2 Царе 22
1 Тогава Давид изговори Господу думите на тая песен, в деня, когато Господ го беше избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула;
David upravi Jahvi riječi ove pjesme u dan kad ga je Jahve izbavio iz ruku svih njegovih neprijatelja i iz ruke Šaulove.
2 и рече: - Господ е скала моя, крепост моя, и Избавител мой;
Pjevao je: “Jahve, hridino moja, utvrdo moja, spase moj;
3 Бог е канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, и рога на избавлението ми; Висока моя кула е, и прибежище ми е, Спасител мой е; Ти ме избавяш от насилие.
Bože moj, pećino moja kojoj se utječem, štite moj, spasenje moje, tvrđavo moja! Ti me izbavljaš od nasilja.
4 Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
Zazvat ću Jahvu hvale predostojna i od dušmana bit ću izbavljen.
5 Защото вълните на смъртта ме окръжиха, Порои от беззаконие ме уплашиха;
Valovi smrti okružiše mene, prestraviše me bujice pogubne,
Užad Podzemlja sputiše me, smrtonosne zamke padoše na me: (Sheol h7585)
7 В утеснението си призовах Господа, И към Бога мой викнах; И от храма Си Той чу гласа ми, И викането ми стигна в ушите Му.
u nevolji zazvah Jahvu i Bogu svome zavapih. Iz svog Doma zov mi začu, i vapaj moj mu do ušiju doprije.
8 Тогаз са поклати и потресе земята; Основите на небето се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
I zemlja se potrese i uzdrhta, uzdrmaše se temelji nebesa, pokrenuše se, jer On gnjevom planu.
9 Дим се издигаше из ноздрите Му, И огън из устата Му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
Iz nosnica mu dim se diže, iz usta mu oganj liznu, ugljevlje živo od njega plamsa.
10 Той сведе небето и слезе, И мрак бе под нозете Му.
On nagnu nebesa i siđe, pod nogama oblaci mu mračni.
11 Възседна на херувими и летя, И яви се на ветрени крила.
Na keruba stade i poletje; na krilima vjetra zaplovi.
12 Положи за скиния около Си тъмнината. Събраните води, гъстите въздушни облаци.
Ogrnu se mrakom kao koprenom, prekri se tamnim vodama i oblacima tmastim,
13 От святкането пред Него Огнени въглища са разпалиха.
od bljeska pred licem njegovim užga se ugljevlje plameno.
14 Гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си;
Jahve s neba zagrmje, Svevišnjega glas se ori.
15 И прати стрели та ги разпръсна, Светкавици та ги смути.
Odape strijele i dušmane rasu, izbaci munje i na zemlju ih obori.
16 Тогава се явиха морските дълбочини, Откриха са основите на света От изобличението на Господа, От духането на духа на ноздрите Му.
Morska dna se pokazaše, i temelji svijeta postaše goli od strašne prijetnje Jahvine, od olujna daha gnjeva njegova.
17 Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води;
On pruži s neba ruku i mene prihvati, iz silnih voda on me izbavi.
18 Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха, Защото бяха по-силни от мене.
Od protivnika moćnog mene oslobodi, od dušmana mojih jačih od mene.
19 Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
Navališe na me u dan zlosretni, ali me Jahve zaštiti,
20 И извади ме на широко, Избави ме, защото има благоволение към мене.
na polje prostrano izvede me, spasi me jer sam mu mio.
21 Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме.
Po pravednosti mojoj Jahve mi uzvrati, po čistoći ruku mojih on me nagradi,
22 Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
jer čuvah putove Jahvine, od Boga se svoga ne udaljih.
23 Защото всичките Му съдби са били пред мене; И от повеленията Му не съм се отдалечил.
Odredbe njegove sve su mi pred očima, zapovijedi njegove nisam odbacio,
24 Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
do srži odan njemu sam bio, čuvam se grijeha svakoga.
25 Затова ми въздаде Господ според правдата ми, Според чистотата ми пред очите Му.
Jahve mi po pravdi mojoj vrati, čistoću ruku mojih vidje.
26 Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш,
S prijateljem ti si prijatelj, poštenu poštenjem uzvraćaš.
27 Към чистия, чист ще се явиш, А към развратния противен ще се явиш,
S čovjekom čistim ti si čist, a lukavca izigravaš,
28 Оскърбени люде ти ще спасиш; А над горделивите с очите Ти за да ги смириш.
jer narodu poniženu spasenje donosiš a ponižavaš oči ohole.
29 Защото Ти, Господи, си светилник мой; И Господ ще озари тъмнината ми.
Jahve, ti moju svjetiljku užižeš, Bože, tminu moju obasjavaš:
30 Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
s tobom udaram na čete dušmanske, s Bogom svojim preskačem zidine.
31 Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
Savršeni su puti Gospodnji, i riječ je Jahvina ognjem kušana. on je štit svima, samo on, koji se k njemu utječu.
32 Защото кой е бог освен Господа? И кой е канара освен нашият Бог?
Jer tko je Bog osim Jahve? Tko li je hridina osim Boga našega?
33 Бог е силната моя крепост, И прави съвършен пътя ми;
Taj Bog me snagom opasuje, stere mi put besprijekoran.
34 Прави нозете ми като нозете на елените. И поставя ме на високите ми места;
Noge mi dade brze ko u košute i postavi me na visine sigurne,
35 Учи ръцете ми да воюват, Така щото мишците ми запъват меден лък.
ruke mi za borbu uvježba i mišice da luk mjedeni napinju.
36 Ти си ми дал и щита на избавлението Си; И Твоята благост ме е направила велик.
Daješ mi štit svoj koji spasava, tvoja me brižljivost uzvisi.
37 Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
Pouzdanje daješ mom koraku, i noge mi više ne posrću.
38 Гоних неприятелите си и ги изтребих, И не се върнах докато не ги довърших.
Pognah svoje dušmane i dostigoh, i ne vratih se dok ih ne uništih.
39 Довърших ги, стрих ги, та не можаха да се подигнат, А паднаха под нозете ми.
Obaram ih, ne mogu se dići, padaju, pod nogama mi leže.
40 Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
Ti me opasa snagom za borbu, a protivnike moje meni podloži.
41 Сторил си на обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
Ti dušmane moje u bijeg natjera, i rasprših one koji su me mrzili.
42 Погледнаха, но нямаше избавител, - Към Господа, но не ги послуша,
Vapiju u pomoć, nikog da pomogne, vapiju Jahvi - ne odaziva se.
43 Тогава ти стрих като земния прах, Сгазих ги, както калта на пътищата, и стъпках ги;
Smrvih ih kao prah na vjetru, zgazih ih ko blato na putu.
44 Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете ми, Поставил си ме глава на народите; Люде, които не познавах, слугуват ми.
Ti me §izbavÄi od bune u mom narodu, postavi me glavarom pogana, puk koji ne poznavah služi mi.
45 Чужденците ми се покориха; Щом чуха за мене, те ме и послушаха.
Svaki moj šapat pokorno on sluša. Sinovi tuđinci meni laskaju,
46 Чужденците ослабнаха, И разтреперани излязоха из местата, гдето са се затворили.
sinovi tuđinski gube srčanost izlaze dršćuć iz svojih utvrda.
47 Жив е Господ, И благословена да бъде Канарата ми; И да се възвиси Бог, моята спасителна скала,
Živio Jahve! Blagoslovljena hridina moja! Neka se uzvisi Bog, spasenje moje!
48 Бог, Който отмъщава за мене, И покорява племена под мене,
Bog koji mi daje osvetu i narode meni pokorava.
49 И Който ме извежда изсред неприятелите ми; Да! възвишаваш ме над въставащите против мене; Избавяш ме от насилника.
Od dušmana me mojih izbavljaš i nad protivnike me moje izdižeš, ti mene od čovjeka silnika spasavaš.
50 Затова, ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
Zato te slavim, Jahve, među pucima i psalam pjevam tvome Imenu:
51 Ти си, Който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си. Към Давида и към потомството му да века.
umnožio si pobjede kralju svojemu, pomazaniku svome milost si iskazao, Davidu i potomstvu njegovu navijeke.”
