2 Царе 12
1 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
Pǝrwǝrdigar Natanni Dawutning ⱪexiƣa mangdurdi. U Dawutning ⱪexiƣa kelip uningƣa mundaⱪ dedi: «Bir xǝⱨǝrdǝ ikki adǝm bar bolup, birsi bay, yǝnǝ birsi kǝmbǝƣǝl idi.
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много;
Bayning intayin tola ⱪoy wǝ kala padiliri bar idi.
3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то ме беше като дъщеря.
Lekin kǝmbǝƣǝlning ɵzi setiwelip baⱪⱪan kiqik bir saƣliⱪ ⱪozidin baxⱪa bir nǝrsisi yoⱪ idi. Ⱪoza kǝmbǝƣǝlning ɵyidǝ baliliri bilǝn tǝng ɵsüp qong boldi. Ⱪoza uning yeginidin yǝp, uning iqkinidin iqip, uning ⱪuqiⱪida uhlidi; uning nǝziridǝ u ɵz ⱪizidǝk idi.
4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
Bir küni bir yoluqi bayningkigǝ kǝldi. Əmma u ɵzigǝ kǝlgǝn meⱨman üqün ɵzining ⱪoy yaki kala padiliridin birini yegüzüxkǝ tǝyyarlaxⱪa kɵzi ⱪiymay, bǝlki kǝmbǝƣǝlning ⱪozisini tartiwelip soyup, kǝlgǝn meⱨman üqün tǝyyarlidi».
5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;
Dawut buni anglap u kixigǝ ⱪattiⱪ ƣǝzǝplǝndi. U Natanƣa: Pǝrwǝrdigarning ⱨayati bilǝn [ⱪǝsǝm ⱪilimǝnki], xuni ⱪilƣan adǝm ɵlümgǝ layiⱪtur!
6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смирил.
U ⱨeq rǝⱨimdilliⱪ kɵrsǝtmǝy bu ixni ⱪilƣini üqün ⱪoziƣa tɵt ⱨǝssǝ tɵlǝm tɵlisun — dedi.
7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
Natan Dawutⱪa: Sǝn dǝl xu kixidursǝn! Israilning Hudasi Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: «Mǝn seni Israilning üstidǝ padixaⱨ bolƣili mǝsiⱨ ⱪildim wǝ Saulning ⱪolidin ⱪutⱪuzdum;
8 и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
Mǝn ƣojangning jǝmǝtini sanga berip, ƣojangning ayallirini ⱪuqiⱪingƣa yatⱪuzup, Israilning jǝmǝti bilǝn Yǝⱨudaning jǝmǝtini sanga bǝrdim. Əgǝr sǝn buni az kɵrgǝn bolsang, Mǝn sanga yǝnǝ ⱨǝssilǝp berǝttim;
9 Защото презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
Nemixⱪa Pǝrwǝrdigarning sɵzini kɵzgǝ ilmay, uning nǝziridǝ rǝzil bolƣanni ⱪilding? Sǝn Ⱨittiy Uriyani ⱪiliq bilǝn ɵltürgüzüp, uning ayalini ɵzünggǝ ayal ⱪilding, sǝn uni Ammoniylarning ⱪiliqi bilǝn ⱪǝtl ⱪilding.
10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.
Əmdi sǝn Meni kɵzgǝ ilmay, Ⱨittiy Uriyaning ayalini ɵzünggǝ ayal ⱪilƣining üqün, ⱪiliq sening ɵyüngdin ayrilmaydu».
11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
Pǝrwǝrdigar mundaⱪ dǝydu: — «Mana ɵz ɵyüngdin sanga yamanliⱪ kǝltürüp, kɵzliringning aldida ayalliringni elip, sanga yeⱪin birsigǝ berimǝn, u bolsa küpkündüzdǝ ayalliring bilǝn yatidu.
12 Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.
Sǝn bolsang u ixni mǝhpiy ⱪilding, lekin Mǝn bu ixni pütkül Israilning aldida kündüzdǝ ⱪilimǝn» — dedi.
13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу, А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
Dawut Natanƣa: — Mǝn Pǝrwǝrdigarning aldida gunaⱨ ⱪildim — dedi. Natan Dawutⱪa: Pǝrwǝrdigar ⱨǝm gunaⱨingdin ɵtti; sǝn ɵlmǝysǝn.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.
Ⱨalbuki, bu ix bilǝn Pǝrwǝrdigarning düxmǝnlirigǝ kupurluⱪ ⱪilixⱪa pursǝt bǝrgining üqün, seningdin tuƣulƣan oƣul bala qoⱪum ɵlidu, — dedi.
15 И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.
Xuning bilǝn Natan ɵz ɵyigǝ ⱪaytip kǝtti. Pǝrwǝrdigar Uriyaning ayalidin Dawutⱪa tuƣulƣan balini xundaⱪ urdiki, u ⱪattiⱪ kesǝl boldi.
16 Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
Dawut bala ⱨǝⱪⱪidǝ Hudaƣa yelindi. U roza tutup, keqilǝrdǝ iqkirigǝ kirip yǝrdǝ düm yatatti.
17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
Uning jǝmǝtining aⱪsaⱪalliri ⱪopup uning ⱪexiƣa berip, uni yǝrdin ⱪopurmaⱪqi boldi; lekin u unimidi wǝ ular bilǝn tamaⱪ yeyixni rǝt ⱪildi.
18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
Yǝttinqi küni bala ɵldi. Dawutning hizmǝtkarliri bala ɵldi, degǝn hǝwǝrni uningƣa berixtin ⱪorⱪup: «Bala tirik waⱪitida padixaⱨ bizning sɵzlirimizgǝ ⱪulaⱪ salmidi, ǝmdi biz ⱪandaⱪmu uningƣa bala ɵldi, dǝp hǝwǝr berimiz? U ɵzini zǝhimlǝndürüxi mumkin!» — deyixti.
19 Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.
Lekin Dawut hizmǝtkarlirining piqirlaxⱪinini kɵrüp, balining ɵlginini uⱪti. Xunga Dawut hizmǝtkarliridin: Bala ɵldimu? dǝp soridi. Ular: Ɵldi, — dǝp jawab bǝrdi.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.
Xuning bilǝn Dawut yǝrdin ⱪopup, yuyunup, [huxbuy] may bilǝn mǝsiⱨlinip, kiyimlirini yǝnggüxlǝp, Pǝrwǝrdigarning ɵyigǝ kirip ibadǝt ⱪildi; andin ɵz ɵyigǝ ⱪaytip ɵzigǝ tamaⱪ ǝkǝltürüp yedi.
21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
Hizmǝtkarliri uningƣa: Silining bu nemǝ ⱪilƣanliri? Bala tirik qaƣda roza tutup yiƣlidila, lekin bala ɵlgǝndin keyin ⱪopup tamaⱪ yedila, — dedi.
22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.
U: Mǝn: «Kim bilsun, Pǝrwǝrdigar manga xapaǝt kɵrsitip, balini tirik ⱪaldurarmikin» dǝp oylap, bala tirik waⱪitta roza tutup yiƣlidim.
23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
Lekin ǝmdi u ɵlgǝndin keyin nemixⱪa roza tutay? Mǝn uni yandurup alalaymǝnmu? Mǝn uning yeniƣa barimǝn, lekin u yenimƣa yenip kelǝlmǝydu, — dedi
24 След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,
Dawut ayali Bat-Xebaƣa tǝsǝlli bǝrdi. U uning ⱪexiƣa kirip uning bilǝn yatti; u bir oƣul tuƣiwidi, Dawut uni Sulayman dǝp atidi. Pǝrwǝrdigar uni sɵydi,
25 и прати чрез пророка Натана та го нараче Едидия, заради Господа.
wǝ Natan pǝyƣǝmbǝr arⱪiliⱪ wǝⱨiy yǝtküzüp, uningƣa Pǝrwǝrdigar üqün «Yǝdidiya» dǝp isim ⱪoydi.
26 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.
Yoab Ammoniylarning xaⱨanǝ paytǝhti Rabbaⱨⱪa ⱨujum ⱪilip uni aldi.
27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.
Andin Yoab hǝwǝrqilǝrni Dawutning ⱪexiƣa mangdurup: Mǝn Rabbaⱨⱪa ⱨujum ⱪilip, xǝⱨǝrning su bar ⱪismini aldim.
28 Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.
Ⱨazir sǝn ⱪalƣan ǝskǝrlǝrni yiƣip, xǝⱨǝrni ⱪamal ⱪilip, uni ixƣal ⱪilƣin; bolmisa mǝn xǝⱨǝrni alsam, mening ismim bilǝn atilixi mumkin — dedi.
29 Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
Xunga Dawut ⱨǝmmǝ hǝlⱪni jǝm ⱪilip, Rabbaⱨⱪa ⱨujum ⱪilip uni aldi.
30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.
U ularning padixaⱨining tajini uning bexidin aldi. Uning üstidiki altunning eƣirliƣi bir talant idi, wǝ uning kɵzidǝ bir gɵⱨǝr bar idi. Kixilǝr bu tajni Dawutning bexiƣa kiygüzdi, Dawut bolsa u xǝⱨǝrdin nurƣun olja aldi.
31 Изведе и людете, които бяха в него, та го тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.
Əmma u yǝrdiki hǝlⱪni xǝⱨǝrdin qiⱪirip ularni ⱨǝrǝ, haman tepidiƣan tirnilar wǝ tɵmür paltilar bilǝn ixlǝtti yaki humdanda ⱪattiⱪ ǝmgǝkkǝ saldi; Dawut Ammoniylarning ⱨǝmmǝ xǝⱨǝrliridǝ xundaⱪ ⱪildi; andin Dawut barliⱪ hǝlⱪ bilǝn Yerusalemƣa yenip kǝldi.
