2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
Og David talede Ordene af denne Sang for Herren paa den Dag, Herren havde friet ham af alle hans Fjenders Haand og af Sauls Haand,
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
og han sagde: Herren er min Klippe og min Befæstning og den, som befrier mig.
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
Han er Gud, min Klippe, paa hvilken jeg tror, mit Skjold og min Frelses Horn, min Ophøjelse og min Tilflugt, min Frelser, fra Vold har du frelst mig.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Jeg vil paakalde Herren, som bør at loves, saa bliver jeg frelst fra mine Fjender.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Thi Dødens Bølger omspændte mig, Belials Bække forfærdede mig.
Helvedes Reb omgave mig, Dødens Snarer laa foran mig. (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
Da jeg var i Angest, raabte jeg til Herren, ja, jeg raabte til min Gud, og han hørte min Røst af sit Tempel og mit Raab med sine Øren.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
Og Jorden bævede og rystede, Himmelens Grundvolde bevægedes, og de bævede, thi han var vred.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Og der opgik en Røg af hans Næse, og Ild af hans Mund fortærede; gloende Kul brændte ud fra ham.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
Og han bøjede Himmelen og for ned, og der var Mørkhed under hans Fødder.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Og han for paa Keruben og fløj, og han blev set over Vejrets Vinger.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Og han satte Mørkhed til Dække trindt omkring sig; der var Vandenes Forsamling og tykke Skyer.
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
Fra Glansen, som var for ham, brændte gloende Kul.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Herren tordnede fra Himmelen, og den højeste udgav sin Røst.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Og han udskød Pile og adspredte dem; der kom Lyn, og han forfærdede dem.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Da saas Havets Leje, Jordens Grundvolde blottedes ved Herrens Trusel, ved hans Næses Aandes Pust.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
Han udrakte sin Haand fra det høje, han hentede mig, han drog mig af mange Vande.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Han friede mig fra min stærke Fjende, fra mine Hadere, thi de vare mig for stærke.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
De overfaldt mig i min Modgangs Tid; men Herren var min Støtte.
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
Og han udførte mig i det vide Rum; han friede mig, thi han havde Lyst til mig.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Herren gengældte mig efter min Retfærdighed, han betalte mig efter mine Hænders Renhed.
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
Thi jeg har bevaret Herrens Veje, og jeg har ikke handlet ugudeligt imod min Gud.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Thi alle hans Domme ere mig for Øje, og hans Skikke, fra dem viger jeg ikke;
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
men jeg var fuldkommen for ham og vogtede mig for min Misgerning.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Og Herren betalte mig efter min Retfærdighed, efter min Renhed for hans Øjne.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
Imod den fromme viser du dig from, imod den trofaste vældige viser du dig trofast.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
Imod den rene viser du dig ren, og imod den forvendte viser du dig vrang.
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
Og du skal frelse det elendige Folk, og dine Øjne ere over de høje, dem fornedrer du.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Thi du, Herre, er min Lygte, og Herren skal gøre min Mørkhed klar.
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
Thi ved dig stormer jeg igennem Skaren, ved min Gud springer jeg over en Mur.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Guds Vej er fuldkommen, Herrens Tale er lutret; han er alle dem et Skjold, som haabe paa ham.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Thi hvo er en Gud foruden Herren? og hvo er en Klippe foruden vor Gud?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Gud er min Styrke og Kraft, og han letter min Vej fuldkomment.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Han gør mine Fødder som Hindernes og skal lade mig staa paa mine Høje.
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
Han lærer mine Hænder til Krigen, og en Kobberbue spændes med mine Arme.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Og du giver mig din Frelses Skjold; og idet du ydmyger mig, gør du mig stor.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Du gør mine Trin vide under mig, og mine Knokler snublede ikke.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Jeg forfølger mine Fjender og ødelægger dem og vender ikke tilbage, før jeg har gjort Ende paa dem.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Ja, jeg har gjort Ende paa dem og knuset dem, at de ikke skulle rejse sig; og de faldt under mine Fødder.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Og du har omgjordet mig med Kraft til Krigen, du skal nedbøje dem under mig, som staa op imod mig.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Og du har jaget mig mine Fjender paa Flugt, ja mine Hadere, og jeg udrydder dem.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
De saa sig om, men der var ingen Frelser; til Herren, men han svarede dem ikke.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Og jeg støder dem smaa som Jordens Støv, som Dynd paa Gader knuser jeg dem og tramper dem ned.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Og du udfriede mig fra mit Folks Kiv; du bevarede mig til Hedningernes Hoved, et Folk, som jeg ikke kendte, de tjene mig.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Den fremmedes Børn smigre for mig; da deres Øre hørte om mig, adløde de mig.
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
Den fremmedes Børn visne hen, og de gaa omgjordede ud af deres Borge.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Herren lever, og lovet være min Klippe, og Gud, min Frelses Klippe, skal ophøjes!
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
Den Gud, som giver mig Hævn, og som nedkaster Folkene under mig,
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
og som fører mig ud fra mine Fjender; du ophøjer mig over dem, som staa op imod mig, du redder mig fra Voldsmænd.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Derfor vil jeg bekende dig, Herre! iblandt Hedningerne og synge dit Navn Lov.
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
Han gør sin Frelse stor for sin Konge og gør Miskundhed imod sin Salvede, imod David og imod hans Sæd, evindelig.
