< 2 Царе 16 >

1 И когато Давид беше преминал малко върха на хълма, ето, Мемфивостеевият слуга Сива го срещна с два оседлани осела, на които имаше двеста хляба, сто грозда сухо грозде, сто низаници летни овощия и мех вино.
David loe mae nui hoi angthla kue ahmuen ah caeh naah, khenah, Mephiboseth ih tamna Ziba mah anih to zing; laa hrang pongah phawh ih takaw kae cumvai hnetto, misurthaih kazaek cumvaito, thaiduet thaih kazaek cumvaito hoi misurtui pailang maeto a sinh.
2 И царят каза на Сива: Защо носиш това? А Сива рече: Ослите са, за да язди царското семейство, а хлябовете и летните овощия, за да ги ядат момците, а виното, за да пият ония, които изнемощеят в пустинята.
Siangpahrang mah Ziba khaeah, Tih hanah hae hmuennawk hae na sin loe? tiah a dueng. Ziba mah, Laa hrangnawk loe siangpahrang imthung takoh kaminawk mah angthueng han ih, takaw hoi misurthaih kazaeknawk loe thendoengnawk mah caak han ih, misurtui loe angpho naah praezaek ah naek han ih kang sinh, tiah a naa.
3 Тогава рече царят: А где е синът на господаря ти? И Сива каза на царя: Ето, остава в Ерусалим, защото рече: Днес Израилевият дом ще ми възвърне бащиното ми царство.
To naah siangpahrang mah, Na angraeng capa loe naa ah maw oh? tiah a naa. Ziba mah siangpahrang khaeah, Khenah, vaihniah Israel imthung takoh mah, kampa ukhaih prae na paek o let tih, tiah a poek pongah, Jerusalem ah oh, tiah a naa.
4 И царят каза на Сива: Ето, твой е целият Мемфивостеев имот. И рече Сива: Кланям ти се; нека придобия твоето благоволение, господарю мой царю.
To naah siangpahrang mah Ziba khaeah, Mephiboseth ih hmuennawk boih loe nang ih hmuen ah oh boeh, tiah a naa. Ziba mah, Aw ka angraeng, siangpahrang, poek pahnaemhaih hoi na hmaa ah mikcuk naakrak ah ka oh han hmang, tiah a naa.
5 А когато царят Давид стигна у Ваурим, ето, излезе от там човек от семейството на Сауловия дом на име Семей, Гираев син; и като излезе, вървеше и кълнеше.
David siangpahrang loe Bahurim vangpui ah caeh naah, Saul imthung takoh kami ah kaom, Gera capa Shimei loe angzoh moe, anih to padaeng.
6 И хвърляше камъни върху Давида и върху всичките слуги на цар Давида; а всичките люде и всичките силни мъже бяха отдясно му и от ляво му.
Anih mah David hoi a tamnanawk boih, anih ih banqoi bantang bangah kaom, kaminawk hoi thacak misatuh kaminawk boih to thlung hoiah vah.
7 И Семей като кълнеше говореше така: Излез, излез, мъжо кръвниче и мъжо злосторниче!
Anih mah padaeng naah Shimei mah, Tacawt ah, tacawt ah; nang athii palong koeh kami, kami kasae!
8 Господ докара върху тебе всичката кръв на дома на Саула, вместо когото ти се възцари, и Господ предаде царството в ръката на сина ти Авесалома; и ето те в нещастието ти, защото си кръвник.
Saul ih prae to na lomh moe, anih zuengah siangpahrang ah na oh; anih imthung takoh kaminawk na humhaih athii to Angraeng mah na lu nuiah kraksak let boeh; Angraeng mah na ukhaih prae to na capa Absalom ban ah paek boeh; nang loe athii palong koeh kami ah na oh pongah, na zaehaih na nuiah krak boeh, tiah a naa.
9 Тогава Ависей Саруиният син каза на царя: Защо да кълне това мъртво куче господаря ми царя? позволи ми, моля, да мина насреща и да му отсека главата.
To naah Zeruiah capa Abishai mah siangpahrang khaeah, Tipongah hae ui qok mah ka angraeng siangpahrang to padaeng loe? Ka caeh moe, a lu ka takroek han, tiah a naa.
10 А царят рече: Какво общо има между мене и вас, Саруини синове? Когато кълне, и когато Господ му е казал: Прокълни Давида, който ще му рече: Защо правиш така?
Toe siangpahrang mah, Nang Zeruiah capanawk, nangcae hoi kai asaenghaih timaw oh? Anih mah padaeng nasoe; Angraeng mah, David padaeng han thui pae nahaeloe, timaw thui thai tih. Tipongah hae tiah na oh loe? tiah a naa.
11 Давид още каза на Ависея и на всичките си слуги: Ето, син ми който е излязъл из чреслата ми, търси живота ми, а колко повече сега тоя вениаминец! Остави го нека кълне, защото Господ му е заповядал.
David mah Abishai hoi a tamnanawk boih khaeah, Khenah, kaimah ih athii ngan thung hoi tacawt ka capa mah mataeng doeh ka hinghaih lak hanah pakrong boeh, hae ih Benjamin acaeng mah cae loe kawkrukmaw pakrong tih? Om o taak duem ah; Angraeng mah thuih pae boeh pongah, na padaeng nasoe.
12 Може би Господ ще погледне онеправданието ми, и Господ ще ми въздаде добро вместо неговото проклинане днес.
Angraeng mah patang ka khanghaih to hnu ueloe, vaihniah ang padaeng zuengah kahoih hmuen na paek let tih, tiah a naa.
13 И така, Давид и мъжете му вървяха по пътя; а Семей вървеше край хълма срещу него и кълнеше като вървеше, хвърляше камъни върху него, и хвърляше прах.
To pongah David hoi angmah ih kaminawk to caeh o poe; Shimei loe mae taeng ih kalah loklam bangah caeh, lamcaeh noeh noeh, anih to padaeng noeh noeh moe, maiphu hoiah anih to haeh.
14 И царят и всичките люде що бяха с него пристигнаха уморени, та си починаха там.
David hoi anih ih kaminawk boih loe angpho o boeh pongah, to ahmuen phak naah anghak o.
15 Между това, Авесалом и всичките люде, сиреч, Израилевите мъже дойдоха в Ерусалим; и Ахитофел с него.
To nathuem ah, Absalom hoi Israel kaminawk boih, Jerusalem ah angzoh o; Ahithophel doeh athum toeng.
16 И когато архиецът Хусей, Давидовият приятел дойде при Авесалома, Хусей каза на Авесалома: Да живее царят! Да живее царят!
To naah David ih ampui, Ark acaeng Hushai loe Absalom khaeah caeh moe, siangpahrang hinglung sawk nasoe, siangpahrang hinglung sawk nasoe, tiah a naa.
17 А Авесалом каза на Хусая: Това ли е благостта ти към приятеля ти? защо не отиде с приятеля си?
Absalom mah Hushai to lokdueng, Hae hae nampui khaeah amlunghaih amtuengsak ih lok maw? Tipongah nampui khaeah na caeh ai loe? tiah a naa.
18 И Хусей каза на Авесалома: Не, но когато Господ и тия люде и всичките Израилеви мъже избраха, негов ще бъда и с него ще остана.
Hushai mah Absalom khaeah, To tih na ai ni; kai loe Angraeng mah maw, kaminawk boih hoi Israel kaminawk boih mah maw, qoih ih kami khaeah ka oh han; anih khaeah ni ka oh poe han.
19 При това кому ще бъде служенето ми? не ли на сина на приятеля ми? Когато съм служил пред баща ти, така ще бъда и пред тебе.
Kai loe mi ih tok maw ka sak han? A capa ih tok to ka sah mak ai maw? Ampa ih tok ka sak pae baktih toengah, na tok doeh ka sak han, tiah a naa.
20 Тогава Авесалом каза на Ахитофела: Дайте си съвета какво да правим.
Absalom mah Ahithophel khaeah, Timaw a sak o han, tiah poekhaih na paek ah, tiah a naa.
21 И Ахитофел каза на Авесалома: Влез при бащините си наложници, които е оставил да пазят къщата; и като чуе целият Израил, че си станал омразен на баща си, ще се усилат ръцете на всичките, които са с тебе.
Ahithophel mah, Siangpahrang im khetzawn hanah nampa mah caeh taak ih, a zulanawk to iip haih ah; hae tiah na sak nahaeloe Israel kaminawk boih mah nampa to panuet thok ah na sak boeh, tiah thaih o ueloe, na taengah kaom kaminawk boih thacak o tih, tiah a naa.
22 Поставиха, прочее, шатъра за Авесалома върху къщния покрив; и Авесалом влезе при бащините си наложници пред целия Израил.
To pongah Absalom hanah imphu ah impoem tetta sak pae o moe, Israel kaminawk boih ih mikhnukah Absalom mah ampa ih zulanawk to iih haih.
23 А в онова време съветът, който даваше Ахитофела, бе считан като че ли някой бе търсил съвет от слово на Бога; такъв се считаше всеки Ахитофелов съвет и от Давида и от Авесалома.
To nathuem ah Ahithophel mah paek ih poekhaih loe, Sithaw khaeah dueng moe, hnuk ih lok baktiah oh; David hoi Absalom mah doeh anih mah paek ih poekhaih to Sithaw mah paek ih lok baktiah poek hoi.

< 2 Царе 16 >