2 Царе 20
1 А случи се да има там един лош човек на име Семей, Вихриевия син, вениаминец; и той засвири с тръбата и рече: Ние нямаме дял в Давида, нито имаме наследство в Иесеевия син! в шатрите си, Израилю, всеки човек!
Аколо ера ун ом де нимик, нумит Шеба, фиул луй Бикри, Бениамитул. Ел а сунат дин трымбицэ ши а зис: „Ной н-авем ничо парте ку Давид, ничо моштенире ку фиул луй Исай! Фиекаре ла кортул сэу, Исраеле!”
2 И тъй, всичките Израилеви мъже се оттеглиха от Давида и последваха Савея Вихриевия син; а Юдовите мъже останаха привързани към царя си, от Иордан до Ерусалим.
Ши тоць бэрбаций луй Исраел с-ау депэртат де Давид ши ау урмат пе Шеба, фиул луй Бикри. Дар бэрбаций луй Иуда ау рэмас крединчошь ымпэратулуй лор ши л-ау ынсоцит де ла Йордан пынэ ла Иерусалим.
3 И Давид дойде у дома си в Ерусалим. И царят взе десетте си наложници, които бе оставил да пазят къщата, та ги тури в една къща под стража и хранеше ги, но не влизаше при тях; и те останаха затворени до деня на смъртта си, живеещи като вдовици.
Давид а интрат ярэшь ын каса луй, ла Иерусалим. Ымпэратул а луат челе зече циитоаре пе каре ле лэсасе пентру паза касей ши ле-а пус ынтр-о касэ суб пазэ; а ынгрижит де еле, дар н-а интрат ла еле. Ши ау фост ынкисе пынэ ын зиуа морций лор, трэинд ын вэдувие.
4 Тогава царят рече на Амаса: Събери ми Юдовите мъже в три дена, и тогава ти да се явиш тук.
Ымпэратул а зис луй Амаса: „Кямэ-мь песте трей зиле пе бэрбаций луй Иуда, ши ту сэ фий де фацэ аич.”
5 И тъй, Амаса отиде да събере Юда; забави се, обаче повече от назначеното време, което бе му определил.
Амаса а плекат сэ кеме пе Иуда, дар а зэбовит песте время пе каре й-о хотэрысе ымпэратул.
6 Затова Давид каза на Ависея: Сега, Савей Вихриевият син, ще ни стори по-голяма пакост от Авесалома. Вземи ти слугите на господаря си та го преследвай, да не би да си намери укрепени градове и избегне от очите ни.
Давид а зис атунч луй Абишай: „Шеба, фиул луй Бикри, не ва фаче акум май мулт рэу декыт Абсалом. Я ту ынсуць пе служиторий стэпынулуй тэу ши урмэреште-л, ка ну кумва сэ гэсяскэ четэць ынтэрите ши сэ се аскундэ динаинтя ноастрэ.”
7 Излязоха, прочее, подир него Иоавовите мъже, и херетците, фелетците и всички силни мъже излязоха от Ерусалим за да преследват Савея Вихриевия син.
Ши Абишай а плекат, урмат де оамений луй Иоаб, де керетиць ши де пелетиць, ши де тоць витежий; ау ешит дин Иерусалим ка сэ урмэряскэ пе Шеба, фиул луй Бикри.
8 Когато стигнаха до голямата скала в Гаваон, Амаса дойде насреща им. А Иоав носеше препасана дрехата, с която беше облечен, а върху нея меч в ножницата му, вързан около кръста му с пояс; и като излезе той към него, мечът падна.
Кынд ау фост лынгэ пятра чя маре каре есте ла Габаон, Амаса а ажунс ынаинтя лор. Иоаб ера ынчинс ку о сабие пе дясупра хайнелор де рэзбой ку каре ера ымбрэкат; еа ера легатэ ла коапсэ ши стэтя ын тякэ ши, кынд а ынаинтат Иоаб, сабия а алунекат.
9 И рече Иоав на Амаса: Здрав ли си, брате мой? И Иоав хвана Амаса за брадата с дясната си ръка за да го целуне.
Иоаб а зис луй Амаса: „Ешть сэнэтос, фрате?” Ши, ку мына дряптэ, а апукат пе Амаса де барбэ сэ-л сэруте.
10 А Амаса не се предпази от меча, който беше в другата ръка на Иоава; и така Иоав го удари с него в корема, и изля червата му, на земята без да го удари втори път; и той умря. Тогава Иоав и брат му Ависей продължаваха да преследват Савея Вихриевия син.
Амаса н-а луат сяма ла сабия каре ера ын мына луй Иоаб, ши Иоаб л-а ловит ку еа ын пынтече ши й-а вэрсат мэрунтаеле пе пэмынт, фэрэ сэ-й май дя о а доуа ловитурэ. Ши Амаса а мурит. Иоаб ши фрателе сэу Абишай ау урмэрит пе Шеба, фиул луй Бикри.
11 А един от Иоавовите момци застана при Амаса и казваше: Който благоприятствува на Иоава, и който е за Давида, нека върви подир Иоава.
Ун бэрбат динтре оамений луй Иоаб а рэмас лынгэ Амаса ши зичя: „Чине вря пе Иоаб ши чине есте пентру Давид? Сэ урмезе пе Иоаб!”
12 А Амаса лежеше овалян в кръвта си всред пътя. И когато видя тоя човек, че всички люде се спираха, отвлече Амаса от пътя в нивата; и понеже видя, че всеки, който идеше при него, се спираше, хвърли върху него една дреха.
Амаса се ростоголя ын сынӂе ын мижлокул друмулуй, ши омул ачела, вэзынд кэ тот попорул се опреште, а трас пе Амаса дин друм, пе ун кымп, ши а арункат о хайнэ пе ел кынд а вэзут кэ тоць чей че ажунӂяу лынгэ ел се опряу.
13 И като беше преместен от пътя, всички люде отидоха подир Иоава за да преследват Савея Вихриевия син.
Дупэ че а фост луат дин друм, фиекаре а урмат пе Иоаб, ка сэ урмэряскэ пе Шеба, фиул луй Бикри.
14 А Савей мина през всичките Израилеви племена до Авел и до Вет-мааха; и всичките отборни момци, те също се събраха заедно та го последваха.
Иоаб а стрэбэтут тоате семинцииле луй Исраел ынспре Абел-Бет-Маака ши тоць бэрбаций де сямэ с-ау стрынс ши л-ау урмат.
15 Тогава дойдоха та обсадиха в Авел на Вет-мааха, и издигнаха могила против града, като я поставиха срещу вала; и всичките люде, които бяха с Иоава, удряха стената със стеноломи за да я съборят.
Ау венит ши ау ымпресурат пе Шеба ын Абел-Бет-Маака ши ау ридикат ымпотрива четэций ун вал каре атинӂя ынтэритура. Тот попорул каре ера ку Иоаб сэпа зидул ка сэ-л факэ сэ кадэ.
16 Тогава една благоразумна жена извика от града: Слушайте, слушайте! Моля, кажете на Иоава: Приближи се тук, за да ти поговоря.
Атунч, о фемее ынцеляптэ а ынчепут сэ стриӂе дин четате: „Аскултаць, аскултаць! Спунець, вэ рог, луй Иоаб: ‘Апропие-те пынэ аич, кэч вряу сэ-ць ворбеск!’”
17 И когато се приближи до нея, жената рече: Ти ли си Иоав? А той отговори: Аз. Тогава ме рече: Слушай думите на слугинята си. А той отговори: Слушам.
Ел с-а апропият де еа, ши фемея а зис: „Ту ешть Иоаб?” Ел а рэспунс: „Еу сунт.” Ши еа й-а зис: „Аскултэ ворбеле роабей тале.” Ел й-а рэспунс: „Аскулт.”
18 И тя продума, казвайки: В старо време имаха обичай да говорят, казвайки: Нека се допитат до Авел, и така да решат работата.
Ши еа а зис: „Одиниоарэ ера обичеюл сэ се спунэ: ‘Сэ ынтребэм ын Абел!’ Ши тотул се испрэвя астфел.
19 Аз съм от мирните и верните на Израиля; ти искаш да съсипеш град и даже столица в Израил. Защо искаш да погълнеш Господното наследство?
Еу сунт уна дин четэциле лиништите ши крединчоасе дин Исраел, ши ту кауць сэ перзь о четате каре есте о мамэ ын Исраел! Пентру че ай нимичи ту моштениря Домнулуй?”
20 А Иоав в отговор каза: Далеч от мене, далеч от мене да погълна или да съсипя!
Иоаб а рэспунс: „Департе, департе де мине гындул сэ нимическ сау сэ дэрым!
21 Работата не е така; но един мъж от хълмистата земя на Ефрема, на име Савей Вихриевият син, е подигнал ръка против царя, против Давида; предайте само него, и ще си отида от града. И жената рече на Иоава: Ето, главата му ще ти се хвърли през стената.
Ну есте аша! Дар ун ом дин мунтеле луй Ефраим, нумит Шеба, фиул луй Бикри, а ридикат мына ымпотрива ымпэратулуй Давид; даци-л ынкоаче нумай пе ел, ши мэ вой депэрта де четате.” Фемея а зис луй Иоаб: „Ятэ, капул луй ыць ва фи арункат песте зид.”
22 Тогава жената отиде при всичките люде та им говори с мъдростта си. И те отсякоха главата на Савея, Вихриевия син, та я хвърлиха на Иоава. Тогава той засвири с тръбата, и людете се оттеглиха от града, всеки в шатъра си. И Иоав се върна при царя в Ерусалим.
Ши фемея с-а дус ши а ындуплекат пе тот попорул ку ынцелепчуня ей; ау тэят капул луй Шеба, фиул луй Бикри, ши л-ау арункат луй Иоаб. Иоаб а сунат дин трымбицэ; с-ау ымпрэштият де лынгэ четате ши фиекаре с-а дус ын кортул луй. Ши Иоаб с-а ынторс ла Иерусалим, ла ымпэрат.
23 И Иоав беше над цялата Израилева войска; а Венаия Иодаевият син, над херетците и над фелетците.
Иоаб ера май-маре песте тоатэ оштиря луй Исраел; Беная, фиул луй Иехоиада, ера ын фрунтя керетицилор ши а пелетицилор;
24 Адорам беше над данъка; Иосафат Ахилудовият син, летописец;
Адорам ера май-маре песте дэрь; Иосафат, фиул луй Ахилуд, ера скриитор (архивар);
25 Сева, секретар; а Садок и Авиатар, свещеници;
Шея ера логофэт; Цадок ши Абиатар ерау преоць
26 също и яирецът Ирас беше първенец при Давида.
ши Ира дин Иаир ера службаш де стат ал луй Давид.
