< 2 Царе 22 >

1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
David sang HERREN denne Sang, dengang HERREN havde frelst ham af alle hans Fjenders og af Sauls Hånd.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
Han sang: "HERRE, min Klippe, min Borg, min Befrier,
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
min Gud, mit Bjerg, hvortil jeg tyr, mit Skjold, mit Frelseshorn, mit Værn, min Tilflugt, min Frelser, som frelser mig fra Vold!
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Jeg påkalder HERREN, den Højlovede, og frelses fra mine Fjender.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Dødens Brændinger omsluttede mig, Ødelæggelsens Strømme forfærdede mig,
6 Връзките на ада ме обвиха, Примките на смъртта ме стигнаха (Sheol h7585)
Dødsrigets Reb omspændte mig, Dødens Snarer faldt over mig; (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
i min Vånde påkaldte jeg HERREN og råbte til min Gud. Han hørte min Røst fra sin Helligdom, mit Råb fandt ind til hans Ører!
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Da rystede Jorden og skjalv, Himlens Grundvolde bæved og rysted, thi hans Vrede blussede op.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Røg for ud af hans Næse, fortærende Ild af hans Mund, Gløder gnistrede fra ham.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Han sænkede Himlen, steg ned med Skymulm under sine Fødder;
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
båret af Keruber fløj han, svæved på Vindens Vinger;
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
han omgav sig med Mulm som en Bolig, mørke Vandmasser, vandfyldte Skyer.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Fra Glansen foran ham for der Hagl og Ildgløder ud.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
HERREN tordned fra Himlen, den Højeste lod høre sin Røst;
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
han udslynged Pile, adsplittede dem, lod Lynene funkle og skræmmede dem.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Havets Bund kom til Syne, Jordens Grundvolde blottedes ved HERRENs Trusel, for hans Vredes Pust.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Han udrakte Hånden fra det høje og greb mig, drog mig op af de vældige Vande,
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
frelste mig fra mine mægtige Fjender, fra mine Avindsmænd; de var mig for stærke.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
På min Ulykkes Dag faldt de over mig, men HERREN blev mig et Værn.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Han førte mig ud i åbent Land, han frelste mig, thi han havde Behag i mig.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
HERREN gengældte mig efter min Retfærd, lønned mig efter mine Hænders Uskyld;
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
thi jeg holdt mig til HERRENs Veje, svigted i Gudløshed ikke min Gud;
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
hans Bud stod mig alle for Øje, jeg veg ikke fra hans Love.
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
Ustraffelig var jeg for ham og vogtede mig for Brøde.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
HERREN lønned mig efter min Retfærd, mine Hænders Uskyld, som var ham for Øje!
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Du viser dig from mod den fromme, retsindig mod den retsindige,
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
du viser dig ren mod den rene og vrang mod den svigefulde.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
De arme giver du Frelse, hovmodiges Øjne Skam!
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Ja, du er min Lampe, HERRE! HERREN opklarer mit Mørke.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Thi ved din Hjælp søndrer jeg Mure, ved min Guds Hjælp springer jeg over Volde.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Fuldkommen er Guds Vej, lutret er HERRENs Ord. Han er et Skjold for alle, der sætter deres Lid til ham.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Ja, hvem er Gud uden HERREN, hvem er en Klippe uden vor Gud,
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
den Gud, der omgjorded mig med Kraft, jævnede Vejen for mig,
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
gjorde mine Fødder som Hindens og gav mig Fodfæste på Højne,
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
oplærte min Hånd til Krig, så mine Arme spændte Kobberbuen?
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Du gav mig din Frelses Skjold, din Nedladelse gjorde mig stor;
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
du skaffede Plads for mine Skridt, mine Ankler vaklede ikke.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Jeg jog mine Fjender, indhentede dem, vendte først om, da de var gjort til intet,
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
slog dem ned, så de ej kunde rejse sig, men lå faldne under min Fod.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Du omgjorded mig med Kraft til Kampen, mine Modstandere tvang du i Knæ for mig;
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
du slog mine Fjender på Flugt mine Avindsmænd ryddede jeg af Vejen.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
De råbte, men ingen hjalp, til HERREN, han svared dem ikke.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Jeg knuste dem som Jordens Støv, som Gadeskarn tramped jeg på dem.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Du friede mig af Folkekampe, du satte mig til Folkeslags Høvding; nu tjener mig ukendte Folk;
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Udlandets Sønner kryber for mig; blot de hører om mig, lyder de mig:
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Udlandets Sønner vansmægter, kommer skælvende frem af deres Skjul.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
HERREN lever, højlovet min Klippe, ophøjet være min Frelses Gud,
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
den Gud, som giver mig Hævn, lægger Folkeslag under min Fod
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
og frier mig fra mine Fjender! Du ophøjer mig over mine Modstandere, fra Voldsmænd frelser du mig.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
HERRE, derfor priser jeg dig blandt Folkene og lovsynger dit Navn,
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
du, som kraftig hjælper din Konge og viser din Salvede Miskundhed. David og hans Æt evindelig.

< 2 Царе 22 >