2 Царе 15
1 След това Авесалом си приготви колесници и коне и петдесет мъже, които да тичат пред него.
Bangʼ kinde moko, Abisalom nongʼiewo gari gi farese kendo ne en gi ji piero abich mane ringo e nyime.
2 И Авесалом ставаше рано, та стоеше край пътя до портата; и когато някой имаше дело, за което трябваше да дойде пред царя за съдба, тогава Авесалом го викаше и думаше: От кой си град? А той казваше: Слугата ти е от еди-кое Израилево племе.
Ne ochiewo gokinyi kendo nochungʼ e bath yo mochiko dhoranga dala maduongʼ. E kinde duto mane ngʼato angʼata obiro man-gi wach modwaro mondo ruoth ongʼadnee rieko, Abisalom ne luonge kapenje niya, “Ia e dala mane?” To nodwoke niya, “Jatichni oa e achiel kuom dhout Israel.”
3 И Авесалом му казваше: Виж, твоята работа е добра и права; но от страна на царя няма кой да те слуша.
Eka Abisalom ne odwoke niya, “Aneno ni wecheni beyo kendo gin adier; to makmana ni onge ngʼat ma ruoth oseketo mondo owinjne weche makamagi.”
4 Авесалом още казваше: Да бях само поставен съдия на тая страна, за да идва при мене всеки, който име спор или дело, та да го оправдавам!
Kendo Abisalom nomedo wacho niya, “Ka dine yiera mondo abed jangʼad bura e piny, to ngʼato angʼata man-gi ywak kata wach moro, nyalo biro ira kendo anyalo neno ni ongʼadne bura mowinjore.”
5 И когато някой се приближаваше да му се поклони, той простираше ръка та го хващаше и го целуваше.
Bende e kinde ma ngʼato angʼata nobiro ire mondo okulre e nyime, Abisalom ne mako lwet ngʼatno kendo nyodhe.
6 Така постъпваше Авесалом с всеки израилтянин, който дохождаше при царя за съд; и по тоя начин Авесалом подмамваше сърцата на Израилевите мъже.
Abisalom notimo kama ni jo-Israel duto mane biro ir ruoth mondo ongʼadnigi bura, kendo noywayogo chuny jo-Israel.
7 И като се свършиха четири години, Авесалом каза на царя: Да отида, моля, в Хеврон, за да изпълня обрека, който направих Господу;
Bangʼ ka higni angʼwen noserumo, Abisalom nowachone ruoth niya, “Yiena mondo adhi Hebron kendo achop singruok moro mane atimo gi Jehova Nyasaye.
8 защото слугата ти направи обрек, когато живееше в Гесур у Сирия, и казах: Ако наистина ме върне Господ в Ерусалим, тогава ще послужа Господу.
Kane jatichni odak Geshur e piny Aram, ne asingora kama: ‘Ka Jehova Nyasaye noduoga Jerusalem, to anadhi alam Jehova Nyasaye Hebron.’”
9 И царят му каза: Иди с мир. И така, той стана та отиде в Хеврон.
Ruoth nowachone niya, “Dhi gi kwe.” Omiyo nodhi Hebron.
10 А Авесалом разпрати шпиони по всичките Израилеви племена да казват: Щом чуете тръбния звук, кажете: Авесалом се възцари в Хеврон.
Eka Abisalom nooro joote lingʼ-lingʼ e dhout Israel duto kowacho niya, “E sa moro amora ma unuwinj ka turumbete oywak, to wachuru ni, ‘Ruodh Hebron, en Abisalom.’”
11 А с Авесалома отидоха от Ерусалим двеста мъже, поканени, които отидоха простодушно, без да знаят нищо.
Ji mia ariyo moa Jerusalem nobiro kod Abisalom. Ne oluong-gi kaka welo mi gidhi gichuny maler ka ok gingʼeyo gimoro amora madhi nyime.
12 После, докато принасяше жертвите, Авесалом покани Давидовия съветник, гилонеца Ахитофел, от града му Гило. И заговорът бе силен, понеже людете постоянно се умножаваха около Авесалома.
Kane Abisalom timo misengini, nooro joote mondo oom Ahithofel ma ja-Gilon, jangʼad rieko ni Daudi mondo obi koa Gilo, ma dalagi. Omiyo tim mar ngʼanyo nomedo bedo gi teko, kendo ji mane luwo bangʼ Abisalom nosiko ka medore.
13 Тогава дойде вестител при Давида и каза: Сърцата на Израилевите мъже се обърнаха към Авесалома.
Jaote nobiro mowachone Daudi niya, “Chuny jo-Israel nigi Abisalom.”
14 А Давид каза на всичките си слуги, които бяха с него в Ерусалим: Станете да бягаме, иначе никой от нас не ще може да се опази от Авесалома; побързайте да отидем, да не би да ни застигне скоро, та да докара зло върху нас, и порази града с острото на ножа.
Eka Daudi nowachone jodonge duto mane ni kode Jerusalem niya, “Biuru! Nyaka to waring waa ka, ka ok kamano onge ngʼato kuomwa mabiro tony e lwet Abisalom. Nyaka wawuog mapiyo, nono to enobi mapiyo mojukwa mi otiekwa kendo oneg ji e dala maduongʼ gi ligangla.”
15 И царските слуги рекоха на царя: Ето, слугите ти са готови да вършат все що избере господарят ни царят.
Jodong ruoth nodwoke niya, “Jotiji to oikore mar timo gimoro amora ma ruodhwa ma en ruoth oyiero.”
16 И тъй, царят излезе, и целият му дом подир него. А царят остави десетте жени, наложници, да пазят къщата.
Ruoth nowuok kaachiel gi joode duto makmana monde mamoko apar ema ne oweyo karito dala ruoth.
17 Царят, прочее, излезе, и всичките люде подир него, и спряха се на едно далечно място.
Omiyo ruoth nowuok kaachiel gi ji duto kaluwo bangʼe, negidhi ma gichungʼ matin kamoro mochwalore.
18 И всичките му слуги вървяха близо до него; а всичките херетци, всичките фелетци и всичките гетци, шестстотин мъже, които бяха го последвали от Гет, вървяха пред царя.
Joge duto nowuotho mokadho ka gin kaachiel gi jo-Kereth duto kod jo-Peleth; to gi jo-Giti duto mia auchiel mane obiro kode koa Gath bende ne wuotho e nyim ruoth.
19 Тогава царят каза на гетеца Итай: Защо идеш и ти с нас? върни се и остани с церя, защото си чужденец и преселен от мястото си.
Ruoth nowachone Itai ja-Giti niya, “Angʼo momiyo idhi kodwa? Dogi mondo ibed gi Ruoth Abisalom. In ngʼama wendo, moringo koa e pinygi.
20 Ти вчера дойде; и днес да те направя ли да се скиташ с нас? Ето, аз ще ида където мога; ти се върни, заведи още и братята си; милост и вярност да бъдат с тебе!
Yande eka ibiro ka. To koro tinendeni ere kaka diwuoth kodwa kamoro amora, to an akia kuma adhiye? Dogi mondo ikaw jothuru idhigo. Mad ngʼwono gi adieri bed kodi.”
21 А Итай в отговор рече на царя: Заклевам се в живота на Господа и в живота на господаря ми царя, гдето и да бъде смърт, било за живот, непременно там ще бъде и слугата ти.
To Itai nodwoko ruoth niya, “Akwongʼora gi nying Jehova Nyasaye mangima kendo akwongʼora ni ruodha ma en ruoth ni kamoro amora ma ruodha ma en ruoth nobedie, bed ni en kar ngima kata kar tho, to kanyo bende ema jatichni nobedie.”
22 Тогава Давид каза на Итая: Иди та премини. И тъй, премина гетецът Итай, и всичките мъже, и всичките деца що бяха с него.
Daudi nowachone Itai niya, “Wuoth wadhi.” Omiyo Itai ja-Giti nowuotho gi joge duto gi joutegi mane ni kode.
23 А цялата местност плачеше със силен глас като преминаваха всичките люде; а царят премина потока Кедрон, и всичките люде преминаха през пътя за пустинята.
Ji duto mane ni kama gikadhoe noywak matek ka jogo duto kadho. Ruoth bende ne ongʼado Holo mar Kidron kendo ji duto nowuotho kochomo yo thim.
24 А ето дойде и Садок и с него всичките левити, който носеха ковчега за плочите на Божия завет; и сложиха Божия ковчег (при който се качи Авиатар) догде всичките люде излязоха от града.
Zadok bende ne ni kanyo to gi jo-Lawi duto mane ni kode notingʼo Sandug Muma mar singruok mar Nyasaye. Negiketo Sandug Muma mar singruok mar Nyasaye piny, eka Abiathar nochiwo misengini nyaka ji duto notieko wuok e dala maduongʼ.
25 Тогава царят каза на Садока: Върни Божия ковчег в града; ако придобия благоволението на Господа, Той ще ме възвърне за да видя Него и обиталището Му;
Eka ruoth nowachone Zadok niya, “Dwok Sandug Muma mar Nyasaye e dala maduongʼ. Ka Jehova Nyasaye okecha, to enoduoga ka kendo enomi ane Sandug Muma kod kar dak Nyasaye kendo.
26 но ако рече така: Нямам благоволение в тебе, - ето ме, нека ме стори каквото Му се вижда за добро.
To kowacho ni, ‘Ok amor kodi,’ to aikora; we mondo otim gima oneno ni berne.”
27 Царят още каза на свещеника Садока: Ти, гледаче, върни се в града с мир; и с вас нека се върнат и двамата ви сина: твоят син Ахимаас, и Авиатаровият син Ионатан.
Ruoth nomedo wacho ni Zadok jadolo niya, “Donge in janen? Dogi dala gi kwe, gi wuodi ma Ahimaz gi Jonathan wuod Abiathar. In kod Abiathar kawuru yawuotu ariyo udhigo.
28 Вижте, аз ще се бавя при бродовете в пустинята, докато дойде дума от вас да ми извести какво да направя.
Abiro rito kama iyoroe aora e thim nyaka ayud wach moa iri kinyisago gima dhi nyime.
29 И тъй, Садок и Авиатар върнаха Божия ковчег в Ерусалим, и там останаха.
Omiyo Zadok gi Abiathar nodwoko Sandug Muma mar Nyasaye Jerusalem ma gibet kanyo.”
30 А Давид се възкачваше по нагорнището на маслинения хълм и плачеше, като се изкачваше, с покрита глава и вървейки бос; и всичките люде що бяха с него покриваха всеки главата си, и плачеха като се изкачваха.
To Daudi nomedo wuotho ka twenyo got mar Zeituni kowuotho gi tiende nono, koumo wiye kendo oywak. Ji duto mane ni kode bende noumo wigi, to gin bende ne giywak ka gitwenyo got.
31 И известиха на Давида, казвайки: Ахитофел е между заговорниците с Авесалома. И рече Давид: Господи, моля Ти се, осуети съвета на Ахитофела.
Nonwangʼo ka Daudi osenyisi niya, “Ahithofel en achiel kuom jo-andhoga mane oriwore gi Abisalom.” Omiyo Daudi nolemo niya, “Yaye Jehova Nyasaye, lok ngʼado rieko mar Ahithofel obed fuwo.”
32 И когато стигна Давид на върха на хълма, гдето ставаше богопоклонение, ето архиецът Хусей го посрещна с дрехата си раздрана и с пръст на главата си.
Kane Daudi ochopo ewi got kuma ji ne lamoe Nyasaye chon, Hushai ja-Arki ne ni kanyo mondo orom kode, lawe ne oyiech kendo buru ne ni e wiye.
33 И Давид му каза: Ако дойдеш с мене, ще ми бъдеш товар;
Daudi nowachone niya, “Kidhi koda to idhi bedona tingʼ mapek.
34 но ако се върнеш в града и речеш на Авесалома: Царю, ще ти бъда слуга; както бях слуга на баща ти до сега, така ще бъда слуга на тебе, - тогава можеш да осуетиш за мене съвета на Ахитофела.
To kidok e dala maduongʼ miwachone Abisalom ni, ‘Abiro bedo jatiji, yaye ruoth; nikech ne an jatij wuonu ndalo mokadho, to sani koro abiro bedo jatiji,’ to kitimo ma to inyalo konya ketho ngʼado rieko mar Ahithofel.
35 Не са ли там с тебе свещениците Садок и Авиатар? всичко, прочее, каквото би чул от царския дом, съобщи на свещениците Садока и Авиатара;
Donge jodolo ma gin Zadok gi Abiathar jodhi bedo kodi kuno? Wachnegi gimoro amora miwinjo e dala ruoth.
36 ето, там с тях са двамата ум сина, Ахимаас Садоков и Ионатан Авиатаров; чрез тях ми съобщавайте всичко, каквото чуете.
Yawuotgi ariyo ma gin Ahimaz wuod Zadok gi Jonathan wuod Abiathar bende ni kanyo kodgi. Orgi ira gi gimoro amora miwinjo.”
37 И така, Давидовият приятел Хусей, влезе в града; също и Авесалом влезе в Ерусалим.
Omiyo osiep Daudi ma Hushai nochopo Jerusalem e sa mane Abisalom donjoe e dala maduongʼ.
