< 2 Царе 16 >
1 И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.
A HALA iki aku la o Davida mai kahi kiekie o ka puu aku, aia hoi, halawai mai la me ia o Ziba ke kauwa a Mepiboseta, me na hoki elua i hoeeia e na noho, a maluna iho o laua elua haneri pai berena, me na huiwaina maloo he haneri, me na ope huafiku maloo he haneri, a me kekahi huewaina.
2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.
Ninau aku la ke alii ia Ziba, I me aha keia mau mea ia oe? I mai la o Ziba, O na hoki, no na ohua o ke alii ia e holo ia; a o ka berena a me ka hua maloo, na na kanaka opiopio ia e ai ai; a o ka waina, no ka poe nawaliwali ia e inu ai ma ka waonahele.
3 Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
Ninau aku la ke alii, Auhea la ke keiki a kou haku? I aku la o Ziba i ke alii, Aia no e noho la ma Ierusalema: no ka mea, i aku la ia, I keia la e hoihoi mai ana ka ohana a Iseraela i ke aupuni o ko'u kupunakane no'u.
4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.
Alaila, i mai la ke alii ia Ziba, Aia hoi, nou no na mea a pau i pili no Mepiboseta. I aku la o Ziba, Ke noi haahaa aku nei au ia oe, i loaa ia'u ke aloha imua o kou maka, e kuu haku, e ke alii e.
5 А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.
A hiki aku la o Davida ke alii i Bahurima, Aia hoi, puka mai la iwaho kekahi kanaka no ka ohana a Saula, o Simei kona inoa, o ke keiki a Gera; hele mai la ia iwaho, a kuamuamu mai la i kona hele ana mai.
6 И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.
Nou aku la ia i na pohaku ia Davida, a i na kauwa a ke alii a Davida: ma kona akau a ma kona hema ka poe kanaka a pau, a me ka poe koa a pau.
7 И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!
Penei ka Simei i olelo ai i kana kuamuamu ana, E puka oe iwaho, e puka oe iwaho, e ke kanaka koko, ke kanaka Beliala.
8 Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.
Ua hoopai mai o Iehova maluna iho ou i ke koko a pau o ka ohana a Saula, nona kou wahi i nohoalii ai: a na haawi aku o Iehova i ke aapuni iloko o ka lima o Abesaloma o kau keiki: aia hoi oe maloko o kou kolohe, no ka mea, he kanaka koko oe.
9 Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.
Alaila, i aku la o Abisai ke keiki a Zeruia i ke alii, No ke aha la e kuamuamu mai ai keia ilio make i kuu haku i ke alii? E hele aku paha wau i o, a e oki ae i kona poo.
10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?
I mai la ke alii, Heaha ka'u ia olua, e na keiki a Zeruia? E kuamuamu mai no oia pela; no ka mea, ua olelo mai no o Iehova ia ia, e kuamuamu ia Davida. Owai hoi ke olelo aku, No ke aha la oe i hana'i pela?
11 Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.
I aku la o Davida ia Abisai a me kana poe kauwa a pau, Aia hoi ka'u keiki, ka mea i puka ae mailoko aku o'u, ua imi mai kela i kuu ola: e oiaio no hoi keia mamo a Beniamina. E waiho pela, e aho oia ke kuamuamu mai; no ka mea, ua olelo mai o Iehova ia ia.
12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.
Malia paha e nana mai o Iehova i kuu ehaeha, a e hoomaikai paha o Iehova ia'u no kana kuamuamu ana mai i keia la.
13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.
A i ka hele ana o Davida a me na kanaka ona ma ke ala, hele aku la hoi o Simei ma ka aoao o ka puu e ku pono ana ia ia; a i kona hele ana, kuamuamu mai la ia, nou mai la i na pohaku ia ia, a hoolei mai la hoi i ka lepo.
14 И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.
Maluhiluhi iho la ke alii a me ka poe kanaka a pau me ia, a hoomaha iho la ilaila.
15 Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.
Hele mai la o Abesaloma a me na kanaka a pau o ka Iseraela i Ierusalema, a o Ahitopela kekahi me ia.
16 И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!
A hiki aku la hoi o Husai no Areki, ka hoalauna o Davida io Abesaloma la, i aku la o Husai ia Abesaloma, E ola ke alii, e ola ke alii.
17 А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
I mai la o Abesaloma ia Husai, Oia anei kou aloha i kou hoalauna? Heaha hoi kau i hele ole aku ai me kou hoalauna?
18 И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
I aku la o Husai ia Abesaloma, Aole, o ka mea a Iehova, a o keia poe kanaka, a o na kanaka o ka Iseraela a pau e koho ai, nona no wau, a e noho pu au me ia.
19 При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.
Nawai la hoi au e hookauwa aku ai, ke ole ma ke alo o kana keiki? Me au i hookauwa aku ai ma ke alo o kou makuakane, pela hoi au e hookauwa aku ai ma Kou alo.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.
Alaila, i mai la o Abesaloma ia Ahitopela, E kukakuka oukou i ka mea a kakou e hana aku ai.
21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.
I aku la o Ahitopela ia Abesaloma, E komo aku oe iloko i na haiawahine a kou makuakane, ana i waiho ai e kiai i ka hale; a e lohe ka Iseraela a pau e hoowahawahaia oe e kou makuakane, alaila e ikaika ai na lima o ka poe a pau me oe.
22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.
Nolaila, kukulu lakou i haleole no Abesaloma maluna o ka hale; a komo aku la o Abesaloma maloko i na haiawahine a kona makuakane, imua o ka Iseraela a pau.
23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.
A o ka oleloao a Ahitopela i olelo aku ai ia mau la, ua like ia me ka ke Akua olelo a ke kanaka i ninau aku ai: pela no ka oleloao a pau a Ahitopela ia Davida a me Abesaloma.