2 Царе 18
1 След това Давид събра людете, които бяха с него, и постави над тях хилядници и стотници.
And David numbered the people who were with him, and set captains of thousands and captains of hundreds over them.
2 И Давид изпрати людете, една трета под началството на Иоава, една трета под началството на Ависея Саруиния син, Иоавовия брат, и една трета под началството на гетеца Итай. И царят каза на людете: Непременно ще изляза и аз с вас.
And David sent forth the people, a third part under the hand of Joab, and a third part under the hand of Abishai the son of Zeruiah, Joab's brother, and a third part under the hand of Ittai the Gittite. And the king said to the people, I will surely go forth with you myself also.
3 Людете, обаче, отговориха: Да не излезеш; защото, ако ние се обърнем на бяг, няма да ги е грижа за нас; ако щат умра и половината от нас, пак няма да ги е грижа за нас; а ти си като десет хиляди от нас, затова сега е по-добре ти да си готов да ни помагаш от града.
But the people said, Thou shall not go forth. For if we flee away, they will not care for us, neither if half of us die, will they care for us, but thou are worth ten thousand of us. Therefore now it is better that thou be ready to help us out of the city.
4 И царят им каза: Каквото ви се вижда добро ще сторя. И тъй, царят застана на едната страна на портата, а всичките люде излязоха по стотини и по хиляди.
And the king said to them, What seems best to you I will do. And the king stood by the gate-side, and all the people went out by hundreds and by thousands.
5 Тогава царят заповяда на Иоава, на Ависея и на Итая, казвайки: Пощадете ми младежа Авесалома. И всичките люде чуха, когато царят заповядваше на всичките военачалници за Авесалома.
And the king commanded Joab and Abishai and Ittai, saying, Deal gently for my sake with the young man, even with Absalom. And all the people heard when the king gave all the captains charge concerning Absalom.
6 И тъй, людете, излизаха на полето против Израиля; и сражението стана в Ефремовия лес.
So the people went out into the field against Israel, and the battle was in the forest of Ephraim.
7 И там Израилевите люде бидоха разбити от Давидовите слуги, и в оня ден там стана голямо клане на двадесет хиляди души;
And the people of Israel were smitten there before the servants of David, and there was a great slaughter there that day of twenty thousand men.
8 защото сражението в тая местност се разпростря по лицето на цялата страна, и в оня ден лесът погълна повече люде отколкото погълна ножа.
For the battle was there spread over the face of all the country, and the forest devoured more people that day than the sword devoured.
9 И случи се Авесалом да се срещне с Давидовите слуги. А Авесалом яздеше на мъска; и като влезе мъската под гъстите клони на един голям дъб, главата му се хвана в дъба, и той увисна между небето и земята: а мъската мина изпод него.
And Absalom chanced to meet the servants of David. And Absalom was riding upon his mule, and the mule went under the thick boughs of a great oak, and his head caught hold of the oak. And he was taken up between sky and earth, and the mule that was under him went on.
10 И един човек го видя та извести на Иоава, казвайки: Ето, видях Авесалома увиснал на дъб.
And a certain man saw it, and told Joab, and said, Behold, I saw Absalom hanging in an oak.
11 А Иоав каза на човека, който му извести: Ето, ти си го видял; а защо не го порази там до земята? и аз бих ти дал десет сребърника и един пояс.
And Joab said to the man who told him, and, behold, thou saw it, and why did thou not smite him there to the ground? And I would have given thee ten pieces of silver, and a belt.
12 А човекът рече на Иоава: И хиляда сребърника, ако бяха претеглени в шепата ми, не бих дигнал ръката си против царския син; защото ние слушахме царят как заповяда на тебе, на Ависея и на Итая, казвайки: Внимавайте всички, никой да се не докосне до младежа Авесалома.
And the man said to Joab, Though I should receive a thousand pieces of silver in my hand, yet I would not put forth my hand against the king's son, for in our hearing the king charged thee and Abishai and Ittai, saying, Beware that none touch the young man Absalom.
13 Иначе, ако бяха постъпили невярно против живота му, нищо не се укрива от царя, и тогава сам ти би се обърнал против мене.
Otherwise if I had dealt falsely against his life (and there is no matter hid from the king), then thou thyself would have set thyself against me.
14 Тогава рече Иоав: Не трябва да губя време така с тебе. И като взе в ръката си три стрели, прониза с тях сърцето на Авесалома, като беше още жив всред дъба.
Then Joab said, I will not delay thus with thee. And he took three darts in his hand, and thrust them through the heart of Absalom while he was yet alive in the midst of the oak.
15 И десет момъка, Иоавови оръженосци, заобиколиха Авесалома, та го удариха и убиха го.
And ten young men who bore Joab's armor encompassed about and smote Absalom, and killed him.
16 Тогава Иоав засвири с тръбата, и людете се върнаха от преследването на Израиля; защото Иоав спря людете.
And Joab blew the trumpet, and the people returned from pursuing after Israel, for Joab held back the people.
17 И взеха Авесалома та го хвърлиха в един голям ров, вътре в леса, и натрупаха на него много голям куп камъни. И целият Израил побягна, всеки в шатъра си.
And they took Absalom, and cast him into the great pit in the forest, and raised over him a very great heap of stones. And all Israel fled every man to his tent.
18 А Авесалом, когато беше още жив, бе взел и издигнал за себе си стълба, който е в царската долина; защото си рече: Нямам син, който да опази паметта на името ми; затова нарече стълба по своето име; и той се нарича и до днес Авесаломов паметник.
Now Absalom in his lifetime had taken and reared up for himself the pillar which is in the king's valley, for he said, I have no son to keep my name in remembrance. And he called the pillar after his own name, and it is called Absalom's monument to this day.
19 Тогава рече Ахимаас, Садоковият син: Да се завтека сега да занеса на царя известие, че Господ въздаде за него на неприятелите му.
Then Ahimaaz the son of Zadok said, Let me now run, and bear the king news, how that Jehovah has avenged him of his enemies.
20 А Иоав му рече: Няма да занесеш днес известия; друг ден ще бъдеш известител; а днес няма да занесеш известия, понеже царският син умря.
And Joab said to him, Thou shall not be the bearer of news this day, but thou shall bear news another day. But this day thou shall bear no news, because the king's son is dead.
21 Тогава рече Иоав на Хусина: Иди, извести на царя каквото си видял. И Хусина се поклони на Иоава и се завтече.
Then Joab said to the Cushite, Go, tell the king what thou have seen. And the Cushite bowed himself to Joab, and ran.
22 Тогава Ахимаас, Садоковият син, рече пак на Иоава: Но каквото и да стане, нека тичам и аз, моля след Хусина. А Иоав му рече: Защо искаш да тичаш, синко, като не ще имаш възнаграждение за известията?
Then Ahimaaz the son of Zadok said yet again to Joab, But come what may, let me, I pray thee, also run after the Cushite. And Joab said, Why will thou run, my son, seeing that thou will have no reward for the news?
23 Но той пак рече: Но каквото и да стане, нека се завтека. Тогава му рече: Тичай. И така Ахимаас се завтече през полския път, и замина Хусина.
But come what may, he said, I will run. And he said to him, Run. Then Ahimaaz ran by the way of the Plain, and outran the Cushite.
24 А Давид седеше между двете порти; и стража се изкачи на покрива на портата към стената, и като подигна очи видя, и, ето, един човек тичаше сам.
Now David was sitting between the two gates. And the watchman went up to the roof of the gate to the wall, and lifted up his eyes, and looked, and, behold, a man running alone.
25 И стражът извика и извести на царя. А царят рече: Щом е сам, има известия в устата му. И той притичваше и се приближаваше.
And the watchman cried, and told the king. And the king said, If he is alone, there is news in his mouth. And he came apace, and drew near.
26 После стражът видя друг човек, който тичаше; и стражът извика към вратаря, казвайки: Ето още един човек, който тича сам. И рече царят: И той носи известия.
And the watchman saw another man running. And the watchman called to the porter, and said, Behold, another man running alone. And the king said, He also brings news.
27 И рече стражът: струва ми се, че тичането на първия прилича на тичането на Ахимаас, Садоковия син. И рече царят: Добър човек е той, и иде с добри известия.
And the watchman said, I think the running of the foremost is like the running of Ahimaaz the son of Zadok. And the king said, He is a good man, and comes with good news.
28 А Ахимаас извика та рече на царя: Радвай се! И поклони се на царя с лице до земята и рече: Благословен да бъде Господ твоят Бог, Който предаде човеците, които подигнаха ръка против господаря ми царя.
And Ahimaaz called, and said to the king, All is well. And he bowed himself before the king with his face to the earth, and said, Blessed be Jehovah thy God, who has delivered up the men who lifted up their hand against my lord the king.
29 И царят рече: Здрав ли е младежът Авесалом? А Ахимаас отговори: Когато Иоав изпрати царския слуга, мене слугата ти, видях едно голямо смущение, но не знаех що беше.
And the king said, Is it well with the young man Absalom? And Ahimaaz answered, When Joab sent the king's servant, even me thy servant, I saw a great tumult, but I knew not what it was.
30 И рече царят: Обърни се та застани тук. И той се обърна та застана.
And the king said, Turn aside, and stand here. And he turned aside, and stood still.
31 И, ето, дойде Хусина. И рече Хусина: Известия, господарю мой царю! защото днес Господ въздаде за тебе на всички, които се подигнаха против тебе.
And, behold, the Cushite came. And the Cushite said, News for my lord the king, for Jehovah has avenged thee this day of all those who rose up against thee.
32 И царят рече на Хусина: Здрав ли е младежът Авесалом? А Хусина отговори: Неприятелите на господаря ми царя, и всички, които се подигат против тебе за зло, дано станат като оня младеж!
And the king said to the Cushite, Is it well with the young man Absalom? And the Cushite answered, The enemies of my lord the king, and all who rise up against thee to do thee hurt, be as that young man is.
33 И царят се смути много, и възкачи се в стаята над портата та плака; и като отиваше говореше така: Сине мой Авесаломе, сине мой, сине мой Авесаломе! да бих умрял аз вместо тебе, Авесаломе, сине мой, сине мой!
And the king was much moved, and went up to the chamber over the gate, and wept. And as he went, thus he said, O my son Absalom, my son, my son Absalom! Would I had died for thee, O Absalom, my son, my son!
