2 Царе 1
1 След смъртта на Саула, като се върна Давид от поражението на амаличаните, и Давид беше престоял в Сиклаг два дена,
Дупэ моартя луй Саул, Давид, дупэ че бэтусе пе амалечиць, се ынторсесе де доуэ зиле ла Циклаг.
2 на третия ден, ето, дойде един човек из стана, от Саула, с раздрани дрехи и пръст на главата си; и като влезе при Давида, падна на земята та се поклони.
А трея зи, а венит ун ом дин табэра луй Саул, ку хайнеле сфышияте ши ку капул пресэрат ку цэрынэ. Кынд а ажунс ын фаца луй Давид, с-а арункат ку фаца ла пэмынт ши с-а ынкинат.
3 И Давид рече: От где идеш? А той му каза: От Израилевия стан се отървах.
Давид й-а зис: „Де унде вий?” Ши ел й-а рэспунс: „Ам скэпат дин табэра луй Исраел.”
4 И рече Му Давид: Какво стана? Кажи ми, моля. А той отговори: Людете побягнаха от сражението, даже и мнозина от людете паднаха мъртви; умряха още и Саул и син му Ионатан.
Давид й-а зис: „Спуне-мь че с-а ынтымплат?” Ши ел а рэспунс: „Попорул а фуӂит де пе кымпул де бэтае ши ун маре нумэр де оамень ау кэзут ши ау перит; кяр ши Саул ши фиул сэу Ионатан ау мурит.”
5 Тогава Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От къде знаеш, че Саул и син му Ионатан са мъртви?
Давид а зис тынэрулуй каре-й адучя ачесте вешть: „Де унде штий кэ Саул ши фиул сэу Ионатан ау мурит?”
6 И момъкът, който му съобщаваше това рече: Намерих се случайно в хълма Гелвуе, и, ето, Саул беше се подпрял на копието си, и, ето, колесниците и конниците го застигнаха.
Ши тынэрул каре-й адучя ачесте вешть а рэспунс: „Ам венит дин ынтымпларе пе мунтеле Гилбоа ши Саул стэтя реземат ын сулица луй, ши кареле ши кэлэреций ерау апроапе сэ-л ажунгэ.
7 И като погледна отдире си, той ме видя, и повика ме. И отговорих: Ето ме.
Ынторкынду-се, м-а вэзут ши м-а кемат. Еу ам зис: ‘Ятэ-мэ!’
8 И рече ми: Кой си ти? И отговорих му, амаличанин съм.
Ши ел мь-а зис: ‘Чине ешть?’ Й-ам рэспунс: ‘Еу сунт амалечит.’
9 Пак ми рече: Застани, моля, над мене та ме убий, защото помрачение ме обзе; понеже целият ми живот е още в мене.
Ши а зис: ‘Апропие-те дар ши омоарэ-мэ, кэч м-а апукат амецяла, мэкар кэ сунт ынкэ плин де вяцэ.’
10 И тъй, застанах над него и го убих, понеже бях уверен, че не можеше да живее, като беше вече паднал; и взех короната, която беше на главата му, и гривната, която беше на ръката му, та ги донесох тук при господаря си.
М-ам апропият де ел ши л-ам оморыт, штиинд бине кэ н-авя сэ май рэмынэ ку вяцэ ын урма ынфрынӂерий. Ам луат кунуна ымпэрэтяскэ де пе капул луй ши брэцара пе каре о авя ла брац ши ле-ам адус аич, домнулуй меу.”
11 Тогава Давид хвана дрехите си, та ги раздра: така направиха и всичките мъже, които бяха с него
Давид шь-а апукат хайнеле ши ле-а сфышият ши тоць оамений каре ерау лынгэ ел ау фэкут ачелашь лукру.
12 И жалиха и плакаха и постиха до вечерта за Саула и за сина му Ионатана, и за Господните люде и за Израилевия дом, за гдето бяха паднали от меч.
Ау желит, ау плынс ши ау постит пынэ сяра де дурере пентру Саул, пентру фиул сэу Ионатан, пентру попорул Домнулуй, фииндкэ фусесерэ тэяць ку сабия.
13 А Давид рече на момъка, който му съобщаваше това: От где си ти? И отговори: Аз съм син на един чужденец, амаличанин.
Давид а зис тынэрулуй каре-й адусесе ачесте вешть: „Де унде ешть?” Ши ел а рэспунс: „Сунт фиул унуй стрэин, ал унуй амалечит.”
14 И рече му Давид: Ти как се не убоя да дигнеш ръка да убиеш Господния помазаник?
Давид й-а зис: „Кум ну ць-а фост фрикэ сэ пуй мына пе унсул Домнулуй ши сэ-л оморь?”
15 И Давид повика един от момците и рече: Пристъпи, нападни го. И той го порази та умря.
Ши Давид а кемат пе унул дин оамений луй ши а зис: „Апропие-те ши омоарэ-л!” Омул ачела а ловит пе амалечит, каре а мурит.
16 И Давид му рече: Кръвта ти да бъде на главата ти; защото устата ти свидетелствуваха против тебе, като рече: Аз убих Господния помазаник
Ши Давид й-а зис: „Сынӂеле тэу сэ кадэ асупра капулуй тэу, кэч гура та а мэртурисит ымпотрива та, фииндкэ ай зис: ‘Ам оморыт пе унсул Домнулуй!’”
17 Тогава Давид оплака Саула и сина му Ионатана с тоя плач;
Ятэ кынтаря де жале пе каре а алкэтуит-о Давид пентру Саул ши фиул сэу Ионатан
18 (и заръча да научат юдейците тая Песен на лъка; ето, написана е в Книгата на Праведния):
ши пе каре а порунчит с-о ынвеце копиий луй Иуда. Есте нумитэ ши се афлэ скрисэ ын.
19 Славата ти, о Израилю, е застреляна на опасните места на полето ти! Как паднаха Силните.
„Фала та, Исраеле, заче учисэ пе дялуриле тале! Кум ау кэзут витежий!
20 Не възвестявайте това в Гет, Не го прогласявайте по улиците на Аскалон, За да не се зарадват филистимските дъщери, За да не се развеселят дъщерите на необрязаните.
Ну спунець лукрул ачеста ын Гат, ну рэспындиць вестя ачаста ын улицеле Аскалонулуй, ка сэ ну се букуре фетеле филистенилор, ка сэ ну се лауде фетеле челор нетэяць ымпрежур.
21 Хълми гелвуиски, да няма роса нито дъжд на вас, Нито ниви доставяйки първи плодове за жертви; Защото там бе захвърлен щитът на силните, Щитът на Саула, като да не е бил той помазан с миро.
Мунць дин Гилбоа! Нич роуэ, нич плоае сэ ну кадэ пе вой! Сэ ну фие пе вой нич кымпий каре сэ дя пыргэ пентру даруриле де мынкаре! Кэч аколо ау фост арункате скутуриле витежилор, скутул луй Саул, ка ши кынд н-ар фи фост унс ку унтделемн.
22 От кръвта на убитите, От лоя на силните, Лъкът Ионатанов не се връщаше назад, И мечът Саулов не се връщаше празен.
Де ла сынӂеле челор рэниць, де ла грэсимя челор май войничь, аркул луй Ионатан ну да ынапой ничодатэ ши сабия луй Саул ну се ынвыртя ничодатэ ын вынт.
23 Саул и Ионатан Бяха любезни и рачителни в живота си, И в смъртта си не се разделиха; По-леки бяха от орлите, По-силни от лъвовете.
Саул ши Ионатан, каре с-ау плэкут ши с-ау юбит ын тимпул веций лор, н-ау фост деспэрциць нич ла моарте; ерау май ушорь декыт вултурий, май тарь декыт леий.
24 Израилеви дъщери, плачете за Саула, Който ви обличаше в червено с украшения, Който туряше златни украшения по дрехите ви.
Фийчеле луй Исраел, плынӂець пе Саул, каре вэ ымбрэка ын стакожиу ши алте подоабе, каре вэ пуня гэтель де аур пе хайнеле воастре!
25 Как паднаха силните всред боя! Ионатан, поразен на опасните места на полето ти
Кум ау кэзут витежий ын мижлокул луптей! Кум а мурит Ионатан пе дялуриле тале!
26 Прескръбен съм за тебе Ионатане, брате мой! Рачителен ми беше ти; Твоята любов към мене беше чудесна, Превъзхождаше любовта на жените.
Мэ доаре дупэ тине, фрате Ионатане! Ту ерай плэчеря мя; драгостя та пентру мине ера минунатэ, май пресус де драгостя фемеяскэ.
27 Как паднаха силните, И погинаха бойните оръжия!
Кум ау кэзут витежий! Кум ли с-ау пердут армеле!”
