2 Царе 12
1 Тогава Господ прати Натана при Давида. И той като дойде при него, каза му: В един град имаше двама човека, единият богат, а другият сиромах.
HOOUNA mai la o Iehova ia Natana io Davida la: hele mai la ia io na la, i mai la ia ia, Elua mau kanaka ma kekahi kulanakauhale; ua waiwai kekahi, a ua ilihune kekahi.
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много;
He nui loa hoi na ohana hipa a me na ohana bipi a ke kanaka waiwai:
3 а сиромахът нямаше друго освен едно малко женско агне, което бе купил и което хранеше; а то бе пораснало заедно с него и чадата му, от залъка му ядеше, от чашата му пиеше, и на пазухата му лежеше; и то ме беше като дъщеря.
Aka, na ke kanaka ilihune, hookahi wale no keikihipa wahine uuku ana i kuai ai a hanai iho ai: noho pu iho la ia me ia a me na keiki ana; ai iho la ia i kana ai, a inu hoi ma kona kiaha, a moe iho la ia ma kona poli, a me he kaikamahine la ia nana.
4 И един пътник дойде у богатия; и нему се посвидя да вземе своите овци и от своите говеда да сготви за пътника, който бе дошъл у него, но взе агнето на сиромаха та го сготви за човека, който бе дошъл у него.
A hele mai la he kanaka hele i ua kanaka waiwai la, a aua iho la ia ke lawe i ko kana ohana hipa a me kana ohana bipi e kalua na ua kanaka la i hele mai io na la; aka, kii aku la ia i ke keikihipa a ke kanaka ilihune, a kalua iho la na ke kanaka i hele mai io na la.
5 Тогава гневът на Давида пламна силно против тоя човек; и той каза на Натана: В името на живия Господ, човекът, който е сторил това, заслужава смърт;
Huhu loa aku la o Davida i ua kanaka la; i aku la oia ia Natana, Ma ke ola ana o Iehova, he oiaio no e make ke kanaka nana i hana ia mea.
6 и ще плати за агнето четверократно, понеже е сторил това дело, и понеже не се е смирил.
A e hoihoi pa-ha aku ia i ke keikihipa, no ka hana ana ia mea, a no ka mea, aohe ona aloha.
7 Тогава Натан каза на Давида: Ти си тоя човек. Така казва Господ Израилевият Бог: Аз те помазах за цар над Израиля, и те избавих от Сауловата ръка;
I aku la o Natana ia Davida, O oe no ia kanaka: Penei ka Iehova ke Akua no ka Iseraela i olelo mai ai, Ua poni aku no au ia oe i alii raaluna o ka Iseraela, a ua hoopakele hoi au ia oe i ka lima o Saula:
8 и дадох ти дом на господаря ти, и жените на господаря ти в пазухата ти, и дадох ти Израилевия и Юдовия дом; и ако това беше малко, приложил бих ти това и това.
A haawi aku la au i ka hale o kou haku nou, a me na wahine a kou haku iloko o kou poli, a haawi aku la hoi au i ka ohana o ka Iseraela a me ka Iuda nou: a ina he uuku keia mau mea, alaila e haawi aku hoi au nau, i kela mau mea, a i keia mau mea.
9 Защото презря ти словото на Господа, та стори зло пред очите Му? Ти порази с меч хетееца Урия, и си взе за жена неговата жена, а него ти уби с меча на амонците.
Heaha hoi kau i hoowahawaha ai i ke kanawai o Iehova, e hana i ka hewa imua o kona maka? Ua pepehi ae oe ia Uria ka Heta me ka pahikaua, a ua lawe oe i kana wahine i wahine nau; a ua pepehi i ke kane me ka pahikaua a ka poe mamo a Amona.
10 Сега, прочее, няма никога да се оттегли меч от дома ти, понеже ти Ме презря, та взе жената на хетееца Урия, за да ти бъде жена.
No ia mea hoi, aole loa e kaawale aku ka pahikaua mai kou ohana aku; no ka mea, ua hoowahawaha mai oe ia'u, a ua lawe oe i ka wahine a Uria ka Heta i wahine nau.
11 Така казва Господ: Ето, отсред твоя дом ще подигна против тебе злини, и ще взема жените ти пред очите ти, та ще ги дам на ближния ти; и той ще лежи с жените ти пред това слънце.
Penei ka Iehova i olelo mai ai, Eia hoi, e hoala auanei au i ka ino ku e ia oe maloko o kou hale, a e lawe au i kau mau wahine imua o kou maka, a e haawi aku ia lakou na kou hoalauna, a e moe ia me kau mau wahine imua o keia la.
12 Защото ти си извършил това тайно; но Аз ще извърша туй нещо пред целия Израил и пред слънцето.
No ka mea, ua hana malu oe i kau; aka, e hana au i keia mea imua o ka Iseraela a pau, a imua hoi o ka la.
13 Тогава Давид каза на Натана: Съгреших Господу, А Натан каза на Давида: И Господ отстрани греха ти; няма да умреш.
I aku la o Davida ia Natana, Ua hana hewa wau ia Iehova. I mai la o Natana ia Davida, Ua kala aku hoi o Iehova i kou hewa; aole oe e make.
14 Но понеже чрез това дело ти си дал голяма причина на Господните врагове да хулят, затова детето което ти се е родило, непременно ще умре.
Aka, no ka mea, ma keia hana ana au, ua loaa i ka poe enemi o Iehova ke kumu e olelo hoino ai, he oiaio no e make ke keiki i hanau mai nau.
15 И Натан си отиде у дома си. А Господ порази детето, което Уриевата жена роди на Давида, и то се разболя.
Hoi aku la o Natana i kona hale. Hahau mai la o Iehova i ke keiki a ka wahine a Uria i hanau mai ai na Davida, a mai nui iho la ia.
16 Давид, прочее, се моли Богу за детето; и Давид пости, па влезе та пренощува легнал на земята.
Nolaila, nonoi aku la o Davida i ke Akua no ke keiki: hookeai iho la o Davida, komo aku la, a moe iho la ma ka honua a ao ka po.
17 И старейшините на дома му станаха и дойдоха при него, за да го дигнат от земята; но той отказа, нито вкуси хляб с тях.
Ku ae la na lunakahiko o kona hale, hele aku la io na la e hoala ia ia mai ka honua ae: aole ia i ae aku, aole hoi i ai i ka ai me lakou.
18 И на седмия ден детето умря. И слугите на Давида се бояха да му явят, че детето бе умряло, защото думаха: Ето, докато детето бе още живо говорехме му, и той не слушаше думите ни; колко, прочее, ще се измъчва, ако му кажем, че детето е умряло!
A i ka hiku o ka la, make iho la ke keiki. Makau iho la na kauwa a Davida e hai aku ia ia, ua make ke keiki; i ae la lakou, Aia i ke ola ana o ke keiki, olelo aku la kakou ia ia, aole ia i hoolohe mai i ko kakou leo: he oiaio no, e hana eha oia ia ia iho, ke hai aku kakou ia ia, ua make ke keiki.
19 Но Давид, като видя че слугите му шепнеха помежду си, разбра, че бе умряло детето; затова Давид каза на слугите си: Умря ли детето? А те рекоха: Умря.
A ike ae la o Davida i ka hamumumu a na kauwa ana, ike iho la o Davida, ua make ke keiki: nolaila i aku la o Davida i kana mau kauwa, Ua make anei ke keiki? I mai la lakou, Ua make.
20 Тогава Давид стана от земята, уми се и се помаза, и като промени дрехите си, влезе в Господния дом та се помоли. После дойде у дома си; и, понеже поиска, сложиха пред него хляб, и той яде.
Alaila, ku ae la o Davida mai ka honua aku, auau iho la, a hamo iho la i ka aila, aahu iho la ia ia i ka lole hou, hele aku la i ka hale o Iehova, a hoomana aku la. Alaila hoi mai la ia i kona hale: a kena aku la ia, a kau mai la lakou i ka ai imua ona, a ai iho la ia.
21 А слугите му му казаха: Що е това, което ти стори? Ти пости и плака за детето, докато беше живо; а като умря детето, ти стана и яде хляб!
Alaila, i aku la kana mau kauwa ia ia. Heaha keia au i hana iho nei? hookeai iho la oe me ka uwe i ke keiki i kona wa e ola ana; a make iho ke keiki, ua ala ae oe a ai iho i ka ai.
22 А той рече: Докато детето беше още живо, постих и плаках, защото си рекох: Кой знае? може Бог да ми покаже милост, и детето да остане живо.
I mai la kela, A e ola ana ke keiki, hookeai iho la au me ka uwe: i iho la au, Malama paha e aloha mai ke Akua ia'u i ola ke keiki.
23 Но сега то умря. Защо да постя? Мога ли да го върна надире? Аз ще ида при него, а то няма да се върне при мене.
Ano hoi, ua make ia: no ke aha hoi au e hookeai ai? E hiki anei ia'u ke hoihoi mai ia ia? Owau ke hele aku io na la, aka, aole ia e hoi hou mai io'u nei.
24 След това, Давид утеши жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и тя роди син, и нарече го Соломон. И Господ го възлюби,
Hooluolu aku la o Davida ia Bateseba i kana wahine; komo aku la ia iloko io na la, a moe me ia: a hanau mai la ia i keikikane, a kapa aku la kela i kona inoa, o Solomona; a aloha mai la o Iehova ia ia.
25 и прати чрез пророка Натана та го нараче Едидия, заради Господа.
Hoouna mai la ia i ke kaula ia Natana, a kapa mai la ia i kona inoa o Iedidia, no Iehova.
26 А Иоав воюва против Рава на амонците и превзе царския град.
Kaua aku la o Ioaba ia Raba o na mamo a Amona, a hoopio mai la i ke kulanakauhale alii.
27 И Иоав прати вестители до Давида, да кажат: Воювах против Рава, и даже превзех града на водите.
Hoouna mai la o Ioaba i na elele io Davida la, i mai la, E, ua kana aku no wau ia Raba, a ua hoopio iho i ke kulanakauhale wai.
28 Сега, прочее, събери останалите люде та разположи стана си против града и завладей го, да не би аз да завладея града, и той да се нарече с моето име.
Ano hoi, e hoakoakoa pu mai oe i na kanaka e koe, e kaua aku i ke kulanakauhale, a e hoopio ia wahi; o pio auanei ke kulanakauhale ia'u, a e kaheaia ko'u inoa maluna ona.
29 Затова Давид събра всичките люде та отиде в Рава, би се против нея, и я завладя.
Hoakoakoa pu ae la o Davida i na kanaka a pau, a hele aku la i Raba, kaua aku la ia, a hoopio iho la ia wahi.
30 И взе от главата на царя им короната му, която тежеше един златен талант, и бе украсена със скъпоценни камъни; и положиха я на главата на Давида. И той изнесе из града твърде много користи.
Lawe ae la hoi ia i ka papale o ko lakou alii, mailuna o kona poo, ma ke kaupaona ana, he talena gula ia, me na pohaku makamae, a ua kauia maluna o ke poo o Davida. A lawe mai la ia i ka waiwai pio o ke kulanakauhale he nui loa.
31 Изведе и людете, които бяха в него, та го тури под триони и под железни дикани и под железни брадви, и преведе ги през пещта за тухли; и така постъпи с всички градове на амонците. Тогава Давид се върна с всичките люде в Ерусалим.
Lawe ae la hoi oia i na kanaka maloko, a kau iho la ia lakou malalo o na pahiolo, a malalo o na mea hao oioi, a malalo hoi o na koilipi hao, a hoohele aku la hoi ia lakou mawaena o ka umu pohakuula: pela ia i hana aku ai i na kulanakauhale a pau i na mamo a Amona. A hoi aku la o Davida a me na kanaka a pau i Ierusalema.
