen the channels of the sea, there were laid open the foundations of the world; at the rebuke of the Lord, through the blast of the breath of his nostrils.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
He stretched out from above [his hand], he took me; he drew me out from the mighty waters.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
He delivered me from my enemy, the strong, from those that hated me, when they were too mighty for me.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
They overcame me on the day of my calamity; but the Lord became my stay;
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
And he brought me forth into a large space: he delivered me, because he had delight in me.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
The Lord rewarded me according to my righteousness: according to the purity of my hands did he recompense me.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
For I had kept the ways of the Lord, and had not wickedly departed from my God.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
For all his ordinances were before me, and from none of his statutes did I depart.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
I was also upright toward him, and I guarded myself against my iniquity.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Therefore did the Lord recompense me according to my righteousness, according to my purity before his eyes.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
With the kind thou wilt show thyself kind; with the upright mighty man thou wilt show thyself upright.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
With the pure thou wilt show thyself pure; and with the perverse thou wilt wage a contest.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
And the afflicted people thou wilt save; but thy eyes are upon the haughty, [that] thou mayest bring [them] down.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
For thou art my lamp, O Lord! and the Lord will enlighten my darkness.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
For [aided] by thee I run through a troop: [helped] by my God I leap over a wall.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
As for God—his way is perfect; the word of the Lord is tried; he is a shield to all that trust in him.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
For who is God, save the Lord? and who is a rock, save our God?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
God is my strength and power; and he rendereth free from obstruction my way.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
He maketh my feet like those of the hinds, and upon my high places he causeth me to stand.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
He teaches my hands for the war, so that a brazen bow is bent by my arms.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
And thou gavest me the shield of thy salvation; and thy assistance hath made me great.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Thou enlargest my steps under me, so that my joints do not slip.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
I pursue my enemies and destroy them; and I return not again until I have made an end of them.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
And I make an end of them, and I crush them, that they cannot rise; and they fall under my feet.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
For thou hast girded me with strength for the war; thou subduest my opponents under me.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
And my enemies thou causest to turn their back to me; those that hate me, —that I may destroy them.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
They look about, but there is none to help; unto the Lord—but he answereth them not.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
And I beat them small as the dust of the earth; as the mire of the street, I stamp them, I tread them down.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Thou hast also delivered me from the contests of my people: thou preservest me to be the head of nations, a people which I know not shall serve me.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
The children of the stranger shall utter flattery unto me; as soon as their ear heareth they shall be obedient unto me.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
The children of the stranger shall fade away, and come forth tottering out of their close places.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
The Lord liveth, and blessed be my Rock; and exalted be the God, the Rock of my salvation;
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
The God, that granteth me vengeance, and bringeth down nations under me;
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
And that bringeth me forth from my enemies: also above my opponents thou liftest me up, from the man of violence thou deliverest me.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Therefore will I give thanks unto thee, O Lord, among the nations, and unto thy name will I sing praises;
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
[To] the tower of salvation of his king, and who showeth kindness to his anointed, to David and to his seed forever.
