2 Царе 13

1 След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

Hagi ana knafina Deviti nemofo Apsalomuna nesaro Tamari'a hentofa mofa mani'ne. Hagi Deviti nemofo Amnoni'a ana mofakura tusiza huno kenunu hunte'ne.

2 А Амнон до толкоз се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

Hianagi Tamari'a vene omase mofa mani'negeno, Amnoni'a ana mofate'ma erava'o huno mago'azama hunte kankura hakeno eri forera osu'ne. Ana higeno ana zamo'a kri ami'ne.

3 Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

Hagi magora Amnoni nefu'a mani'neana agi'a Jonadabukino, agra knare antahi'zane ne' mani'ne. Hagi ana nera Deviti nefu Simea nemofo'e.

4 И рече на Амнона: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

Hagi mago zupa Jonadabu'a Amnonina asamino, Kagra kini ne'mofo nemofoga maka nanterana kri kavukava nehanana, na'a hu'nefi nasamio? Higeno Amnoni'a asamino, Nagri nenafu Apsalomu nesaro Tamarinku nave'nesige'na anara nehue.

5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато доде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

Hagi Jonadabu'a Amnonina asamino, Kagra vunka tafete kri vahe kna hunka umase'negeno negafa'ma kageku'ma esigenka amanage hunka asamio, nagri nensaro Tamari asamigeno ne'zana erino eme namino. Hagi negenugeno emani'neno ne'zana retro hunaminke'na, azama'afintira naneno hunka hugahane.

6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

Anage hutegeno Amnoni'a kri vahekna huno umase'negeno nefa Deviti'ma kenaku efregeno Amnoni'a asamino, Muse hugantoanki nensarona Tamarina asamigeno ne'zana negane'na eme krenke'na azama'afintira na'neno.

7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

Higeno Deviti'a Tamarina eme hunteno, Vunka negasaro Amnoni'a kri erino mase'neanki, ne'zana noma'afi ome kremio.

8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

Higeno Tamari'a nesaro nonte'ma vuno ome keana Amnoni'a tafe'are kri erino mase'ne. Hagi Tamari'a mago'a flaua erino heruno negregeno, Amnoni'a mase'nefintira ke'ne.

9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всичките излязоха от него.

Hagi ana ne'zama kreno erino zuompafima eme nemiana navresrahie huno nehuno, miko vahera huzmanteno, Amafintira atreta viho. Huno hige'za miko vahe'mo'za atirami'za vu'naze.

10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

Anante Amnoni'a Tamarina asamino, Ana ne'zana nemasofinka efrenka kazampinti eme namige'na na'neno, higeno Tamari'a anama retro hu'nea ne'zana erino nemasefinka vu'ne.

11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

Hagi ana ne'zama erino eme nemigeno'a, Amnonia azeri anunekino, Nensaroga nagrane mase'nanegu nehue.

12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

Hianagi Tamari'a huno, nensaroga nazeri havizana osuo. E'inahu zana Israeli vahe agu'afina osuo. Kagra haviza huno neginagi hu'nea avu'ava zana osuo.

13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

Hagi kagra e'ina hu'zama hanankeno'a nagaze hanige'na, vahe zamavufina vano osugahue. Hagi Israeli agu'afina kagra neginagi vahera zamagaterenka, kefo vahe manigahane. E'ina hu'negu muse hugantoanki kini ne' asamigeno, hugnarere hugante'na nagrira ara erigahane.

14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

Higeno Amnoni'a ana ke'a ontahi hanavetino Tamari'na, avazu huno havi avu'ava hunte'ne.

15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с който я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

Anama hutegeno Amnonina ame huno Tamarima avesinte'nea zamo'a fanane higeno, Tamarina tusiza huno avesra hunenteno, otinka amafintira vuo, huno Tamarina hunte'ne.

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

Higeno Tamari'a kenona huno, Nagri'ma amafinti'ma vuoma hunkama humanantana zamo'a, ko'ma hu'nante'nana hazenke zana agaterenka tusi'a hazenke hugahane. Hianagi Amnoni'a ke'a ontahi'ne.

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

Hagi avate eri'za vahe asamino, Ama ara amafintira avreta atineramita kafana erigiho.

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

Higeno ana eri'za vahe'amo'a fegu'a avre netreno, kahana erigi'ne. Hagi kini vahe'mofo mofa'nemo'zama za'za kukenama antani'nage'za vahe'mo'za nezmage'za venema omase mofa'ne hu'za nehaza za'za kukena Tamari'a antanineno, Amnoni nontega vu'neankino,

19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

Tamari'a ana za'za kukena'a tagoto tagatu nehuno tanefa kateno nefreno, asenirera azana refiteno zavira neteno vu'ne.

20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

Hagi Absalomu'a nesaro Tamarima negeno antahigeno, Negasaro Amnoni'a nankna huno amanahu havi avu'ava zana hugante. Hianagi agra negasaroki anazana mago vahera osaminka atrenka manio. Hagi Tamari'a Apsalomu nompi mani'neanagi, asunku zampi mani'ne.

21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

Hagi ana mika zamofo nanekema kini ne' Deviti'ma nentahino'a, tusi'a arimpa ahe'ne.

22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

Hagi Absalomu'a Amnonina magokea huomi'ne. Na'ankure nesarona azeri haviza hu'negu tusiza huno antahi haviza hunenteno anara hu'ne.

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

Hagi Tare kafu evutege'za Absalomu eri'za vahe'mo'za sipisipi azoka harenaku Balhasori kumara Efraemi kuma tava'onte me'nere vu'naze. Hagi Absalomu'a kini ne'mofo mofavre zaga kehige'za utru hu'naze.

24 Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

Hagi Absalomu'a kini ne' Devitinte vuno anage hu'ne, Sipisipi afu'mofo azokama hare eri'za vahe'nimo'za sipisipi azoka nehare'za menina ne'zana kre'za nene'za musenkase nehazanki, knare kini ne'moka eri'za vahekanena anante esanketa musenkasea hugahuno?

25 А царят каза на Авесалома: Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но царят отказа да иде, а го благослови.

Hianagi kini nemo'a ke'nona huno, Mofavrenimoka tagra ovugahune. Na'ankure tagrama vanunkenka kagra ne'zama krerante zankura rankna erigahane. Hagi anagema higeno'a, Absalomu'a inene hu'neanagi, kini ne'mo'a maka'mota ovugahune nehuno, Absalomuna asomu ke hunte'ne.

26 Тогава рече Авесалом; Ако не, то нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

Anante Absalomu'a kini nera antahigeno, Muse hugantoanki kagrama ovanunka, nenfu Amnonina huntegeno nagrane vino? Higeno kini ne'mo kenona huno, Na'ante Amnonina huntanenkeno kagranena vugahie? huno hu'neanagi,

27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

Absalomu'ma inene huno kema hiazanku kini ne'mo'a huzmantege'za, Amnoni'ene mika kini ne'mofo mofavremo'za agrane vu'naze.

28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

Hianagi Absalomu'a eri'za vahe'a zamasamino, Amnoni'ma waini tima neno neginagima hanigeta ahe friho. Hagi Amnonima ahe fri zankura korora osiho. Nagra ahe friho hu'na huramantoanki, ahe friho.

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

Higeno Absalomu eri'za vahe'mo'za Absalomu'ma hu'nea kante ante'za, Amnonina ahe fri'naze. Hagi kini ne'mofona maka mofavre'amo'za anazama nege'za, miulie nehaza donkizami'a eri'za panani hu'za fre'naze.

30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

Hagi ana mofavre'mo'za zahufa kantega neage'za, mago'a vahe'mo'za kini nera eme asamiza, Absalomu'a kini ne'moka mofavre zaga maka zamahe vagare'ne.

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

Hagi anankema nentahino'a, kini ne'mo'a otino kukena'a tagato tagatu nehuno mopafi maseno krafa hu'ne. Hagi mika eri'za vahe'mo'zanena kukenazamia tagato nehu'za krafa hu'naze.

32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

Hianagi Deviti nefu Simea nemofo Jonadabu'a Devitina eme asamino, ranimoka antahintahi hakarea osuo, ana miko mofavre zaga ozamahe'neanki Amnoninke ahe'ne. Hagi ama anazama fore hu'neana Amnonima nesaroma Tamarima havi avu'ava'ma hunte'nea zante Absalomu'a anara hu'ne.

33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

E'ina hu'negu kini ne' ranimoka, ana kegura antahintahi hakarea osuo. Amnoni agrake fri'ne.

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

Hagi anama nehuno'a Absalomu'a atreno fre'ne. Hagi avuma anteno kuma kegava nehia sondia vahe'mo'ma keana Horonaimia zage fre kaziga agonafinti rama'a vahe e'naze.

35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

Ana hazageno Jonadabu'a kini nera asamino, Ko nagrama huankante kini ne'moka mofavre zagamo'za neaze.

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

Hagi kema huvaganeregeno'a kini ne'mofo mofavre'zagamo'za anante ehanati'za tusi zavi atage'za, kini ne'ene mika eri'za vahe'mo'za zavi ate vagare'naze.

37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмая Амиудовия син; а Давид жалееше за сина си всеки ден.

Hagi Deviti'a nemofo Amnoninkura rama'a knafi zavira ate'ne. Hagi Absalomu'a freno negeho Talmaintega vu'ne. Hagi Talmaia Amihudi nemofokino Gesuri kumate kini ne' mani'ne.

38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

Hagi Absalomu'a freno 3'a kafu Gesuri kumatera umani'ne.

39 И душата на цар Давида излезе и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

Ana'ma higeno'a Deviti'a Amnoninku'ma asunku hu'nea zana atreno ete Absalomunku asunkura hu'ne.