2 Царе 13

1 След това, Амнон Давидовият син, залюби сестрата, която имаше Авесалом, Давидовият син, - една хубавица на име Тамар.

And it came to pass after this, that Absalom the son of David had a fair sister, whose name was Tamar; and Amnon the son of David loved her.

2 А Амнон до толкоз се измъчваше, щото се разболя поради сестра си Тамар; защото беше девица, и на Амнона се виждаше твърде мъчно да стори нещо с нея.

And Amnon was so vexed, that he fell sick for his sister Tamar; for she was a virgin; and Amnon thought it hard for him to do anything to her.

3 Но Амнон имаше един приятел на име Ионадав, син на Давидовия брат Сама: а Ионадав беше много хитър човек.

But Amnon had a friend, whose name was Jonadab, the son of Shimeah David’s brother: and Jonadab was a very subtle man.

4 И рече на Амнона: Защо ти, сине на царя, слабееш толкоз от ден на ден? не щеш ли ми яви причината? И Амнон му каза: Обичам Тамар сестрата на брата ми Авесалома.

And he said to him, Why are you, being the king’s son, lean from day to day? will you not tell me? And Amnon said to him, I love Tamar, my brother Absalom’s sister.

5 А Ионадав му рече: Легни на леглото си, та се престори на болен; и когато доде баща ти да те види, кажи му: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека ми даде хляб да ям, и нека сготви ястието пред мене за да видя, и да ям от ръката й.

And Jonadab said to him, Lay you down on your bed, and make yourself sick: and when your father comes to see you, say to him, I pray you, let my sister Tamar come, and give me meat, and dress the meat in my sight, that I may see it, and eat it at her hand.

6 И тъй, Амнон легна та се престори на болен, и като дойде царят да го види, Амнон каза на царя: Нека дойде, моля, сестра ми Тамар, и нека направи пред мене две мекици, за да ям от ръката й.

So Amnon lay down, and made himself sick: and when the king was come to see him, Amnon said to the king, I pray you, let Tamar my sister come, and make me a couple of cakes in my sight, that I may eat at her hand.

7 И Давид прати у дома да кажат на Тамар: Иди сега в къщата на брата си Амнон та му сготви ястие.

Then David sent home to Tamar, saying, Go now to your brother Amnon’s house, and dress him meat.

8 И Тамар отиде в къщата на брата си Амнон, който беше легнал; и като взе та замеси тесто и направи мекици пред него, изпържи мекиците.

So Tamar went to her brother Amnon’s house; and he was laid down. And she took flour, and kneaded it, and made cakes in his sight, and did bake the cakes.

9 Сетне взе тавата и ги изсипа пред него; но той отказа да яде. И рече Амнон: Изведете вън всичките човеци, що са при мене. И всичките излязоха от него.

And she took a pan, and poured them out before him; but he refused to eat. And Amnon said, Have out all men from me. And they went out every man from him.

10 Тогава Амнон каза на Тамар: Донеси ястието в спалнята, за да ям от ръката ти. И тъй, Тамар взе мекиците, които бе направила, та ги донесе в спалнята при брата си Амнона.

And Amnon said to Tamar, Bring the meat into the chamber, that I may eat of your hand. And Tamar took the cakes which she had made, and brought them into the chamber to Amnon her brother.

11 А като ги донесе близо при него за да яде, той я хвана и рече й: Ела, легни с мене, сестро моя.

And when she had brought them to him to eat, he took hold of her, and said to her, Come lie with me, my sister.

12 Но тя му отговори: Не, брате мой, не ме насилвай, защото не е прилично да стане такова нещо в Израиля; да не сториш това безумие.

And she answered him, No, my brother, do not force me; for no such thing should to be done in Israel: do not you this folly.

13 И аз де да скрия срама си? па и ти ще бъдеш като един от безумните в Израиля. Сега, прочее, моля, говори на царя; защото той няма да ме откаже на тебе.

And I, where shall I cause my shame to go? and as for you, you shall be as one of the fools in Israel. Now therefore, I pray you, speak to the king; for he will not withhold me from you.

14 Но той отказа да послуша гласа й: и понеже бе по-як от нея, насили я и лежа с нея.

However, he would not listen to her voice: but, being stronger than she, forced her, and lay with her.

15 Тогава Амнон я намрази с много голяма омраза, така щото омразата, с който я намрази бе по-голяма от любовта, с която я бе залюбил. И рече й Амнон: Стани, иди си.

Then Amnon hated her exceedingly; so that the hatred with which he hated her was greater than the love with which he had loved her. And Amnon said to her, Arise, be gone.

16 А тя му рече: Не така, защото това зло, гдето ме пъдиш е по-голямо от другото, което ми стори. Но той отказа да я послуша.

And she said to him, There is no cause: this evil in sending me away is greater than the other that you did to me. But he would not listen to her.

17 И викна момъка, който му прислужваше, и рече: Изведи сега тази вън от мене, и заключи вратата след нея.

Then he called his servant that ministered to him, and said, Put now this woman out from me, and bolt the door after her.

18 А тя бе облечена в шарена дреха, защото царските дъщери, девиците, в такива дрехи се обличаха. И тъй, слугата му я изведе вън та заключи вратата след нея.

And she had a garment of divers colors on her: for with such robes were the king’s daughters that were virgins appareled. Then his servant brought her out, and bolted the door after her.

19 Тогава Тамар тури пепел на главата си, раздра шарената дреха, която бе на нея, и като положи ръка на главата си отиваше си и викаше като вървеше.

And Tamar put ashes on her head, and rent her garment of divers colors that was on her, and laid her hand on her head, and went on crying.

20 А брат й Авесалом й каза: Брат ти Амнон ли се поруга с тебе? Но мълчи сега, сестро моя; брат ти е; не оскърбявай сърцето си за това нещо. И така, Тамар живееше като вдовица в дома на брата си Авесалома.

And Absalom her brother said to her, Has Amnon your brother been with you? but hold now your peace, my sister: he is your brother; regard not this thing. So Tamar remained desolate in her brother Absalom’s house.

21 А когато цар Давид чу всички тия работи, много се разгневи.

But when king David heard of all these things, he was very wroth.

22 Между това, Авесалом не казваше на Амнона ни зло ни добро; защото Авесалом мразеше Амнона за гдето беше насилил сестра му Тамар.

And Absalom spoke to his brother Amnon neither good nor bad: for Absalom hated Amnon, because he had forced his sister Tamar.

23 А след цели две години Авесалом имаше стригачи в Ваал-асор, който е близо при Ефрем; и Авесалом покани всичките царски синове.

And it came to pass after two full years, that Absalom had sheep shearers in Baalhazor, which is beside Ephraim: and Absalom invited all the king’s sons.

24 Авесалом дойде и при царя та каза: Ето, слугата ти има сега стригачи; нека дойде, моля царят и слугите му със слугата ти.

And Absalom came to the king, and said, Behold now, your servant has sheep shearers; let the king, I beseech you, and his servants go with your servant.

25 А царят каза на Авесалома: Не, сине мой, да не идем всички; за да не те отегчаваме. И той го молеше настойчиво; но царят отказа да иде, а го благослови.

And the king said to Absalom, No, my son, let us not all now go, lest we be chargeable to you. And he pressed him: however, he would not go, but blessed him.

26 Тогава рече Авесалом; Ако не, то нека дойде с нас поне брат ми Амнон. И царят му каза: Защо да иде с тебе?

Then said Absalom, If not, I pray you, let my brother Amnon go with us. And the king said to him, Why should he go with you?

27 Но понеже Авесалом настоя, той позволи да отидат с него Амнон и всичките царски синове.

But Absalom pressed him, that he let Amnon and all the king’s sons go with him.

28 Тогава Авесалом заповяда на слугите си, казвайки: Гледайте когато Амноновото сърце се развесели от виното и аз ще ви кажа: Поразете Амнона, тогава го убийте. Не бойте се; не ви ли заповядвам аз? бъдете дръзновени и храбри.

Now Absalom had commanded his servants, saying, Mark you now when Amnon’s heart is merry with wine, and when I say to you, Smite Amnon; then kill him, fear not: have not I commanded you? be courageous, and be valiant.

29 И Авесаломовите слуги сториха на Амнона според както Авесалом заповяда. Тогава всичките царски синове станаха и възседнаха всеки на мъската си та побягнаха.

And the servants of Absalom did to Amnon as Absalom had commanded. Then all the king’s sons arose, and every man got him up on his mule, and fled.

30 И докато те бяха още по път, слух стигна до Давида, и се казваше: Авесалом избил всичките царски синове, и не останал ни един от тях.

And it came to pass, while they were in the way, that tidings came to David, saying, Absalom has slain all the king’s sons, and there is not one of them left.

31 Тогава царят стана, раздра дрехите си, и легна на земята; и всичките му слуги, които предстояваха, раздраха дрехите си.

Then the king arose, and tare his garments, and lay on the earth; and all his servants stood by with their clothes rent.

32 А Ионадав, син на Сама, Давидовия брат, проговори, казвайки: Да не мисли господарят ми, че са избили всичките младежи царски синове, защото само Амнон е умрял: понеже с дума от Авесалома това е било решено от деня, когато изнасили сестра му Тамар.

And Jonadab, the son of Shimeah David’s brother, answered and said, Let not my lord suppose that they have slain all the young men the king’s sons; for Amnon only is dead: for by the appointment of Absalom this has been determined from the day that he forced his sister Tamar.

33 Сега, прочее, господарят ми царят да не вложи това в сърцето си и да не помисли, че всичките царски синове са измрели; защото само Амнон е умрял.

Now therefore let not my lord the king take the thing to his heart, to think that all the king’s sons are dead: for Amnon only is dead.

34 А Авесалом побягна. В това време момъкът, който пазеше стража, като подигна очи видя, и ето, много люде идеха из пътя зад него край хълма.

But Absalom fled. And the young man that kept the watch lifted up his eyes, and looked, and, behold, there came much people by the way of the hill side behind him.

35 И Ионадав каза на царя: Ето, царските синове идат; според както каза слугата ти, така е станало.

And Jonadab said to the king, Behold, the king’s sons come: as your servant said, so it is.

36 И като изговори това, ето, царските синове дойдоха и плакаха с висок глас; също и царят и всичките плакаха твърде много.

And it came to pass, as soon as he had made an end of speaking, that, behold, the king’s sons came, and lifted up their voice and wept: and the king also and all his servants wept very sore.

37 Но Авесалом побягна и отиде при гесурския цар Талмая Амиудовия син; а Давид жалееше за сина си всеки ден.

But Absalom fled, and went to Talmai, the son of Ammihud, king of Geshur. And David mourned for his son every day.

38 Авесалом, прочее, побягна и отиде в Гесур, и там преживя три години.

So Absalom fled, and went to Geshur, and was there three years.

39 И душата на цар Давида излезе и чезнеше по Авесалома, защото беше се утешил за Амноновата смърт.

And the soul of king David longed to go forth to Absalom: for he was comforted concerning Amnon, seeing he was dead.